Решение № 451 от 12.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10112/2008 г.

Решение № 451 от 12.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10112/2008 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на юрисконсулт Елена Аврамова, в качеството й на процесуален представител на началника на митница Пловдив, срещу решение № 719 от 4.07.2008 г., постановено по адм. д. № 140 по описа за 2008 г. на Административния съд-гр. Пловдив, с което е отменено решение № 1453 от 23.11.2007 г. на началника на Митница - Пловдив за определяне на нова митническа стойност по ЕАД № 3000/4-25953 от 10.05.2006 г. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение и неговата необоснованост, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от Административнопроцесуалния кодекс. Ответната страна по касационната жалба - "Агрокемикъл" ЕООД, чрез процесуалния си представител адв. Мариянка Лулчева оспорва същата като неоснователна и претендира присъждане на съдебни разноски. Заинтересовата страна - ТД на НАП - гр. Пловдив не ангажира становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени изложените доводи и наведеното отменително основание, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на разглеждане в производството пред Административния съд - гр. Пловдив е било решение № 1453 от 23.11.2007 г. на началника на Митница - Пловдив, с което е определена нова митническа стойност по ЕАД № 3000/4-25953 от 10.05.2006 г. в размер на 9 683.00 лв. за ст. № 1 и 62914.00 лв. за ст. № 2, на основание чл. 35 от ЗМ, във връзка с чл. 29 от Регламент № 2913/92 и чл. 38, ал. 1, 6. "а" от ЗМ, във връзка с чл. 32, т. 1 (i) от Регламент № 2913/92 , в резултат на което е определено доплащане от "Агрокемикъл" ЕООД на ДДС в размер на 1 117.00 лв., ведно с прилежащата лихва считано от 10.05.2006 г., на основание чл. 199, ал. 1, т. 1 по реда на чл. 203, ал. 1 и чл. 211, ал. 1, т. 2 от ЗМ, съответно чл. 201 по реда на чл. 214, ал. 1, чл. 232, ал. 1, т. б, от Регламент № 2913/92 и чл. 56 и чл. 59, ал. 2 от ЗДДС (отм.). За да отмени обжалвания акт съдът е приел, че на жалбоподателя е извършена последваща проверка, на основание чл. 78, § 2 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 г. относно създаване на Митнически кодекс на Общността и чл. 84а, ал. 1 от ЗМ, за прилагане на митнически икономически режим "митническо складиране". Обект на проверката е бил ЕАД № 3000/4-25953 от 10.05.2006 г., с който е оформен режим внос на 1 075 кг. препарат за растителна защита, инсектицид "Дурсбан 4 Е" и 1 970 кг. препарат за растителна защита, фунгицид "Саназол 25 ЕК", с приложена фактура № 27/2708253/26.04.2006 г. на стойност 42 300.00 щ. долара, с изпращач на стоката DOW AGROSCIENCES. В резултат от извършената проверка е изготвен допълнителен доклад от който се установява, че при проверка на сметка 400 "Доставчици" и аналитична 202 "Клакстън" са открити три фактури на обща стойност 459 926, 37 лв. за възнаграждения по договор № 11 от 17.04.2002 г. сключен между "Агрокемикъл" ЕООД, като възложител и "Клакстън" ООД, като изпълнител. Предмет на договора по т. 1.1. са посреднически услуги и по т. 1.2. други услуги, изразяващи се в поемане на всички рискове от неплащане на задължения на възложителя към Aventis CropScince Hellas SA и Dow AgroSciences Limited, възникнали след 29.12.2001 г., както и заплащане на техните задължения при невъзможност от погасяване в срок. С Анекс 1 от 20.08.2005 г. е замeнена фирма Aventis CropScince Hellas SA c "Мактешим -Аган", Израел, като е уточнено, че се поема риск за неплатени задължения на компанията към посочената фирма, възникнали след 20.08.2005 г. От уведомително писмо ИД № 379 от 25.09.2007 г., съдът е приел, че "Agan chemical manufacturers" и "Makhteshim chemical works" са обединени под общото име "Мактешим Аган Индъстриз". Съдът е кредитирал писмените обяснения от управителя на "Агрокемикъл" ЕООД с вх. № 1-2600-0031/21.08.2007 г. по описа на РМД - Пловдив, от които се установява, че процесните фактури и свързания с тях договор са за заплащане на услуга за предоставяне на гаранционна отговорност за изплащане на задълженията на "Агрокемикъл" ЕООД за доставени стоки от "DOW AGROSCIENCES", "AGAN CHEMICAL MANUFACTURERS" и "MAKHTESHIM CHEMICAL WORKS". Описаните в т. 1.1. от Договор № 11 от 17.04.2002 г. посреднически услуги не са извършвани от изпълнителя по договора. При така установеното съдът е приел, че от анализът на договора между "Агрокемикъл" ЕООД, като възложител и "Клакстън" ООД, като изпълнител, се налага изводът, че е налице поемане от страна на изпълнителя на задължения за престиране на два вида услуги. Едната по чл. 1, т. 1.1 от договора е за посредничество, а вторият вид договорена услуга е за встъпване в дълг. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно. Въз основа на събраните доказателства, съдът е установил правилно фактическата обстановка по делото и е направил съответните на нея правни изводи. В хода на съдебното обжалване не е имало спор за факти. Единственият спорен момент е правен и се отнася до вида на плащанията, извършени от "Агрокемикъл" ЕООД по Договор № 11 от 17.04.2002 г., сключен с "Клакстън" ООД, а именно дали същите са част от митническата стойност на стоката, като заплатено от "Агрокемикъл" ЕООД възнаграждение за посредничество по смисъла на чл. 38, ал. 1, б. "а" от ЗМ. Правилни са изводите на първоинстанционния съд изведени от фактическите данни по делото, че спорът се свежда до това дали договореното заплащане по договор № 11 от 17.04.2002 г. представлява комисионна и/или възнаграждение за посредничество, респ. брокерско възнаграждение с изключение на комисионна за покупка по смисъла на чл. 38, ал. 1, т., б. "а" от ЗМ и следва ли да се прибави съгласно чл. 35 от ц. з. към реално платената или подлежащата на плащане цена за внасяните стоки. От клаузите на договора се констатира, че страните са се договорили "Клакстън" ООД, като изпълнител да изпълнява: 1.1. посреднически услуги, 1.2. други услуги - да поеме всички рискове по неплащане на задължения на възложителя към доставчици, посочени в договора. Правилно съдът е приел, че вторият вид договорена услуга е за встъпване в дълг, понеже включва задължение изпълнителят "да поеме всички рискове възникнали в случай на неплащане на задълженията на Компанията към Dow AgroSciences Limited, възникнали след 29.12.2001 г., както и да изплати такива задължения, когато плащането в срок не е възможно". Тази клауза на договора не представлява договор за поръчителство, доколкото той не е сключен между кредитора Dow AgroSciences Limited и "Клакстън" ООД. Страни по него са длъжникът - "Агрокемикъл" ЕООД и третото лице - "Клакстън" ООД, което е поело задължение " да поеме всички рискове възникнали в случай на неплащане на задълженията. . . . . . . . . както и да изплати такива задължения, когато плащането в срок не е възможно", т. е налице е кумулативно поемане на дълг или "встъпване в дълг". По силата на така уговореното едно трето лице встъпва като съдлъжник, като кредиторът запазва претенцията си към стария длъжник и към встъпилото трето лице. Този договор може да се сключи както между кредитора и третото лице, така и между длъжника и третото лице. В случая встъпването в дълг е договорено между длъжника и третото лице, поради което правилно съдът е приел, че не покрива фактическия състав на комисионен договор и договор за посредничество, така както са регламентирани в ТЗ. Правилно съдът е анализирал разпоредбите на чл. 35 и чл. 38 от ЗМ и е приел, че възнаграждението, определено по договор № 11 от 17.04.2002 г. не може да се прибави към митническата стойност на стоките предмет на процесното ЕАД, понеже съгласно чл. 38, ал. 3 от ЗМ при определяне на митническата стойност към реално платената или подлежаща на плащане цена не могат да се добавят други добавки освен предвидените в закона. Видно от клаузите на договора същият няма юридическата характеристика на договор за поръчка или комисионен договор, предвид разпоредбите на чл. 280 - чл. 292 от ЗЗД и чл. 348, ал. 1 от ТЗ. При този изход от спора и с оглед направеното искане от пълномощника на ответната страна по касационната жалба, касаторът следва да заплати съдебни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 105.00 лв., съгласно договор за правна защита и съдействие от 8.12.2008 г. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение,