Решение № 12037 от 8.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5302/2024 г.

Производството e по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 118, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/. Образувано е по касационна жалба на К. С. Р. от гр. София, против Решение 834 от 08.02.2024 г., постановено по адм. дело 4829/2023 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата му срещу Решение 2153-21-97 от 19.04.2023 г. на Директора на ТП на НОИ - София-град и потвърденото с него Разпореждане 024125/15/24.02.2023 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ-София град, с което е прекратена отпуснатата му наследствената пенсия за инвалидност поради общо заболяване, считано от 07.02.2022 г. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да бъде отменен издадения административен акт. Ответникът директорът на Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ - София-град, чрез процесуалния си представител юрк. Д. Велкова, в писмена защита оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно, поради което иска оставянето му в сила. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Намира изводите на първоинстанционния съд за обосновани и съответни на приложимите материалноправни норми. Счита, че не са налице касационни отменителни основания, поради което първоинстанционният съдебен акт следва да бъде оставен в сила. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е основателна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Решение 2153-21-97 от 19.04.2023 г. на директора на ТП на НОИ - София-град и потвърденото с него Разпореждане 024125/15/24.02.2023 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване, с което е прекратена на основание чл. 96, ал. 1, т. 4 КСО и чл. 14 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж /НПОС/, отпуснатата на К. С. Р. наследствена пенсия за инвалидност поради общо заболяване, считано от 07.02.2022 г. От фактическа страна по делото е установено, че на 08.11.2021 г. оспорващият е подал заявление с вх.2107-21-1748 за възстановяване на наследствена пенсия, като е представил Уверение изх.297/03.11.2021 г. от Технически университет /ТУ/ гр. София за записан първи курс, зимен семестър, на учебната 2021/2022 г. Длъжностното лице по пенсионно осигуряване възстановява исканата пенсия с Разпореждане 0241256605 от 10.11.2021г ., считано от 27.09.2021 г. Пенсията е изплатена до 25.06.2022 г. включително, съгласно Уверение от 28.02.2022 г., че К. С. Р. е записал летен семестър на първи курс през учебната 2021/2022 г., като продължителността му е от 07.02.2022 г. до 21.05.2022 г., изпитна сесия от 25.05.2022 г. до 18.06.2022 г. и поправителна сесия от 20.06.2022 г. до 25.06.2022 г. На 24.11.2022 г. оспорващият е представил в ТП на НОИ София - град Уверение изх. 399/17.11.2022 г. от ТУ гр. София, с което се удостоверява обстоятелството, че е прекъснал обучението си поради незаверен летен семестър на учебната 2021/2022 г. Във връзка с уточняване статута на учащ на лицето, по запитване с писмо изх.3006-21-4814# 1 от 30.11.2022 г. по описа на ТП на НОИ София - град, от ТУ София е постъпил отговор, в който е посочено, че К. С. Р. не е заверил летен семестър на учебната 2021/2022 г. с начало 07.02.2022 г. При постановяване на решението си, съдът се е позовал на представена в хода на първоинстанционното производство Заповед 59/08.06.2022 г. на декана на ТУ София, с която се определя студентското състояние на К. С. Р., като е обективирано, че студентът е прекъснал обучението си, поради незаверен семестър. Развити са съображения, че на основание чл. 34, ал. 5 НПОС, във вр. чл. 82 КСО лицата, които са прекъснали обучението си поради незаверен семестър, получават пенсията си до началото на семестъра, ако няма друга дата, посочена в заповедта на декана. В контекста на изложеното е прието, че пенсионният орган правилно е прекратил наследствената пенсия на жалбоподателя от 07.02.2022 г. - началото на незаверения летен семестър на К. С. Р.. От първоинстанционния съд е формиран решаващ извод, че оспореният административен акт е издаден от компетентен едноличен административен орган и в законоустановената писмена форма. Прието е, че изчерпателно изброените реквизити в чл. 59, ал. 2, т. 1-т. 8 АПК са налице, актът е достатъчно ясно мотивиран с посочване на фактическото и правното основание за неговото издаване. Първоинстанционният съд намира, че при извършената проверка за законосъобразност на акта не се установяват пороци от категорията на въведените в чл. 146, т. 1 - т. 5 АПК, поради което жалбата като неоснователна е оставена без уважение. Върховният административен съд шесто отделение, намира първоинстанционното решение за валидно и допустимо, но неправилно. Спорен от правна страна е въпросът досежно момента, от който следва да се прекрати отпусната на К. С. Р. наследствена пенсия за инвалидност поради общо заболяване. Съгласно разпоредбата на чл. 82, ал. 1 КСО е установено право на наследствена пенсия в полза на децата до навършване на 18-годишна възраст, а след навършването й, ако учат - за срока на обучението, но не по-късно от навършването на 26 - годишна възраст, както и над тази възраст, ако учат и ако са се инвалидизирали до 18, съответно до 26-годишна възраст. Приложимата законова разпоредба не дефинира понятието "учащ" за целите на наследствените пенсии. С допълнението, обн. в ДВ, бр. 106 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г., е предвидено, че децата, които се считат за учащи, се определят с наредбата по чл. 106 КСО. В чл. 34, ал. 1, т. 2 НПОС е предвидено, че деца, които учат след навършване на 18-годишна възраст по смисъла на чл. 82, ал. 1 от НПОС са лица, независимо от формата и степента на обучението им, приети и записани във висшите училища, създадени по реда на Закона за висшето образование /ЗВО/; те установяват това обстоятелство в началото на всеки семестър с документ от съответното висше училище или от съответната научна организация. Съгласно новелата на относимата разпоредба на чл. 34, ал.5 НПОС, лицата, които са прекъснали обучението си, не се считат за учащи и нямат право на наследствена пенсия от началото на прекъснатия семестър, освен ако в заповедта на ректора не е посочена друга дата. Основателни са наведените в касационната жалба възражения относно допуснати съществени процесуални нарушения от първоинстанционния съд при преценка на съвкупния доказателствен материал, довели до неправилно приложение на материалния закон. Във връзка с предмета на спора относно датата на прекратяване на отпуснатата наследствена пенсия, в първоинстанционното производство са представени документи, в които данните навеждат на нееднозначен извод относно момента на прекъсване на обучението на оспорващия. В Уверение 399/17.11.2022 г., издадено от секретар на сектор Студенти при ТУ София е обективиран запис, съгласно който касаторът е прекъснал незаверен семестър със Заповед 59/08.06.2022 г. на декана на ТУ София. Видно от представената Заповед 59/08.06.2022 г. на декана на ТУ София, К. С. Р. е прекъснал обучението си поради незаверен летен семестър на учебната 2021/2022 г. на основание чл. 99 от Правилника за устройството и дейността на ТУ гр. София, без в заповедта да е посочена конкретна дата, от която лицето губи студентския си статут. От данните по делото се установява, че горецитираната заповед не е част от административната преписка, а е изискана по реда на чл. 192 ГПК, във връзка с чл. 144 АПК от третото неучастващо лице ТУ София, едва след представяне от оспорващия в съдебно заседание на Уверение 1254/20.11.2023 г. от ТУ София, в което е посочено, че е прекъснал обучението си, считано от 08.06.2022 г., поради незаверен семестър по Заповед 59/08.06.2022 г. на декана на ТУ София. При постановяване на първоинстанционния съдебен акт не е обсъдено представеното по делото Уверение 1254/20.11.2023 г. от ТУ - София, в което е посочена дата на прекъсване на обучението 08.06.2022 г., която се претендира от касатора за начален момент на прекратяване на пенсията. Горното уверение, като издадено от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форма и ред, се явява официален свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179 ГПК и съставлява доказателство за изявленията пред него и за извършените от него и пред него действия. Същото като неоспорено по реда на чл. 193, ал. 1 ГПК, се ползва с материална доказателствена сила до доказване на противното. Съдът не е обсъдил материалната му доказателствена сила и не го ценил заедно с другите доказателства по делото. Първоинстанционният съд не е предприел процесуални действия по чл. 171, ал. 2 АПК за изясняване на факти, по които съществува спор. Липсват мотиви, отговарящи на изискването на чл. 172а, ал. 2 АПК, включващи обсъждане на всички относими твърдения на страните, преценка на доказателствата, фактически констатации и правни изводи кои от спорните факти от значение за решаване на делото и връзките между тях приема за доказани. Предвид забраната за фактически установявания, въведена с чл. 220 АПК, тези въпроси не могат да бъдат обсъдени за пръв път в касационната инстанция, тъй като това би довело до накърняване на правото на защита на страните предвид двуинстанционността на съдебното обжалване. Горното е основание по чл. 209, т. 3, пр. 2 АПК за отмяна на съдебното решение и връщане на делото за ново разглеждане и произнасяне от друг съдебен състав. При новото разглеждане съдът следва да се произнесе по същество, след като подложи на преценка събраните доказателства, евентуално и допуснати нови доказателства служебно или по искане на страните, и установи фактите и обстоятелствата във връзка със спорния момент на прекъсване на обучението, обуславящ и дата на прекратяване на наследствената пенсия за инвалидност поради общо заболяване на оспорващия К. С. Р.. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение,