Решение № 9691 от 27.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10343/2012 г.

Решение № 9691 от 27.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10343/2012 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 209 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на Орлин Кирилов Станчев от гр. София против решение № 3237 от 15.06.2012 г., постановено по адм. д. № 8940 по описа за 2011 г. на Административен съд - София град в частта, с която е отхвърлен искът му с правно основание чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител срещу Агенция "Митници" в частта над присъдената сума за обезщетение от 6 460,96 лв. Решението се обжалва и от Агенция "Митници" в частта му, с която същата е осъдена да заплати на на Орлин Кирилов Станчев от гр. София 3 обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл в размер на 6 460,96 лв. след извършено прихващане с размера на изплатеното му обезщетение по чл. 106, ал. 2 от ЗДСл. Решението в обжалваните от двамата касационни жалбоподатели части се обжалва като неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Страните, в качеството на ответници по касационните жалби оспорват същите. Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано становище за неоснователност на двете касационни жалби. Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което са допустими за разглеждане по същество, но са неоснователни. Производството пред Административен съд София град е образувано по предявен иск с правно основание чл. 104, ал. 1 от ЗДСл срещу Агенция "Митници" за обезщетение в размер на 7 928 лв. за периода 16.12.2009 г. до 16.10.2010 г., през който държавният служител не е бил на служба поради прекратяването на служебното му правоотношение със Заповед № 10226 от 16.12.2009 г. на директора на Агенция "Митници", отменена по съответния ред. Съдът е установил от фактическа страна, че следното от фактическа страна, че със заповед № 10226 от 16.12.2009 г. на директора на Агенция "Митници" е прекратено служебното правоотношение на ищеца на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл - поради съкращаване на длъжността, считано от 16.02.2009 г., на ищеца са изплатени обезщетения по чл. 106, ал. 4 от ЗДСл в размер на 792.80 лв. и по чл. 106, ал. 2 от ЗДСл в размер от 1 427,04 лв. Заповед № 10226 от 16.12.2009 г. на директора на Агенция "Митници" е отменена с окончателно Решение № 8870 от 21.06.2011 г. по адм. дело № 9307/2010 г. по описа на Върховния административен съд. Със Заповед № 3942 от 5.08.2011 г. на директора на Агенция "Митници" ищецът е възстановен на длъжността старши инспектор в Митнически пункт "ЖП гара Свиленград" Митница Свиленград, считано от 28.06.2011 г. Определена е основна месечна заплата в размер на 580 лв. и допълнително месечно възнаграждение за прослужено време 36 %, като че размерът на брутната месечна заплата на ищеца към момента на признаване на уволнението за незаконно съвпада по размер с брутната заплата, определена със Заповед № 3942 от 5.08.2011 г. на директора на Агенция "Митници". От представените по делото фишове за изплатени работни заплати за периода м. август - октомври 2011 г. е установено, че нейният точен размер е 788,80 лв., както и че през процесния период ищецът не е заемал държавна служба и не е имал сключен трудов договор. Въз основа на тази фактическа установеност съдът е извършил прихващане на сумите за обезщетение по чл. 104, ал. 1 с тези по чл. 106, ал. 2 от ЗДСл и е присъдил като обезщетение сума в размер на 6 460,96 лв. В мотивите се развил съображения за неоснователност на искането на ответника за прихващане от размера на обезщетението по чл. 104, ал. 1 с обезщетение по чл. 106, ал. 4 от ЗДСл. Решението на съда е валидно, допустимо и правилно. Правилна е преценката за извършване на прихващане на обезщетението, дължимо на ищеца на осн. чл. 106, ал. 2 с това дължимо на основание чл. 104, ал. 1 от ЗДСл. Двете обезщетения се основават на прекратяване на служебното правоотношение на едно и също правно основание, като дължимостта им е в зависимост от законосъобразността на прекратяването на служебното правоотношение. Дължимостта на обезщетението по чл. 106, ал. 2 от ЗДСл е в зависимост от законосъобразността на заповедта на органа по назначаване и е с по-кратък срок на обезщетяване, докато това по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл обезщетява периода, през който служителят е не е бил на служба поради незаконност на уволнението и периодът на обезщетение е по-дълъг - 10 месеца - в редакцията на нормата, действаща към датата на призната незаконност на уволнението. Основанието на обезщетението по чл. 106, ал. 4 от ЗДСл е различно, поради което по силата на закона се обезщетява периодът, през който служителят, поради неспазване на срока на предизвестието е следвало да получи заплатата си. Това обезщетение не следва да се прихваща от обезщетението по чл. 104, ал. 1 от ЗДС, както правилно е извършил съдът. Решението като правилно следва да се остави в сила. Водим от изложеното, съдът,