Решение № 4432 от 3.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14075/2008 г.

Решение № 4432 от 3.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14075/2008 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 131 и чл. 132 ДПК (отм.) във връзка с § 5, ал. 4 от ПЗР на ДОПК и § 4 от ПЗР на АПК. Образувано е по касационна жалба на "Недвижими имоти Шик" ЕООД - гр. София срещу решение от 14.04.2008 г,. постановено по адм. дело № 03697/2006 г. по описа на Софийски градски съд, III "е" състав, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ДРА № 756/18.11. 2005 г., издаден от ръководител екип в ДП "Младост" при ТДД - гр. София, потвърден частично с решение № 1327/20.06.2006 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София за непризнато право на приспадане на данъчен кредит по фактура № 1715/5.07.2004 г., издадена от "Интерклима инженеринг" ЕООД в размер на 190 465, 29 лв. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагане на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът твърди, че данъчната основа по процесната фактура е платена чрез гарант, поради което неправилно съдът приема, че след като плащането не е лично, не е възникнало данъчно събитие, като в тази връзка се позовава на чл. 75, ал. 1 ЗЗД. Според касатора обжалваното решение не е мотивирано, тъй като съдът не е изложил правни изводи, които да обосновават отхвърлянето на жалбата, като в него се съдържа многословно изложение на фактите, но не и на законовите предпоставки за крайния извод. В жалбата се сдържа и оплакване за необоснованост на решението, тъй като изводите на съда не почиват на събраните по делото доказателства. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания са развити в касационната жалба и допълнението към нея, както и в представена писмена защита. Иска се отмяна на решението и отмяна на данъчния ревизионен акт, както и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София при ЦУ на НАП чрез процесуалния си представител юриск. Мирчева оспорва жалбата и моли да се остави в сила обжалваното решение като правилно, както и да се присъди юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба и за немотивираност на съдебния акт. Според прокурора в решението на съда се съдържа последователно изброяване на доказателствата по делото без да е налице необходимата правна аргументация най-вече относно обстоятелството защо съдът не приема изпълнението от трети лица съгласно чл. 75, ал. 1 ЗЗД. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна поради следните съображения: За да отхвърли жалбата на "Недвижими имоти Шик" ЕООД - гр. София срещу ДРА № 756/18.11.2005 г. за непризнато право на приспадане на данъчен кредит по фактура № 1715/5.07.2004 г., издадена от "Интерклима инженеринг" ЕООД в размер на 190 465, 29 лв., Софийски градски съд е приел, че не е налице данъчно събитие, тъй като от доказателствата по делото не е установено, че цялата данъчна основа по процесната фактура е заплатена, а само дължимия ДДС, т. е. налице е само частично плащане на данъчната основа съгласно чл. 25, ал. 1, т. 2 ЗДДС (отм.). Така постановеното решение е неправилно. Няма спор между страните, че "Недвижими имоти Шик" ЕООД с гарант "Шик Реалитетенфервалтунгс-Процестехнише Гезелшафт" - Австрия - възложител и "Интерклима инженеринг" ЕООД с гарант "Шик Реалитетенфервалтунгс-Процестехнише Гезелшафт" - Австрия са сключили договор за възлагане на поръчка от 28.11.2003 г. с предмет "строителен обект - ново строителство - изграждане на "Мебелна къща" на два етажа в ж. к. "Младост-4". Първоинстанционният съд подробно е изложил фактическата обстановка по делото, поради което тя не се нуждае от преповтаряне. Спорният между страните въпрос е платена ли е данъчната основа по процесната фактура, за да се приеме, че е налице данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал. 1, т. 2 ЗДДС (отм.) въз основа на което може да се упражни правото на приспадане на данъчен кредит. Съгласно сключения договор в чл. 11.2 страните са се договорили 50 % от паушалните разходи (твърдо фиксирана цена) заедно с ДДС да се изплатят една седмица преди започване на строителството. Съобразно тази уговорка е издадена и процесната фактура на стойност - 1 831 890, 03 лв. за авансово плащане, което по смисъла на чл. 25, ал. 1, т. 2 ЗДДС (отм.) предхожда извършване на услугата, поради което по силата на тази правна норма авансовото плащане се признава за възникнало данъчно събитие, като сумата по него е изплатена. В общия случай плащането на аванса се извършва от получателя по фактурата, като това плащане може да се осъществи в брой или по банков път като се завери банковата сметка на кредитора (доставчика). Това обаче не е единствения случай за престиране на парични задължения, като страните по процесния договор са използвали гаранти и банков заем за погасяване на задълженията. Тези гаранти, посочени по-горе гарантират изпълнението на всяка една от страните по договора и техните задължения са конкретизирани в договора от 28.11.2003 г. между основните страни по поръчката - изграждането на мебелна къща. Не се спори по делото, че банковия заем е отпуснат от австрийска банка, тъй като са налице доказателства, че този заем е регистриран в БНБ, тъй като е валутен и това е станало на 23.12.2003 г. По силата на цитирания договор "Шик Реалитетенфервалтунгс-Процестехнише Гезелшафт" - Австрия е платило вместо "Недвижими имоти Шик" на "Интерклима инженеринг ЕООД чрез неговия гарант "Шик Реалитетенфервалтунгс-Процестехнише Гезелшафт" - Австрия. Този начин на разплащане не е забранен от закона. Изрично в разпоредбата на чл. 75, ал. 1 ЗЗД е указано, че изпълнението на задължението трябва да бъде направено на кредитора или на овластено от него лице. В процесния случай плащането по процесната фактура не е извършено директно от "Недвижими имоти Шик" ЕООД на "Интерклима инженеринг" ЕООД, а чрез техните гаранти в данъчния период, през който е издадена фактурата. Изрично в писмо, приложено по делото (лист 135) гаранта на доставчика е потвърдил, че по фактура № 1715/5.07.2004 г. е постъпило плащане в размер на 936 630, 50 евро и тази сума е на разположение на "Интерклима инженеринг" ЕООД при поискване. От заключението на назначената и изслушана съдебно-счетоводна експертиза се установява, че с банков превод от 13.07.2004 г. е платена сумата 936 650, 50 евро, чиято равностойност е 1 831 890, 03 лв. и това разплащане е извършено от гарантите на страните по договора. В констатациите си вещото лице е потвърдило, че основанието за плащане е именно аванса по фактура № 1715/5.07.2004 г., както и че австрийското дружество-гарант е потвърдило, че посочената сума, представляваща данъчната основа по процесната фактура е преведена на 13.07.2004 г. и е на разположение на "Интерклима инженеринг" ЕООД при поискване. Освен това е установено по делото и от заключението на вещото лице, че е налице банкова гаранция за сумата от 936 630, 50 евро, което представлява данъчната основа по процесната фактура за авансово плащане, като тази гаранция е от австрийска банка. Относно плащането на ДДС по същата фактура по ДДС-сметка" вещото лице е отразило в заключението си, че това е станало на основание чл. 55а, ал. 2 ЗДДС (отм.) на 22.07.2004 г. При тези данни по делото първоинстанционният съд е направил незаконосъобразни изводи за недължимост на правото на приспадане на данъчен кредит поради невъзникнало данъчно събитие. Както се посочи по-горе авансовото плащане е данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал. 1, т. 2 ЗДДС (отм.). Съгласно чл. 75, ал. 1 ЗЗД допустимо от закона е плащането да стане не лично на кредитора, а чрез лице, овластено от него и в процесния случай именно това е направено. И двете страни по договора и по издадената фактура за авансово плащане са се договорили плащането да се изпълни чрез техните гаранти. Изводът, който се прави в настоящия случай е, че изпълнението на чуждо задължение не е забранено от закона и то е провъзгласено в чл. 74 ЗЗД. Разпоредбата на чл. 75 ЗЗД разпорежда, че изпълнението на задължението трябва да бъде направено на кредитора или на овластено от него лице и в настоящия случай плащането на данъчната основа по процесната фактура е извършено именно чрез гарантите на страните по договора. Разпоредбата на чл. 75, ал. 3 ЗЗД, на която се позовава в решението си горестоящия административен орган има предвид случая, когато се плаща лично на кредитора и пояснява начина, по който това става, когато плащането е по банков път, а именно чрез заверяване сметката на кредитора. В процесния случай няма спор по делото, че сумата по процесната фактура е постъпила по сметката на гаранта и именно той е овластеното лице от кредитора за процесната сума. Обстоятелството, че тази сума не е била преведена веднага на "Интерклима инженеринг" ЕООД не води до други изводи, тъй като тя е предназначена за доставчика "Интерклима инженеринг" ЕООД и той във всеки един момент може да си я поиска. Приетия от страните по договора начин на разплащане в никакъв случай не означава неизпълнение на клаузите по договора и невъзникване на данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал. 1, т. 2 ЗДДС (отм.), както е приел първоинстанционния съд. Като е приел обратното Софийски градски съд е постановил неправилно решение, което подлежи на отмяна на посочените от касатора отменителни основания. На основание чл. 222, ал. 1 АПК решението следва да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което данъчния ревизионен акт в обжалваната част му следва да бъде отменен като незаконосъобразен. Предвид изхода на делото и направеното искане за разноски, такива следва да се присъдят в общ размер от 575 лв. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,