Решение № 13933 от 19.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7580/2009 г.

Решение № 13933 от 19.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7580/2009 г., II о., докладчик председателят Светлана Йонкова С решение от 18.03.2009 г. по адм. д. № 598/2008 г. Русенският административен съд е отхвърлил жалбата на Свилен Стоянов Георгиев срещу мълчалив отказ на кмета на община Иваново по молба вх. № И-5917/02.10.2008 г. да издаде заповед за отстраняване на грешка в действащия кадастрален план между поземлени имоти 354 и 355. Решението се обжалва с касационна жалба от Свилен Стоянов Георгиев. Жалбата е подадена в срок. Жалбоподателят моли решението да бъде отменено поради нарушение на материалния закон и в несъответствие с целта на закона. Ответниците по касационната жалба я оспорват. Представителят на Върховната административна прокуратура предлага решението да бъде оставено в сила. Върховният административен съд обсъди касационните основания във връзка с доказателствата по делото и установи следното: За да постанови посочения по-горе резултат, Русенският административен съд е приел, че мълчаливият отказ на кмета на община Иваново е законосъобразен поради липса на акт за непълноти и грешки в кадастралния план, който да е подписан от пряко заинтересуваните собственици, какъвто е ответникът Иван Георгиев Стефов (неговите наследници поради смъртта му по време на производството по делото). Неизпълнението на задължителната процедура по чл. 53, ал. 2 и 3 ЗКИР и чл. 62, ал. 2 от Наредба № 3/2005 г. на МРРБ за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралните карти и кадастралните регистри е пречка за попълване на кадастъра или поправка на допусната грешка при одобряването му. Съдът е приел, че между заинтересуваните собственици е налице и висящ спор за материално право. Едва след разрешаването му по исков ред може да се иска поправка или попълване на кадастралната карта и регистър. При постановяване на решението Русенският административен съд не е допуснал нарушение на закона. С влязло в сила решение на Върховния административен съд е отменена заповед на кмета на община Иваново за поправка на кадастралния план относно границата между имоти 354 и 355 по искане на жалбоподателя от 2006 г. Заповедта е отменено поради това, че актът за непълноти и грешки не е подписан от собственика на имот 355, съседен на този на жалбоподателя, за това, че между собствениците на двата имота е налице спор за материално право и защото решение на РОС от 1988 не е основание за отстраняване на грешки в кадастъра, тъй като има за предмет местоположение на регулационни, а не на имотни граници. Жалбоподателят Георгиев е направил ново искане пред административния орган през 2008 г., без да са налице нови обстоятелства спрямо тези, обосноваващи искането му през 2006 г. Законосъобразно и обосновано Русенският административен съд е приел, че мълчаливият отказ на кмета на община Иваново по искането на жалбоподателя от 2008 г. е законосъобразен. Не е изпълнена задължителната процедура по чл. 53, ал. 2 и 3 ЗКИР и чл. 62, ал. 2 от Наредба № 3 на МРРБ. Липсата на акт за непълноти и грешки в кадастъра, подписан от всички заинтересувани собственици (такъв е този на имот 355) е пречка за издаване на акт за попълванто или поправката му. Русенският административен съд законосъобразно е приел, че ал. 5 на чл. 62 от Наредба № 3/2005 г. не следва да се прилага по силата на чл. 15, ал. 2 от Закона за нормативните актове. Тази норма противоречи на чл. 53 ЗКИР, като въвежда ново, допълнително основание извън законовото за изменение на кадастъра и нанасянето като имотна граница на регулационната такава по приложен устройствен план. Законосъобразно и обосновано Русенският административен съд е приел, че е налице спор за материално право. Този спор не може да бъде разрешен в това административно производство. След разрешаването му може да се иска изменение на кадастъра в зависимост от изхода на спора. Наличието му към момента на подаване на искане от жалбоподателя и произнасянето на административния орган е пречка за издаването на акт за поправка на кадастъра. Решението на Русенския административен съд е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Жалбоподателят Свилен Стоянов Георгиев следва да бъде осъден да заплати на Георги Иванов Георгиев и Снежана Иванова Стефова разноски по делото за тази инстанция в размер на 150 лв. адвокатски хонорар. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд