Решение № 6014 от 5.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4193/2025 г.

Производството е образувано по касационна жалба на А. А. Д., [ЛНЧ], гражданин на Сирия, депозирана чрез пълномощник адв. Манджукова, против Решение 2804/24.03.2025 г. на Административен съд Хасково, постановено по адм. дело 483 по описа за 2025 г. на този съд. Със съдебното решение е отхвърлена жалбата на А. А. Д. срещу Решение 1492/11.02.2025 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет. Касаторът моли да бъде отменено съдебното решение като неправилно по смисъла на чл.209, т.3 АПК поради постановяването му в противоречие с материалния закон. Твърди, че съдът изцяло и безкритично е възпроизвел изводите в административния акт. Счита, че отговаря на материалноправните предпоставки за предоставяне статут на бежанец и за предоставяне на хуманитарен статут. По подробни съображения се моли за отмяна на първоинстанционното решение. Ответникът по касация Председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, чрез процесуален представител юрк. Кръстева, в съдебно заседание оспорва основателността на касационната жалба, като моли за оставяне в сила на обжалваното решение. Представя писмени доказателства два броя справки относно актуалната обществено-политическа обстановка в Сирия. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на КЖ, валидността, допустимостта и правилността на обжалваното решение и след служебна проверка по чл.218, ал.2 АПК прецени КЖ като процесуално допустима, а разгледана по същество тя е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на А. А. Д. срещу Решение 1492/11.02.2025 г. на председателя на ДАБ при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 вр. чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т.4 вр. чл. 9 от ЗУБ му е отказано предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут. За да стигне до този правен резултат, административният съд е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата писмена форма, като не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Споделени са изводите на административния орган за липса на материалноправните предпоставки на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, тъй като не са налице твърдения, които да обосноват извод за преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждение. В тази връзка е прието, че кандидатът е заявил, че не е бил преследван поради етническа и религиозна принадлежност. Заключил е, че не са налице и предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ЗУБ. При разглеждането на този въпрос е съобразена приложената към делото справка от 14.01.2025 г. за страната на произход. Отделно от това е съобразено и решение на СЕС от 17 февруари 2009 г. по дело С-465/2007 г., както и тълкуването на дефинираното понятие "посегателство" в чл. 15, б "в" от Директива 2004/83/ЕО. Решението на административния съд е валидно, допустимо и правилно, поради което трябва да бъде оставено в сила. Не се установяват твърдяните в касационната жалба пороци на решението. Съгласно чл. 8, ал. 1 ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 ЗУБ под понятието "преследване" следва да се разбира нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. Правилно Административен съд Хасково, съобразявайки бежанската история на чужденеца и събраните по делото писмени доказателства, подробно анализирани от него, е приел, че не са налице фактическите основания, изчерпателно изброени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, за предоставяне статут на бежанец на А. А. Д.. Няма данни и липсват твърдения, от които да може да се направи извод за опасение от преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежността му към определена социална група. Заявителят не е направил релевантни твърдения, които да представляват преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ. Заявените от кандидата мотиви не могат да се приемат за репресия или преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежността му към определена социална група. Лицето е посочило, че не е имал проблеми на религиозна и етническа основа, не е бил арестуван и осъждан. Не членува в политически партии и организации. Въпреки заявеното, че може да бъде арестуван от сирийските власти, защото е участвал в протести, следва да се посочи, че правителството на Башар Асад, от което се опасява, че ще бъде арестуван, вече не е на власт. В настоящия случай обоснован и в съответствие с материалния закон е изводът на съда, че в конкретната бежанска история не се откриват предпоставки за прилагане разпоредбата на чл. 8 ЗУБ за предоставяне на бежански статут. Посочва, че е напуснал държавата си по произход заради войната и заради това, че не иска да служи в казармата. Твърди, че иска да живее в спокойна и мирна страна. Заявява, че неговата цел е била Германия. Относно притесненията му за служене в казармата, заявителят е посочил в интервюто, че не е получавал призовка за влизане в редовната армия. Така представената история не разкрива необходимост от предоставянето на статут на бежанец, поради което крайният извод на първоинстанционния съд за отсъствие на материалноправните предпоставки за предоставяне на бежански статут на чужденеца по смисъла на чл. 8 ЗУБ е обоснован и правилен. Обосновани са изводите на първоинстанционния съд и за това, че не са налице материалноправните предпоставки за уважаване молбата на чужденеца за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Липсват данни и твърдения да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне или наказание, каквито са изискванията на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ. При издаването на оспорения административен акт административният орган подробно е обсъдил ситуацията в страната по произход и е достигнал до правилния извод, че не са налице предпоставки по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. След анализ на приобщените доказателства в съдебния акт е направена задълбочена преценка на ситуацията в страната на произход, на представената бежанска история и на личното положение на кандидата за закрила. От съдържащи се по делото справки относно актуалното положение в Сирия следва да се приеме, че не е налице заплаха за търсещия закрила поради ситуация на безогледно насилие в държавата му по произход. Не се установяват данни понастоящем конфликтът в Сирия да е на нива, обосноваващи извод са съществуване на реален риск за лицето от понасяне на тежки посегателства. В тази насока следва да се отчете и фактът, че самият жалбоподател не споделя конкретни обстоятелства, които да са представлявали непосредствената заплаха за живота и сигурността му в Сирия. Съществуването на въоръжен конфликт е необходимо, но не достатъчно условие за привеждането на чл. 15, б. в от Директива 2011/95 в действие. Следва да се посочи и Решение на Съда на ЕС от 17.02.2009г. по дело C-465/07 по тълкуването и прилагането на чл. 15, буква в) от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с чл. 2, буква д) от същата директива. Съгласно това решение съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение характеристики; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. В случая тези критерии не са изпълнени. Търсещият закрила не сочи данни, които да се интерпретират като състояние на реална опасност, насочена пряко към личността му. Настоящият съдебен състав съобрази основното правило, формулирано в т. 39 от решение на СЕС от 17.02.2009 г. по дело С-465/07, с което се въвежда обратно пропорционална връзка между засягането на личните интереси на търсещия закрила и степента на безогледно насилие, изискуема, за да се предостави такава закрила. Не се установяват елементи от личното положение на молителя, които да намаляват степента на безогледно насилие, която следва бъде установена в страната му по произход, за да получи той субсидиарна закрила. Обосновано съдът е приел, че не може да се направи извод, че е налице основание за предоставяне на хуманитарен статут, засегнато в специалната хипотеза на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Не са налице и предпоставките по чл. 9, ал. 6 ЗУБ, тъй като лицето не е заявило член на неговото семейство да има предоставена международна закрила в България. По делото не са налице основанията за прилагане на принципа "non refoulеment" (забрана за връщане), установен в член 33, параграф 1 от Женевската конвенция за статута на бежанците от 1951г. и възприет и в действащия в Република България Закон за убежището и бежанците (чл. 4, ал. 3), съгласно който чужденец, влязъл в България за да потърси закрила, не може да бъде връщан на територията на държава, в която са застрашени неговият живот или свобода по причина на раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение или той е изложен на опасност от изтезания или други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Няма фактически обстоятелства, които да налагат извод, че ако жалбоподателят бъде върнат обратно в Сирия има голяма вероятност да бъде подложен на изтезание или на нечовешко и унизително отношение. С оглед изложеното, като е приел решението на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет за законосъобразно и е отхвърлил подадената срещу него жалба като неоснователна, административният съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Водим от гореизложеното и в този смисъл, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение