Решение № 4721 от 12.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9499/2017 г.

Решение № 4721 от 12.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9499/2017 г., I о., докладчик председателят Маруся Димитрова Производство по чл. 208 и сл. от АПК. Касаторът "Самостоятелна медико техническа лаборатория С. Г."ЕООД моли да бъде отменено решение № 1332/17.07.2017 г. по адм. д. № 1471/2017 г. на Варненския административен съд, с което е отхвърлена жалбата срещу заповед за налагане на принудителна административна мярка № 109-ОП/05.05.2017 г. на директора на Дирекция "Контрол" при ТД на НАП - В. като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост и нарушения на материалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли заповедта да бъде отменена. Ответникът по касационната жалба Директора на Дирекция "Контрол" при ТД на НАП-В., редовно призован, не изпраща представител. В дадения от съда срок не е подал отговор. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата против заповед за налагане на принудителна административна мярка № 109-ОП/05.05.2017 г. на директора на Дирекция "Контрол" при ТД на НАП - В., с която е наложена принудителна административна мярка запечатване на обект - самостоятелна медико техническа лаборатория, находящ се в жк. Възраждане, бл. ..., партер и забрана на достъпа до обекта за срок от 14 дни на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. На 4.05.2017 г. е извършена проверка на лабораторията от органите по приходите, при която е констатирано, че не е въведен в експлоатация касов апарат с фискална памет. Правилен е изводът на съда, че дружеството е издавало фактури, заплатени в брой на ДЦ"С. Г."ЕООД през 2016 г. На 10.05.2017 г. е регистрирано фискално устройство от проверяваното дружество. В протокола за извършена проверка е записана забележка от управителката на дружеството, че издава фактури в брой от м. 2.2016 г. При проверката са приложени копия от фактура за плащане в брой от 24.02.2016 г., приходен касов ордер и квитанция за плащане на 5000 лв от същата дата. Правилно съдът е отхвърлил доводът за плащане по банков път, каквито доказателства не са представени. Актът за установяване на административно нарушение е издаден на 10.05.2017 г. като в него е констатирано извършване на нарушение на чл. 7, ал. 1 във връзка с чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. Правилен е изводът на съда, че проверяваното дружество извършва търговска дейност в търговски обект, в който се извършват продажби на услуги. Съобразен със закона е изводът на съда, че на основание чл. 118, ал. 1 от ЗДДС всяко регистрирано или нерегистрирано лице по ЗДДС е длъжно да регистрира и отчита извършените от него продажби в търговския обект чрез издаване на фискални касови бележки от фискално устройство. Приложеният приходен касов ордер и квитанция от 24.02.2016 г. установяват, че плащането е извършено в брой като не е издадена фискална касова бележка за извършената продажба, след като в обекта не е имало регистрирано фискално устройство. Съдът е приел, че са налице предпоставки за налагане на принудителната административна мярка на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "б" от ЗДДС - невъведено в експлоатация фискално устройство. Според съда неправилно е определена правната квалификация в заповедта по чл. 186, ал. 1, б. "а" от ЗДДС, вместо по б. "б" от същата разпоредба. Неправилно съдът е приел, че в заповедта не са изложение фактическа обстоятелства за извършено нарушение по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС. Приложените фактура, приходен касов ордер и квитанция от 24.02.2016 г. установяват, че плащането е извършено в брой като не е издадена фискална касова бележка за извършената продажба, след като в обекта не е имало регистрирано фискално устройство. Извършването и на други продажби без издаване на фискални касови бележки се потвърждава от възражението в протокола за извършената проверка на управителката на дружеството, че издава фактури за продажби от м. 2.2016 г. и от факта, че е регистрирано фискално устройство на 10.05.2017 г. Законосъобразен е изводът на съда, че производството по налагане на принудителна административна мярка не е поставено в зависимост от издаването на наказателно постановление за същото нарушение. Правилен е изводът на съда, че при налагане на принудителна административна мярка не са предвидени давностни срокове. Съдът неправилно се е позовал на решението по адм. д. № 14526/2014 г. на Върховния административен съд, в което жалбоподателят само е твърдял, че има фискален апарат в обекта си, какъвто по делото не е установено да е въведен в експлоатация. Решението е правилно като краен резултат с посочените по-горе допълнения относно наличие на обстоятелства по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС, описани в заповедта и протокола за проверката, и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, I отделение,