Решение № 9007 от 30.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2864/2010 г.

Решение № 9007 от 30.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2864/2010 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационни жалба на кмета на община Самоков и на "БОРОСПОРТ" АД - София срещу решение № 823 от 16.12.2009 г. на Административен съд София-област, постановено по адм. дело № 809/2009 г., с което е обявена нищожността на негова заповед № ЛС-01-966/03.09.2009 г., издадена на основание чл. 195, ал. 5 ЗУТ за премахване от "Български червен кръст" на изградената "Метална конструкция/Метален навес с неизяснено предназначение" в м. Маркуджик 1, ПИ № 65231.920.434 по кадастралната карта на к. к. Боровец, община Самоков. В касационните жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост-касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му и постановяване на друго по същество за отхвърляне на жалбата. Ответната страна Български червен кръст оспорва жалбата. Изпълнителна агенция по горите взема становище за основателност на жалбата. МРРБ не взема становище. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за недопустимост поради просрочие на жалбата на кмета на община Самоков и неоснователност на жалбата на "БОРОСПОРТ" АД-София. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационната жалба на кмета на община Самоков за недопустима като подадена по пощата на 06.01.2010 г., което е след срока по чл. 211, ал. 1 АПК, който тече от 22.12.2009 г., когато решението е надлежно съобщено и изтича в работния ден 05.01.2010 г. Просрочената жалба следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното по нея производство да бъде прекратено. Касационната жалба на "БОРОСПОРТ" АД - София е допустима - подадена срещу подлежащо на касационно обжалване съдебно решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд приема обжалваната заповед за нищожна, като издадена при липса на материална компетентност. Решението е валидно, допустимо и правилно. Единственото фактическо основание за издаване на обжалваната заповед е незаконност на строежа-извършен без строителни книжа. Премахването на такъв е от изключителна компетентност на началника на ДНСК или упълномощено от него длъжностно лице - чл. 225, ал. 1 ЗУТ. Кметът на общината не притежава такава компетентност, поради което издадената от него заповед за премахване на незаконен строеж е нищожна, както правилно приема решаващият съд. Проверката за законосъобразност на оспорен административен акт се извършва само въз основа на изложените основания за издаването му. Такива не могат да бъдат допълвани и доказвани след издаване на акта. С оглед предмета на съдебната проверка, правилно като неотносими са преценени обстоятелствата свързани със законността на строежа. Такова е и твърдението в касационната жалба, че процесният обект е неподходящ по местоположение и разположение, тъй като това не е основание на заповедта. Правните изводи на първоинстанционният съд за нищожност на обжалваната заповед са обосновани и съобразени с приложимите материалноправни норми. При постановяване на решението не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Обжалваното решение не страда от релевираните в допустимата касационна жалба пороци, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 215, т. 3 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,