Решение № 2940 от 12.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8892/2023 г.

Производството е по чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Бургас при ЦУ на НАП, чрез главен юрисконсулт Т. Желязкова, против Решение 792/21.07.2023г., постановено по адм. дело 1074/2022 г. по описа на Административен съд - Бургас, с което е обявена нищожността на Ревизионен акт Р-02000221003138-091-001/20.12.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Бургас, в частта потвърдена с Решение 84 от 07.06.2022 г. на Директора на Дирекция "ОДОП"- Бургас при ЦУ на НАП, с която на Слънчев бряг АД са определени вноски от получен наем на държавни недвижими имоти за данъчен период 01.06.2015 г. 31.12.2015 г. в размер на 87 941. 98 лв. главница и 55 521. 29 лв. лихви, за данъчен период 01.01.2016 г. 31.12.2016 г. в размер на 17 685, 56 лв. главница и 8 801. 37 лв. лихви и за данъчен период 01.01.2017 г. 31.12.2017 г. в размер на 3,83 лв. главница и 522,36 лв. лихви. В касационната жалба се твърди, че оспореното съдебно решение е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът оспорва извода на съда за нищожност на ревизионния акт, обоснован с доводи, че установените с него публични държавни вземания по чл. 92, ал. 2 ЗДБРБ за 2015.г, 2016 г. и 2017 г. не могат да бъдат предмет на установяване с ревизионен акт, а е следвало на основание чл.166, ал.2 ДОПК да се издаде АУПДВ. В тази връзка твърди, че с § 7, ал.7 от ПЗР на ЗДБРБ за 2011г. и в следващите закони в различни като номера разпоредби на ЗДБРБ за съответните години изрично е уреден редът за установяване и събиране на тези публични държавни вземания и това е реда по ДОПК, поради което редът по чл.166, ал.2 ДОПК не е приложим. Позовава се и на разяснение изх. 26Х45/28.04.2015г. на зам.изп. директор на НАП, в което е посочено, че установяването на този вид публични държавни вземания се осъществява чрез извършване на ревизия и издаване на РА. На второ място се оспорва извода на съда за нищожност на РА, на основание чл.177, ал.2 АПК, поради противоречието му с влязлото в сила Решение 4722 от 14.04.2021 г. на Върховния административен съд по адм. дело 10585 от 2020 г. по описа на ВАС - осмо отделение. Твърди, че в случая не е налице хипотезата на чл. 177, ал. 2 АПК, според която актовете и действията на административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда, са нищожни, тъй като с посоченото съдебно решение е обявен за нищожен първия РА, но въпроса относно недължимостта на публични държавни вземания по чл. 92, ал. 2 ЗДБРБ за 2015.г, 2016 г. и 2017 г. не е разрешен със сила на присъдено нещо. Счита, че само ако е постановено решение относно законосъобразността на РА с идентичен обхват, би могло да се преценява доколко е осъществена хипотезата на чл. 177, ал. 2 АПК. В касационната жалба се излагат и доводи по същество на спора, с аргументи, че АС Бургас не е изложил мотиви по материалната законосъобразност на РА, а производството е висящо за втори път пред ВАС. Моли за отмяна на оспореното решение и за постановяване на ново по същество на спора, с което да бъде отхвърлена жалбата на Слънчев бряг АД срещу ревизионния акт. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции и внесената държавна такса. Ответникът на Слънчев бряг АД, чрез процесуалния представител адв. Събева в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Претендира присъждане на сторените разноски съгласно представен списък в размер на 10 000 лева. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно, и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С оспореното решение на Административен съд Бургас е обявена нищожността на Ревизионен акт Р-02000221003138-091-001/20.12.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Бургас, в частта потвърдена с Решение 84 от 07.06.2022 г. на Директора на Дирекция "ОДОП"- Бургас при ЦУ на НАП, с която на Слънчев бряг АД са определени вноски от получен наем на държавни недвижими имоти за данъчен период 01.06.2015 г. 31.12.2015 г. в размер на 87 941. 98 лв. главница и 55 521. 29 лв. лихви, за данъчен период 01.01.2016 г. 31.12.2016 г. в размер на 17 685, 56 лв. главница и 8 801. 37 лв. лихви и за данъчен период 01.01.2017 г. 31.12.2017 г. в размер на 3,83 лв. главница и 522,36 лв. лихви. За да постанови оспореното решение административният съд е приел, че по отношение на Слънчев бряг АД е извършена предходна ревизия, приключила с издаване на Ревизионен акт Р-02000218000795-091-001/31.07.2018г., потвърден с Решение 5 от 08.01.2019 г. на горестоящия административен орган, в частта, в която на дружеството са определени вноски от получен наем на държавни недвижими имоти за данъчен период 2015 г., 2016 г. и 2017 г. След потвърждаване на РА в посочената част, същият е обжалван по съдебен ред, като с решение 547 от 21.04.2020 г. по адм. дело 260 от 2019 г. на Адм. Съд - Бургас е отхвърлена жалбата на Слънчев бряг АД. Това решение е отменено с влязлото в сила решение 4722 от 14.04.2021 г. по адм. дело 10585/2020 г. на Върховния административен съд, осмо отделение, с което Ревизионен акт Р-02000218000795-091-001/31.07.2018г., е обявен за нищожен. По същото адм. дело на ВАС е постановено Решение 8595 от 14.07.2021 г., с което е отхвърлено искане на директора на дирекция ОДОП Бургас за допълване на решението, ката е отказано на основание чл.173, ал.2 АПК изпращане на преписката на компетентния административен орган, както и даване на задължителни указания относно тълкуването и прилагането на закона. Междувременно, преди постановяване на решение 8595 от 14.07.21 г., но след постановяване на решение 4722 от 14.04.2021 г. по адм. дело 10585/2020 г. на ВАС, със Заповед за възлагане на ревизия Р-02000221003138-020-001/02.06.2021 г. е възложено извършване на ревизия на същото дружество със същият предметен обхват - вноски от получен наем на държавни недвижими имоти, като само началния период на първата година е променен, т. е. за времето от 01.06.2015 г., вместо от 01.01.2015 г., а крайният период на обхванатия от ревизията времеви интервал е идентичен с предходното ревизионно производство- до 31.12.2017 г. Съдът е приел, че процесния РА Р-02000221003138-091-001/20.12.2021 г. от органи по приходите при ТД на НАП Бургас е нищожен на основание чл. 177, ал. 2 АПК, поради противоречие с указанията на влязло в сила решение 4722 от 14.04.2021 г. по адм. дело 10585 от 2020 г. по описа на ВАС, осмо отделение. Приел е, че постановеното съдебно решение на касационната инстанция по предходно издаден РА със същият предметен обхват за същите по вид публични вземания на държавата спрямо дружеството-жалбоподател съдържа ясни указания относно реда, по който се установяват подобни вземания, а именно реда за издаване на административен акт, предвиден в Административнопроцесуалния кодекс, а не с ревизионен акт, издаден в ревизионно производство. Първоинстанционният съд е приел, че органът по приходите не се е съобразил с това решение на Върховния административен съд и отново е възложил със заповед провеждането на ревизия, в резултат на която е издаден процесният ревизионен акт, поради което и втория РА е нищожен. Постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Не се установяват сочените от касатора пороци на съдебния акт. Същият е постановен при правилно тълкуване и прилагане на относимите нормативни разпоредби. Настоящата инстанция намира за законосъобразен извода на съда за нищожност на ревизионния акт, поради противоречие с влязлото в сила решение 4722 от 14.04.2021 г. по адм. дело 10585/2020 г. на Върховния административен съд, осмо отделение и на основание чл. 177, ал. 2 АПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК. В настоящия случай, от представените по делото доказателства съдът правилно е възприел относимите факти за наличие на предходен Ревизионен акт Р-02000218000795-091-001/31.07.2018г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП - гр. Бургас, с който са определени вноски от получен наем на държавни недвижими имоти за данъчен период 01.01.2015г.31.12.2015г. в размер на 96 139,48 лв. главница и 28 072,45 лв. лихви, за данъчен период 01.01.2016г.31.12.2016г. в размер на 17 685,56 лв. главница и 4 554,64 лв. лихви и за данъчен период 01.01.2017г.31.12.2017г. в размер на 3,83 лв. главница и 551,40 лв. лихви. Този РА е обявен за нищожен с влязло в сила Решение 4722 от 14.04.2021 г. на Върховния административен съд по адм. дело 10585 от 2020 г. по описа на ВАС - осмо отделение. С посоченото решение на ВАС е прието, че установените с РА публични държавни вземания не могат да бъдат предмет на установяване с ревизионен акт. Изложени са аргументи, че ЗДБРБ не предвижда самостоятелен ред, различен от този на ДОПК за установяване и събиране на публичните държавни вземания, поради което следва да се приеме, по аргумент от чл. 166, ал. 2 ДОПК, че установяването по основание и размер на спорните вземания е следвало да бъде извършено с акт за установяване на публично държавно вземане, в производство по реда за издаване на административен акт, предвиден в Административнопроцесуалния кодекс, а не с ревизионен акт, издаден в ревизионно производство. Правилно административният съд е възприел тъждеството по предмет и страни на ревизионното производство, приключило с обявения за нищожен РА Р-02000218000795-091-001/31.07.2018г. и процесния РА Р-02000221003138-091-001/20.12.2021 г. Безспорно органите по приходите не са се съобразили с Решение 4722 от 14.04.2021 г. на Върховния административен съд по адм. дело 10585 от 2020 г. по описа на ВАС - осмо отделение, че установяването по основание и размер на спорните вземания е следвало да бъде извършено с акт за установяване на публично държавно вземане, в производство по реда за издаване на административен акт, предвиден в Административнопроцесуалния кодекс, а не с ревизионен акт, издаден в ревизионно производство и отново са възложили със Заповед за възлагане на ревизия Р-02000221003138-020-001/02.06.2021 г. извършване на ревизия на същото дружество със същият предметен обхват, в резултат на която е издаден процесният ревизионен акт. Налице е абсолютна идентичност между ревизионното производство, завършило с РА, обявен за нищожен с неподлежащо на обжалване решение на Върховния административен съд, и ревизионното производство, при което е издаден процесният РА Р-02000221003138-091-001/20.12.2021 г. Съгласно чл.177, ал.2 АПК, актовете и действия на административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда, са нищожни. Всеки заинтересован може винаги да се позове на нищожността или да поиска от съда да я обяви. В конкретния случай е установено противоречие на издадения в последствие РА с влязлото в сила съдебно решение на ВАС, осмо отделение относно реда и акта, с който следва да се установят публичните държавни вземания - вноски от получен наем на държавни недвижими имоти. Независимо дали приходната администрация или настоящата инстанция са съгласни с влязлото в сила решение на ВАС, то с цитираната разпоредба на чл.177, ал.2 АПК законодателя предоставя във възможност на заинтересованата страна да поиска от съда да обяви за нищожни всички актове и действия на административния орган, когато те са извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда. Неоснователни са доводите на касатора, че в случая не са налице предпоставките на чл. 177, ал. 2 АПК за обявяване на нищожност на процесиня РА, поради това, че с влязлото в сила съдебно решение е обявен за нищожен първия РА, но въпроса относно недължимостта на публични държавни вземания по чл. 92, ал. 2 ЗДБРБ за 2015.г, 2016 г. и 2017 г. не е разрешен със сила на присъдено нещо. Това, че спора за установените задължения не е разрешен по същество със сила на присъдено нещо не означава, че липсва противоречие между постановения в последствие РА и влязлото в сила съдебно решение на ВАС, осмо отделение, а наличието на противоречие е релевантния факт за прилагането на чл.177, ал.2 АПК. Такова противоречие е установено именно защото приходната администрация не се е съобразила с разрешението, дадено с влязлото в сила решение на ВАС относно реда и акта, с които се установяват задълженията. Ето защо, като е обявил нищожността на оспорения пред него РА, поради противоречие с влязло в сила съдебно решение на основание чл. 177, ал. 2 АПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК, АС - Бургас е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. При този изход на спора, на касатора разноски не се дължат. Такива не следва да се присъждат и на ответната страна, тъй като освен списък за разноски не са представени доказателства за действително направени разноски. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, първо отделение,