Решение № 14398 от 26.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8499/2009 г.

Решение № 14398 от 26.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8499/2009 г., III о., докладчик съдията Пенка Гетова Съдебното производство по чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ е образувано по жалба на Звезделин Славов Запрянов, срещу заповед № ЗС-40/24.02.2009 г. на министъра на отбраната на Република България като незаконосъобразна с оглед разпоредбата на чл. 240 ЗОВС на РБългария. Изложени са съображения, че с нея се засяга правото му да закупи ведомственото жилище, находящо се в гр. Пловдив, ул. "Ген. Радко Димитров" № 7, ет. 3, ап. 7. Иска се отмяна на заповедта и разрешаване на правото му да закупи посоченото ведомствено жилище. Ответната страна - министърът на отбраната изразява становище за неоснователност на жалбата. Относно допустимостта на жалбата петчленен състав на Върховния административен съд се е произнесъл с определение № 6118/11.05.2010 г. по адм. д. № 2463/2010 г., отменяйки определение от 27.01.2010 г. по адм. д. № 8499/2009 г. на Върховния административен съд, III отделение, с което е прието недопустимост на жалбата поради липса на обжалваем индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК. С определението си петчленният съдебен състав е изложил съображения, че обжалваната заповед действително има характер на вътрешноведомствен характер, тъй като с нея се създава задължение за орган - директорът на изпълнителната агенция, подчинен на МО, но в същото време заповедта пряко засяга твърдяното от жалбоподателя право да закупи жилището, поради което е приложима разпоредбата на чл. 2, ал. 3, т. 3 АПК. Настоящият съдебен състав не споделя изразеното становище на петчленния съдебен състав в определение № 6118/11.05.2010 г. по адм. д. № 2463/2010 г. на Върховния административен съд за допустимостта на жалбата. За да е допустима подадената жалба, е необходимо наред с останалите условия, да са налице кумулативно и две абсолютни положителни материални предпоставки - 1. наличие на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК и 2. наличие на правно защитен интерес за оспорващия да го обжалва. В случая в мотивите на определение № 6118/11.05.2010 г. по адм. д. № 2463/2010 г. на ВАС, петчленен състав приема, че оспорената заповед № 3С-40/23.02.2009 г. на министъра на отбраната "действително има характер на вътрешноведомствен акт" по смисъла на чл. 21 АПК като едно от двете задължителни положителни материални предпоставки за допустимост на жалбата по реда на АПК. Липсата на индивидуален административен акт изключва обсъждането за наличие или липса на правно защитен интерес. Неудачно в посоченото определение съдът се позовава за приложение на разпоредбата на чл. 2, ал. 2, т. 3 АПК. Смисълът, вложен от законодателя в тази разпоредба се изразява във ръководната дейност на горестоящият държавен орган с издаването на методически указания, инструкции и други подобни вътрешно-служебни актове. Ако с тях се въвеждат разпоредбите на АПК, при съдебна преценка би могло да се приложи разпоредбата на чл. 2, ал. 2, т. 3 АПК. С оглед задължителните указания относно допустимостта на жалбата съгласно чл. 224 АПК, настоящият съдебен състав приема, че подадената в срок жалба е неоснователна. С оспорената заповед на министъра на отбраната се заповядва на изпълнителния директор на изпълнителна агенция "Социални дейности на МО" да изготвя предложения за промяна на предназначението на жилищата от ведомствения жилищен фонд на МО от "за настаняване под наем" и "служебни" в "за продажба" при условия да са построени преди 1986 г. и да се нуждаят от извършване на основен ремонт, както и да са налице условията за продажба на имотите по реда на глава трета, раздел I или III от Наредбата за отдаване под наем и за разпореждане с имоти от ведомствения жилищен фонд на МО. Като правно основание за издаване на заповедта са посочени правните норми на чл. 35, ал. 1, т. 26 във вр. с чл. 240, ал. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на РБългария и чл. 3, ал. 2 от Наредбата за отдаване под наем и за разпореждане с имоти от ведомствения жилищен фонд на МО и за изплащане на компенсационни суми на кадровите военно-служащи, които ползват жилище при условията на свободно договаряне /ДВ, бр. 16/15.02.1008 г./. Разпоредбата на чл. 35, ал. 1, т. 26 от ЗОВС регламентира компетентността на министъра на отбраната да издава "заповеди" наред с допълнително изброени и др. актове. Разпоредбата на чл. 240, ал. 1 от ЗОВС предвижда, че условията и редът за отдаване под наем на ведомствения жилищен фонд на МО", се определят от министъра на отбраната. Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от посочената Наредба за отдаване под наем и за разпореждане с имоти от ведомствения жилищен фонд на МО, разпределението на жилищата според предназначението им се извършва със заповед на министъра на отбраната. Тълкувайки посочените правни разпоредби, посочени като правно основание за издаване на оспорената заповед, се налага изводът, че същата е издадена от министъра на отбраната като компетентен административен орган в съответствие с предоставените му правомощия. Посочените правни разпоредби по своето съдържание не изискват определени други изисквания към административния орган при издаването на оспорената заповед. Следователно, същата съответства и на материалния закон. С оспорената заповед не се нарушава и правото на жалбоподателя да закупи ведомственото и наемано от семейството му ведомствено жилище, което право ще защити по реда, определен в глава III на посочената Наредба /ДВ, бр. 16/05.02.2008 г./. Освен това е видно от съдържанието на съпроводителното писмо с рег. № 03-00-627/27.05.2009 г. на МО до Върховния административен съд с копие до жалбоподателя, че с определение № 906/26.01.2007 г. по адм. д. № 8743/2006 г. на ВАС, III отделение се е произнесъл относно искането на жалбоподателя да се задължи Министерство на отбраната да му продаде процесното жилище, като жалбата му е оставена без разглеждане. По изложените съображения, Върховният административен съд, III отделение