Решение № 8514 от 13.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3550/2013 г.

Решение № 8514 от 13.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3550/2013 г., VI о., докладчик съдията Георги Георгиев Производството е по реда на глава десета, раздел 1, чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс, вр. с чл. 36 от Закона за съдебната власт.

Образувано е по жалба от Петър Савов Савчев, чрез пълномощник Васил Киров срещу решение по т. 5 от Протокол № 8 от 28.2.2013 г. на Висшия съдебен съвет. С него се оставя без уважение предложение на административния ръководител, председател на Софийски районен съд за повишаване на Петър Савов Савчев, съдия в Софийски районен съд, с ранг "съдия в Окръжен съд" в ранг " съдия в Апелативен съд". Поддържат се доводи за незаконосъобразност на решението с искане за отмяната му ведно със законните последици. Свеждат се до формално заключение без да е извършен необходим реален анализ на предпоставките за повишаване в ранг като в случая ВСС се е ограничило до формално позоваване и дословно възпроизвеждане на законовия текст, което на практика води до пълна липса на съображения в приетото решение. Поддържа се също така твърдение за неправилност на решението и по същество при наличието на положителна много добра комплексна оценка при атестирането, което е индикатор за добри резултати и високо ниво на квалификация при изпълнение на служебните задължения.

Ответникът - Висшият съдебен съвет, чрез процесуалния си представител взема становище за неоснователност на жалбата. Обжалваното решение е прието от компетентния колективен административен орган в рамките на неговите правомощия, при спазване на административно-производствените правила, в съответствие с относимите материални правни норми и с целта на закона.

Върховният административен съд, шесто отделение като взе предвид жалбата, доказателствата в приложената административна преписка и изискванията на закона, констатира следното:

Жалбата е подадена в законния 14-дневен срок от съобщаване на решението, поради което е процесуално допустима и разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Предмет на разглеждане пред Висшия съдебен съвет е било предложение на административния ръководител, председател на Софийски районен съд за повишаване на Петър Савов Савчев с ранг "съдия в Окръжен съд" на място в ранг "съдия в Апелативен съд". Предложението е от 5.12.2012 г. и е съпроводено с кадрова справка и становище на административния ръководител. От кадровата справка се установява, че Петър Савчев е съдия в Софийски районен съд от 17.11.2008 г. и съгласно решение на ВСС по протокол № 49 от 15.11.2012 г. на същият е определена комплексна оценка от атестирането - много добра. В проведеното заседание на Висшия съдебен съвет от 28.2.2012 г. е взето решението да не бъде уважено така направеното предложение с тайно гласуване с 13 гласа "за", 6 гласа "против" и 2 гласа "въздържали се". Видно от стенографския протокол в изказвания на членове на ВСС се приема, че жалбоподателя не е показал висока професионална квалификация и образцово изпълнение на служебните задължения. Отчетено е и становището на административния ръководител в такъв смисъл. Отчетени са и констатациите по извършената вече атестация, които са - недостатъчно мотивиране на част от съдебните актове, пропуски при водене на процеса, пропуски при изпълнение на процедурата по чл. 146, ал. от ГПК в частта относно указване на страните относно възможността да предприемат процесуални действия във връзка с доклада на съдията. На следващо място, често използване на съкращения за обозначаване на доказателствени средства, които са неразбираеми за присъстващите в съдебната зала граждани, не винаги се взема правилно процесуално решение при нетипично развитие на процеса, както и пропуски при правилното прилагане на закона, установени от не малкия брой изцяло отменени актове. В хода на атестирането са дадени указания за използване на по-правилен изказ при водене на съдебни заседания и спазване стриктно на всички процедури при разглеждане на делата в открито съдебно заседание. При така изложените мотиви е спорен въпроса налице ли са предпоставките по чл. 234 от Закона за съдебната власт за повишаване на място в по-горен ранг и възнаграждение.

Съгласно разпоредбата на чл. 234 от ЗСВ повишаване на място в по-горен ранг и възнаграждение на съдия, прокурор и следовател може да се извърши при доказана висока квалификация и образцово изпълнение на служебните задължения, ако е прослужил на съответната или приравнена длъжност най-малко три години и има положителна комплексна оценка от последното периодично атестиране "много добра".

В Закона за съдебната власт няма определения на понятията "квалификация, професионална квалификация и образцово изпълнение на служебните задължения". Такава терминология се използва в чл. 197 от ЗСВ при атестирането - за придобиване на статут на несменяемост след навършване на петгодишен стаж и периодично - на всеки 4 години от последното атестиране до навършване на 61 годишна възраст. И двата вида атестиране имат за цел - оценка на професионалната квалификация и на деловите качества на съдия, прокурор или следовател. Терминология в същия смисъл се използва и в чл. 303, ал. 1 от ЗСВ, според който Висшия съдебен съвет може да поощрява съдия, прокурор и следовател и отличие или награда за проявени - висок професионализъм, образцово изпълнение на служебните задължения и високи нравствени качества.

Съгласно чл. 46 от Закона за нормативните актове при липса на определение в закона се налага тълкуване в смисъла, който най-много отговаря на други разпоредби, на целта на тълкувания акт и на основните начала на Република България. При установяване на съдържанието на термина "професионална квалификация" се констатира легално определение на понятието в Закон за професионалното образование и обучение в § 1, т. 5 от който се посочва, че "професионална квалификация" е "квалификация по професия или част от професия, която включва съвкупността от професионални компетенции и необходимите за тяхното формиране общообразователни знания и умения". В § 1, т. 2 от същия закон "професия" е вид трудова дейност, за която се организира професионално образование и професионално обучение. Определение на професионални квалификации се съдържа и в Директива 2005/36 ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно признаване на професионалните квалификации, които са квалификации, доказани с удостоверения за професионални квалификации, удостоверения за правоспособност или удостоверения за професионален стаж.

В доктрината също се дава определение на понятието, като например в Коментар на Кодекса на труда /Мръчков, Средкова, Василев, 11 издание, стр. 779/ се посочва, че професионалната квалификация е понятие, тясно свързано с понятията "професия" и "специалност" и поради това изясняването му предпоставя съпоставяне с тях. Също там - понятието "квалификация" изразява равнището, степента на знанието и уменията в рамките на дадена професия или специалност. То може да се дефинира като степен на знание и умение по дадена професия или специалност. Знанията и уменията са необходимите, но и достатъчни компоненти за определяне на професионалната квалификация. Знанието изразява осъзнатите представи относно съдържанието, вида, последователността на операциите и резултатите от тях, а умението се свежда до личната способност работника или служителя да осъществява тези операции, в които работата се състои. Не е необходимо към тях да се привнасят допълнителни белези като опитност, сръчност, навици и други подобни като навиците и сръчността са критерии, които могат да се отразят на степента на умението, опитността в най-широк смисъл е фактор, който се отразява и върху знанието и върху умението. Нито едните, нито другите имат самостоятелно значение за дефиниране на понятието квалификация, наред със знанието и уменията. Те са само допълнителни признаци, които определят степента на знанията и уменията и чрез тях определят професионалната квалификация. Така изведеното съдържание на понятието "професионална квалификация" следва да се приеме за еднакво употребено в предмета на периодичното и първоначално атестиране и в предмета на преценката на повишаване в ранг и възнаграждение като се отчете различната степен на професионалната квалификация при първоначално атестиране, при периодичното атестиране и в най-висока степен при повишаване на място в по-горен ранг и възнаграждение.

Налага се извода за приложимост на критериите по чл. 198 и сл. от ЗСВ за атестиране на съдия, прокурор и следовател. Това атестиране завършва с комплексна оценка, която се мотивира и се дават препоръки към атестирания като най-високата комплексна оценка е много добра - чл. 204а от ЗСВ. Тя е едно от условията, наред с доказана висока квалификация и образцово изпълнение на служебните задължения и най-малко три години прослужено време на съответната или приравнена длъжност.

При така посочените хипотези за повишаване в ранг са възможни няколко варианта:

• предложение за повишаване в ранг след прослужени повече от три и по малко от четири години след първоначална или периодична атестация;

• предложение за повишаване в ранг след прослужени три години преди да е извършена първоначална и периодична атестация. В тази хипотеза е налице противоречие в чл. 234 от ЗСВ, който изисква комплексна оценка от последното периодично атестиране "много добра".; Тук се налагат въпроси дали първоначално повишаване в ранг е възможно само след атестация за несменяемост и/или след периодичната атестация при което прослужените три години на длъжността се явяват недостатъчни.

• следваща хипотеза е за повишаване в ранг след като са изтекли три години от последното атестиране и

• друга хипотеза - предложение за ранг непосредствено след периодичното атестиране, какъвто е настоящият случай. Изброяването на хипотезите не е изчерпателно, а служи за пример, че при повишаване в ранг може да се окаже, че има период повече от три години и по малък от четири години през който да не е извършвано атестиране.

Законът за съдебната власт, в чл. 34 от него, не съдържа нито процесуален ред, нито критерии, нито показатели за оценка на професионалната квалификация за повишаване в ранг. Поради тази причина и предвид обстоятелството, че е допустимо предложение за повишаване в ранг непосредствено след периодична атестация следва да се приеме, че критериите и показателите, оценявани при периодичната атестация могат да се вземат предвид при оценяване и установяване на квалификацията при повишаване в ранг. Разликата се изразява в по високите изисквания към степента на професионалната квалификация при повишаването в ранг от професионалната квалификация необходима и достатъчна за оценка много добра при периодичното атестиране. Допустима е практическата хипотеза, при която квалификация на еднакво високо ниво се констатира при периодичното атестиране и при преценката за повишаване в ранг, при която хипотеза оценката от периодичната атестация всъщност е оценка за доказана висока квалификация и образцово изпълнение на служебните задължения. В тази хипотеза констатациите от периодичното атестиране могат да съвпадат с констатациите при преценката за повишаване в ранг. Периодичната атестация обаче може да завърши с комплексна оценка много добра, но която не е при максималния брой точки поради неизпълнение или недобро изпълнение на някой от показателите и критериите за атестиране. В този случай комплексната оценка от периодичното атестиране е много добра, но е под изискванията за високата квалификация, която следва да е налице при преценката за повишаване на място в по-горен ранг и възнаграждение. Следва да се отбележи, че преценката за наличието на предпоставките за повишаване в ранг е индивидуална по отношение на всеки магистрат и при липса на методика за извършване на тази преценка Висшият съдебен съвет може да въведе и допълнителни показатели и критерии и да придаде по силно значение на изпълнението на определени критерии и показатели за комплексно оценяване на образцово изпълнение на служебните задължения. Това се отнася най вече за случаите когато преценката за повишаване в ранг се извършва за период, през който не е имало периодично атестиране.

В настоящия случай предложението за ранг следва непосредствено периодичното атестиране, поради което Висшия съдебен съвет правилно е съобразил пропуските по показатели и критерии от периодичното атестиране и които, макар и в рамките на комплексна оценка "много добра", не дават основание да се направи и извод за доказана висока квалификация и образцово изпълнение на служебните задължения. При изложените мотиви обжалваното решение е постановено при отсъствие на нарушения, съставляващи основания по чл. 146 от АПК за отмяната му.

Жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена, поради което и на основание чл. 172, ал. 2 пр. последно от АПК, Върховен административен съд, шесто отделение