Решение № 7828 от 6.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10627/2012 г.

Решение № 7828 от 6.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10627/2012 г., III о., докладчик председателят Пенка Гетова Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", против решение № 1802 от 9.07.2012 г. по адм. дело № 2466 от 2011 г. на Административния съд - Варна. В жалбата се поддържа, че решението е неправилно като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответната страна - Диляна Иванова, от с. Венелин, изразява становище за неоснователност на касационната жалба, с искане за присъждане на разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА. С обжалваното решение, постановено в производство по реда на чл. 166, ал. 3 ДОПК във вр. с чл. 27, ал. 3 и 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), съдът по жалба на Диляна Иванова - с. Венелин, е обявил за нищожен акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 01-6500/22882 от 12.04.2011 г. на заместник-изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция, с който е установена като недължимо платена сума в размер на 4857,41 лв., недължимо платена за 2009 г. във връзка с подадено общо заявление за единно плащане на площ с УИН 03/050609/22961, поради констатирано намаление на годната за подпомагане площ от заявената с подадената молба-заявление. От правна страна съдът е приел, че актът не отговаря на изискванията, предвидени в чл. 59, ал. 2, т. 4 от Административнопроцесуалния кодекс. Липсвало посочване на конкретните обстоятелства, въз основа на които да е било счетено, че част от площите са недопустими за подпомагане. Административният орган допуснал и други съществени нарушения на производствените правила, като не уведомил земеделския производител за започналата проверка, не му осигурил възможност да се запознае с документите, да направи възражения и да представи доказателства. В решението е посочено, че при издаването на акта е било допуснато и нарушение на материалния закон. Съдът обсъдил приложението на нормата на чл. 73, § 1 от Регламент (EO) № 796/2004, която гласи, че земеделският стопанин възстановява недължимо полученото плащане, ведно с лихва от уведомлението до окончателното възстановяване. Според съдът при преценката на случая следвало да се приложи изключението от правилото, уредено в чл. 73, § 4 от Регламент (EO) № 796/2004, според което сумата можела да не бъде възстановена, ако плащането е било извършено поради грешка на компетентните органи и тя не е могла да бъде установена по разумен начин от земеделския производител. Тъй като органът не констатирал неправомерно поведение на заявителя, което да е довело надплащане на субсидията, тя не подлежала на връщане. В заключение съдът приел, че актът е издаден при липса на компетентност на заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие". Правомощията на заместник-изпълнителния директор били делегирани със заповед № 01-РД/1288 от 8 април 2011 г. на изпълнителния директор съобразно решение на управителния съвет № 17 от 7 април 2011 г., чл. 20а от Закона за подпомагане на земеделските производители и чл. 6, ал. 2, т. 14 от Устройствения правилник на Държавен фонд "Земеделие". Според направения в решението извод изпълнителният директор не можел да делегира свои правомощия на друг орган, тъй като липсвала законова норма, която да урежда подобна възможност. Член 11 от Устройствения правилник (в редакцията, съгласно ДВ, бр. 87 от 2009 г.) предвиждал възможност за делегиране на правомощия за вземане на решения и/или за сключване на договори за финансово подпомагане от изпълнителния директор на заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции. След изменение на правилника (ДВ, бр. 39 от 2011 г.) била регламентирана нова възможност, според която изпълнителният директор можел да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на ЕС или от националното законодателство, за вземане на решения, в т. ч. произнасяне по подадени заявления и/или сключване на договори за финансово подпомагане, на заместник-изпълнителните директори и на административните директори на областните дирекции на фонда съобразно териториалната им компетентност (чл. 11, ал. 2). Административният съд преценил, че делегацията на правомощия не е допустима, дори и да е била извършена след изменението на чл. 11, ал. 2 от Устройствения правилник на Държавен фонд "Земеделие", тъй като компетентността на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" била изключителна и не можела да се отстъпва на основание норма на устройствен правилник, щом законът не го позволява. С оглед тези разсъждения съдът обявил за нищожен издадения от заместник- изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" акт за установяване на публично държавно вземане. Същевременно Административният съд - Кюстендил, е развил подробни съображения досежно материалната незаконосъобразност на процесния акт и е приел, че съшият е незаконосъобразен. Касационната инстанция не споделя съображенията на административния съд за липса на компетентност на издателя на оспорения административен акт. Съгласно чл. 27, ал. 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители вземанията на Разплащателната агенция, които възникват въз основа на административен акт, са публични държавни вземания и се събират по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Като потвърждение за наличието на препращане към този нормативен акт следва да се отбележи, че систематичното място на чл. 166, който намира приложение в случаи като разглеждания, е в глава четвърта "Събиране на държавни вземания" на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Съгласно чл. 166 ДОПК установяването на публичните вземания се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон. Ако в съответния закон не е предвиден ред за установяване на публичното вземане, то се установява по основание и размер с акт за публично вземане, който се издава по реда за издаване на административен акт, предвиден в Административнопроцесуалния кодекс. Ако в съответния закон не е определен органът за издаване на акта, той се определя от кмета на общината, съответно от ръководителя на съответната администрация. Законът за подпомагане на земеделските производители не определя правила за установяване на публичните държавни вземания, а също и орган, който е компетентен да издава актовете с такова съдържание. Поради това, както предписва чл. 166, ал. 2, предл. 2 ДОПК, ръководителят на съответната администрация, в случая изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие", следва да определи органа, натоварен да издава актовете за установяване на публични държавни вземания. Както е посочено в решението на първоинстанционния съд, със заповед № 01-РД/1288/8.04.2011 г. изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" е възложил на Свилен Костов - заместник-изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие", да издава и подписва актове за установяване на публични държавни вземания по схемите и мерките за директни плащания. Макар в заповедта да се говори за делегиране на правомощия, не това е актът, който е бил извършен. Компетентността за издаването на актове за установяване на публични държавни вземания е проявление на специализирана функция, извън основните функции, които има изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие". Поради това правомощието за издаване на актове не може да се изведе от общата компетентност на изпълнителния директор, която той притежава като ръководител на Държавен фонд "Земеделие" и която се определя от задачите, възложени на институцията. При отсъствието на норма, която урежда изрично съответно правомощие на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", компетентен да издава актовете за установяване на публични държавни вземания е този орган, който е бил определен по реда на чл. 166, ал. 2, изр. 1 ДОПК. От това следва, че именно заместник- изпълнителният директор е органът, който има правомощие да издава актовете за установяване на публични държавни вземания, произхождащи от надвзети или недължимо платени суми по схемите и проектите, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет в областта на общата селскостопанска политика Касационната инстанция споделя изводите на административния съд за незаконосъобразност на издадения административен акт поради съществени нарушения на производствените правила и на материалния закон. Съдът обосновано е приел, че от страна на административния орган не е била извършена проверка, посредством която да се изяснят спорните обстоятелства и да се съберат нужните доказателства. Само фактът, че Министерството на земеделието и храните е извършило допълнителни анализи и проверки на коректността на слоя площи, подходящи за подпомагане по Схемата за единно плащане на площ, както е записано в изпратеното до изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" писмо № 02-0409/3846 от 20.11.2009 г., не обосновава направения от административния орган извод, че средствата по заявлението на Диляна Иванова са недължимо платени. Отпадането на площи от земеделските площи, допустими за подпомагане за 2009 г., в резултат на актуализиране на данните в системата за идентификация на земеделските парцели през 2010 г. е следвало да се интерпретира заедно с индивидуално направени констатации, основани на релевантните за конкретния случай факти и обстоятелства. В тази насока са и дадените в писмото на Министерството на земеделието и храните указания, според които актуализираните "бази данни следва да бъдат използвани за извършване на кръстосана проверка на данните от заявленията за директни плащания за 2009 г. и по резултатите от нея да се извърши оторизация на плащанията". Съставянето на акт за установяване на публично държавно вземане, който не се предхожда от проверка на компетентните органи и липсата на фактически и правни основания на акта представляват съществени нарушения на административнопроизводствените правила, както законосъобразно е приел административният съд. Другите съществени нарушения, отбелязани от съда, са тези на чл. 26, 27 и 34 от Административнопроцесуалния кодекс, вследствие на което страната, чиито права се засягат от акта, е била лишена от възможност да участва в производството. За да се приеме, че сумата, установена като публично държавно вземане, подлежи на възстановяване, актът следва да съдържа както данни за съществуването на разлика между заявената и определената за подпомагане площ или за заявяването на площ, недопустима за подпомагане, така и данни за умишлено или небрежно допуснати нередности при подаване на заявлението от страна на земеделския производител. Този извод се налага при логическото тълкуване на разпоредбата на чл. 73, ал. 4 от Регламент (ЕО) № 796/2004, която урежда изключение от общото правило, че ако е извършено недължимо плащане, земеделският стопанин възстановява въпросната сума заедно с лихва. В случая съдът е обявил нищожността на административния акт на заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", вместо да го отмени като незаконосъобразен. Това налага съдебното решение да се отмени и се постанови друго от настоящата инстанция, с което се отменя оспорения административен акт. Това е в съответствие с разпоредбата на чл. 173, ал. 2 АПК с оглед правните последици от обявяването на оспорения акт. В този случай няма валидно административно производство, върху което съдът да основе решаването на административния въпрос по същество, което налага съдът да изпрати преписката на съответния компетентен административен орган. По изложените съображения Върховният административен съд - трето отделение,