Решение № 12039 от 23.12.2022 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Българска народна банка (БНБ) - гр. София, подадена чрез адвокат Войнова, в качеството й на процесуален представител, насочена срещу Решение 286/ 17.01.2022 г. по адм. дело 12759/ 2017 г. на Административен съд- София- град (АССГ) в частта му, с която Българска народна банка е осъдена да заплати на С. Стоилова обезщетение за имуществени вреди в размер на 1495. 84 лева (хиляда четиристотин деветдесет и пет лева и 84 стотинки), представляващи разликата между договорната и законната лихва върху главницата по гарантираното вземане.

Касаторът твърди, че решението е недопустимо в частта, с която присъдена законната лихва върху търсеното обезщетение от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й плащане.

На следващо място касаторът твърди неправилност на съдебното решение в обжалваната му част, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалноправните разпоредби и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК.

Моли да се обезсили решението в частта, в която е осъдена БНБ да заплати лихва за забава върху присъденото обезщетение от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане.

На следващо място иска да се отмени, като неправилно обжалваното решение на административния съд в неговата осъдителна част. Претендира и да се присъдят сторените разноски по делото.

По делото е постъпил писмен отговор подаден от С. Стоилова чрез адв. Филева, с който се оспорва касационната жалба БНБ. Счита, че обжалваното решение в частта, с която БНБ е осъдена да заплати обезщетение е допустимо, правилно, законосъобразно и мотивирано. Поради това моли да се остави без уважение подадената касационна жалба и да се потвърди първоинстанционното решение.

По делото е постъпила и втора касационна жалба на С. Веселинов- Стоилова, подадена чрез адвокат М. Филева срещу решението в частта, с която съдът е отхвърлил иска за разликата до претендирания размер от 1578.01 лева и в частта за разноските.

Моли да се отмени, като неправилно решението в обжалваната част. Претендира да се присъдят в пълен размер разноските, направени по водене на делото пред АССГ и ВАС.

БНБ в писмен отговор излага доводи за неоснователност на касационната жалба на С. Стоилова и правилност на първоинстанционното решение в частта, с която искът й е отхвърлен и са намалени претендираните от нея разноски.

По делото е постъпила и частна жалба от С. Стоилова чрез адв. Филева, насочена срещу Определение 2360/ 22.3.2022 г. по адм. дело 12759/2017 г. на Административен съд - София- град.

Моли да се отмени допълнителното Определение от 22.03. 2022 г. и да се присъди платеното адвокатско възнаграждение за процесуално представителство и защита пред АССГ в пълен размер.

В писмен отговор, подаден от Българска народна банка чрез адв. Войнова, се оспорва частната жалба на С. Стоилова, подадена чрез адв. Филева.

Касационният жалбоподател Българска народна банка в открито съдебно заседание чрез адвокат Войнова моли да се уважи подадената от БНБ касационна жалба и се остави без уважение, подадените от насрещната страна касационна жалба и частна жалба. Подробни аргументи са развити в представената писмена защита. Моли да се присъдят сторените от БНБ разноски.

Касационният жалбоподател- С. Стоилова в съдебно заседание моли да се уважи подадената от нея касационна жалба. Подробни доводи са развити в представените писмени бележки. Претендира разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби.

Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания и след осъществяване на вменената му от закона служебна проверка за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното:

Касационните жалби са процесуално допустими, като предявени от надлежни страни, за които съдебният акт в обжалваната му част е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК.

Разгледани по същество, касационните жалби са неоснователни по следните съображения:

Административен съд- София град е бил сезиран с искова молба, на С. Стоилова с адрес: град София, [адрес], чрез адвокат Филева от САК, срещу Българска народна банка, с искане за присъждане на сумата от 1578.01 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди за периода от 26.07.2014г. до 05.11.2014г., през който не е имала достъп до средствата си, депозирани в КТБ АД, поставена за същия период под специален надзор на БНБ, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба на 03.07.2017 г. до окончателното й изплащане.

С обжалваното съдебно решение АССГ е ОСЪДИЛ БНБ да заплати на С. Стоилова на основание чл.2в, ал.1, т.1, вр. чл.1, ал.1 ЗОДОВ обезщетение за имуществени вреди в размер на 1495.84 лв., претърпени в периода от 26.07.2014 г. до 05.11.2014 г., вследствие на извършено от БНБ нарушение на правото на Европейския съюз, изразяващо се в невземане на решение за обявяване неналичност на депозитите в КТБ АД, в императивния срок от пет работни дни, съгласно приложимата с директен ефект разпоредба на чл. 1, §3, буква i) от Директива 94/19/ ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 г., относно схемите за гарантиране на депозити, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 03.07. 2017 г. до окончателното й изплащане.

Наред с това е ОТХВЪРЛИЛ иска в останалата част за разликата до претендирания размер от 1578. 01 лева.

В производство по чл.248 от ГПК, във връзка с чл.144 АПК с Определение 2360/ 22.3.2022 г. по адм. дело 12759/2017 г. на Административен съд - София- град е била оставена без уважение молбата от 1.03. 2022г. на процесуалния представител на ищеца за изменение на решението в частта за разноските.

За да постанови решението АССГ е установил, от фактическа страна, чe на 28.02.2014 г. ищцата сключила с КТБ АД рамков договор за платежни услуги за потребители (физически лица) и анекс към него 112830 от същата дата за откриване на банкова сметка в евро при условията на преференциален безсрочен депозит с олихвяване веднъж годишно на 31 декември и размер на лихвата от 7.5 %.

Според представено от ищцата извлечение от сметката й в КТБ АД към 12.03. 2014г. в нея има наличност от 37 000 евро. Съгласно Удостоверение изх. 1546/ 29.06.2017 г. на КТБ АД на 08.12.2014 г. на ищцата била изплатена от ФГВБ сума в размер на 74 803.01 лв.

Адм. съд посочил, че с Решение 73/ 20.06.2014г. на УС на БНБ, на основание чл. 115, ал. 1, т. 2 и 3, чл. 116, ал. 1, ал. 2, т. 2, 3, 6 и 7, във връзка с чл. 103, ал. 2, т. 24 от ЗКИ, КТБ била поставена под специален надзор, поради опасност от неплатежоспособност, за срок от три месеца. Със същото решение са назначени квестори, спряно е изпълнението на всички задължения на КТБ, ограничена е дейността ѝ, членовете на управителния и надзорния ѝ съвет са отстранени от длъжност, и акционерите, притежаващи повече от 10 на сто от акциите, са лишени от право на глас.

С Решение 138/ 06.11.2014 г. на основание чл. 36, ал. 2, т. 2, чл. 103, ал. 1, т. 1, чл. 103, ал. 2, т. 25 и чл. 151, ал. 1, пр.1 от ЗКИ и чл. 16, т. 15 от ЗБНБ, БНБ отнела лиценза на КТБ АД, издаден с Решение на УС на БНБ 24/21.01.1994 г. Съгласно т. 2 и т. 3 от това решение, на основание чл. 9, ал. 1 и, ал. 6 от Закона за банковата несъстоятелност, следвало да бъдат предприети действия за подаване на искане до компетентния съд за откриване на производство по несъстоятелност, както и да бъде уведомен ФГВБ.

По същество съдът е приел искът за частично основателен.

Посочил е, че постановявайки Решение 73/ 20.06.2014 г. за поставяне на КТБ АД под специален надзор, БНБ на практика е направила обективната констатация за неналичност на депозитите по смисъла на член 1, § 3, буква i) от Директива 94/19/ЕО, като преустановяването на достъпа до депозитите е по причини, пряко свързани с финансовото положение на "КТБ" АД.

Достигнал извод, че с решението си от 20.06.2014 г. БНБ е извършила обективната констатация, че по нейно виждане КТБ АД изглежда неспособна за момента, по причини, които са пряко свързани с нейното финансово състояние, да изплати депозити и че не съществува близка перспектива тя да бъде в състояние да го направи, т. е. извършила е констатацията, че депозитите са неналични по смисъла на чл. 1, §. 3, подточка i) от Директива 94/19, поради което в срок от 5 работни дни от тази констатация е следвало да постанови изричен акт по чл. 1, §. 3, подточка i), ал. 2 от Директивата задължение, което произтича от директно приложимото право на ЕС.

Сметнал е, че БНБ е нарушила правото на Съюза, с което първото условие за ангажиране на отговорността на Държавата е изпълнено. Това нарушение се преценявало от съда, като достатъчно съществено за да ангажира отговорността на държавата.

Съдът е приел, че ищецът доказал наличието на имуществени вреди, причинени от нарушението на правото на ЕС от страна на БНБ, както и наличието на причинно- следствена връзка между противоправното поведение на БНБ и претърпените вреди. Изложил мотиви, в които приел за неоснователни доводите на ответника за липсата на вреда и причинно- следствена връзка.

Решаващият съд е посочил, за извършеното нарушение на правото на ЕС, БНБ дължи обезщетение само за периода на забава от момента, в който реално ищецът е трябвало да има достъп до депозита си до момента, в който нарушението е преустановено, а именно за периода от 26.07.2014г. до 05.11.2014г. Само за този период била налице и причинно- следствена връзка между извършеното от БНБ нарушение и претърпените вреди.

Сметнал, че от 26.07.2014г. ищецът започнал да търпи реални вреди, поради неизплащане на гарантирания размер на депозита, като това е и началната дата на исковия период.

Намерил е, че решението за обявяване неналичността на депозитите е взето на 06.11.2014 г., когато е отнет лиценза на КТБ и е започнала процедурата по компенсиране по чл. 10 от Директива 94/19. От тази дата включително от Българската народна банка вече не се осъщестявало незаконосъобразно бездействие, поради което за този период, до датата на изплащане на депозита, липсвало основание за обезщетение.

Преценил е, че реално претърпяната от ищцата вреда по смисъла на чл. 4 от ЗОДОВ е в размер на 1495.84 лв., за която сума искът бил уважен като основателен. За разликата до претендирания размер от 1578.01 лв. искът бил отхвърлен като неоснователен.

Сумата била присъдена със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба на 03.07.2017 г., като законна последица от съдебния спор.

Съдебното решение е изцяло правилно.

Касационната жалба на Българска народна банка е неоснователна.

Неоснователни са оплакванията на БНБ за недопустимост на съдебното решение с оглед, развитите в касационната й жалба доводи.

В тази връзка неоснователни са възраженията на БНБ относно липсата на пасивна легитимация по иска. По отношение надлежността на ангажирания ответник, неговата отговорност по ЗОДОВ, основанието за тази отговорност незаконосъобразното бездействие на БНБ да изпълни задължение за действие, пряко произтичащо от норма на ЕС, ползваща се в случая с директен ефект, а именно: разпоредбата на чл.1, параграф 3, буква i от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 /Директивата/ и неприложимостта в случая на чл.79, ал.8 от Закона за кредитните институции, настоящият състав на ВАС споделя изцяло развитите от АССГ съображения.

Обосновано и правилно съдът е посочил, че БНБ е компетентен орган по смисъла на чл.1, т.3, подточка i) от Директива 94/19. Съгласно разпоредбите на чл.36, ал.3 от ЗКИ и чл.23, ал.5 от ЗГВБ недвусмислено следва, че именно БНБ е компетентният орган , който установява неналичността на депозитите, но националното законодателство обвързва момента, в който се задейства схемата за гарантиране на депозитите, които са станали неналични, с отнемане на лиценза на кредитната институция.

Възложеното в чл. 13 и чл. 36 ЗКИ правомощие да издава и отнема лицензи на банки е естествено продължение на надзорната дейност върху тях. При тази своя дейност БНБ осъществява властнически правомощия, като разполага с решаващи, регулиращи и санкциониращи функции спрямо банките.

Неоснователни са доводите на ответника за липса на претърпени вреди, поради това, че на ищцата е начислявана договорна лихва от КТБ.

Договорната лихва е начислена върху вземането на ищеца към КТБ, а законната се начислява върху вземането за обезщетение към държавата. Първата има възнаградителен характер, а втората санкционен, поради което е и по-висока. Именно затова евентуалното участие на суми, представляващи договорна лихва в рамките на сумата, изплатена от Гаранционния фонд, не води до липса на вреди от незаконосъобразното поведение на държавата във вида на претендираните. Вредата за ищцата в случая се изразява в пропуснатата полза от невъзможността за ползване на паричния капитал, независимо какви точни вземания във връзка с депозита към КТБ гарантира той.

В случая за държавата е възникнало парично задължение, което не е изпълнено в срока, предвиден от Директивата. При неизпълнение на парично задължение, кредиторът винаги има право на обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата чл. 86 ЗЗД. Законната лихва се дължи на кредитора, без да се изисква от него да доказва, че действително е претърпял вреда в размер на тази лихва.

Неоснователни са съображенията на касационния жалбоподател за принципна неоснователност на исковете, поради липсата на някоя от кумулативно изискуемите материалноправни предпоставки за ангажиране отговорността на ответника за вреди по чл.1 от ЗОДОВ.

В Решение от 4 октомври 2018г. на Съда на Европейския съюз по дело С-571/ 16, постановено по преюдициално запитване по сходен на настоящия казус се посочва: 4) Член 1, точка 3, подточка i) от Директива 94/19, изменена с Директива 2009/14, има директен ефект и представлява правна норма, целяща да се предоставят на частноправните субекти права, които да позволят на вложителите да предявяват искове за обезщетяване за вредите от късното изплащане на депозитите. Запитващата юрисдикция е тази, която трябва да провери, от една страна, дали фактът, че неналичността на депозитите не е установена в срока от пет работни дни, предвиден в тази разпоредба, въпреки че са били изпълнени ясно посочените в същата условия, съставлява, при обстоятелствата в главното производство, достатъчно съществено нарушение по смисъла на правото на Съюза, и от друга страна, дали съществува пряка причинно- следствена връзка между това нарушение и вредите, претърпени от вложител като този в главното производство.

От изложеното в решението на СЕС следва, че за да се задейства схемата за гарантиране на депозитите, Директива 94/19/ЕО предвижда процедура от три стъпки: 1/ компетентният орган се уверява, че депозит, който е дължим и платим, не е бил изплатен от кредитна институция; 2/ в рамките на пет работни дни след това заключение, компетентният орган трябва да определи дали съответната кредитна институция изглежда неспособна за момента, по причини, които са пряко свързани с нейното финансово състояние, да изплати депозити, които са дължими и платими и че не съществува близка перспектива тя да бъде в състояние да го направи; 3/ схемата за гарантиране на депозити трябва да е в състояние да изплати надлежно доказаните вземания на вложителите в рамките на 20 работни дни, след като компетентният орган е взел своето решение.

Съгласно постоянната практика на Съда на Европейския съюз правото на обезщетение ще възникне, ако е изпълнено условието за явно нарушение на приложимото право на Съюза, когато се установи, че нарушената правна норма има за предмет предоставянето на права на частноправните субекти и че съществува пряка причинно- следствена връзка между твърдяното явно нарушение и вредата, претърпяна от заинтересованото лице. Приема се, че тези три условия са необходими и достатъчни за възникване в полза на частноправните субекти на право на обезщетение.

Правилен, с оглед тълкуване правото на ЕС в мотивите на цитираното решение по дело С- 571/16, е решаващият извод на АССГ за наличието на незаконосъобразно бездействие от страна на БНБ да изпълни свое задължение, пряко произтичащо от разпоредбата на чл. 1, точка 3 и член 10, параграф 1 от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 година- от една страна, и от друга че това незаконосъобразно бездействие съставлява достатъчно съществено нарушение на правото на Общността , поради което води до ангажиране отговорността на БНБ за вреди по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. В тази връзка следва да бъдат съобразени съдържащите се в т.105 от решението на СЕС по С-571/16 фактори и критерии при преценка кое нарушение на общностното право е достатъчно съществено .

Неоснователни са доводите на ответника за липса на претърпени вреди. По естеството си договорните лихви представляват възнаградителни лихви, дължими от КТБ за това, че определена парична сума й е предоставена за ползване за определен период и имат характера на граждански плод на капитала.

Договорната лихва е начислена върху вземането на ищеца към КТБ, а законната се начислява върху вземането за обезщетение към държавата. Първата има възнаградителен характер, а втората санкционен, поради което е и по- висока. Вредата за ищеца в случая се изразява в пропуснатата полза от невъзможността за ползване на паричния капитал, независимо какви точни вземания във връзка с депозита към КТБ гарантира той.

Всяко неизпълнение на парично задължение е забавено изпълнение и може да породи претенция за заплащане на закъснителни вреди. В случая за държавата е възникнало парично задължение, което не е изпълнено в срока, предвиден от Директивата. При неизпълнение на парично задължение, кредиторът винаги има право на обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата чл. 86 ЗЗД. Законната лихва се дължи на кредитора, без да се изисква от него да доказва, че действително е претърпял вреда в размер на тази лихва.

Относно началната дата на периода следва да се посочи, че срокът от 5 работни дни по чл.1, т.3, подт. i) от Директива 94/19, в който БНБ е била длъжна да издаде изричен акт за установяване неналичността на депозитите, смятано от 20.06.2014г. (датата на поставянето на КТБ под надзор) изтича на 27.06.2014г. След този момент действително БНБ е в нарушение на правото на ЕС.

Постановяването на акт, с който се установява неналичността на депозитите, не е достатъчно условие за започване на тяхното изплащане. С акта, с който се установява неналичността на депозитите само се стартира схемата за изплащане на гарантираните депозити и считано от датата на постановяване на този акт, започва да тече срокът за изплащане. По арг. чл.23, ал.5 ЗГВБ, в случай, че БНБ беше взела решението по чл.1, §3 i) в петдневния срок т.е. най-късно на 27.06.2014г., то срокът от 20 работни дни за изплащане на депозитите изтича на 25.07.2014г. От следващия ден - 26.07.2014г., ищецът e започнал да търпи реални вреди, поради неизплащане на гарантирания размер на депозита. Това е и началната дата на исковия период.

Решението за обявяване неналичността на депозитите е взето на 06.11.2014г., когато е отнет лиценза на КТБ и е стартирана процедурата по компенсиране по чл.10 от Директива 94/19. От тази дата включително БНБ вече не осъществява незаконосъобразно бездействие, поради което за този период до датата на изплащане на депозита липсва основание за обезщетение. Поради това периодът, за който се дължи обезщетение е 26.07.2014г. 05.11.2014г.

Обстоятелството, че ЗГВБ /отм./ обвързва началото на срока от 20 работни дни за изплащане на гарантираните депозити с решението за отнемане на лиценза на кредитната институция е ирелевантно, тъй като, както е приел СЕС в т.1 от диспозитива на решението по дело С-571/16, разпоредбите на чл.1, §3 и чл.10, § 1 от Директива 94/19/ЕО не допускат национално законодателство, което се отклонява от сроковете за установяване неналичността и за изплащане на депозитите. Тезата на ответната страна, че сроковете за изплащане на гарантираните депозити подлежат на свободно договаряне, е в противоречие с изискванията на директивата да не се възпрепятства бързото изплащане и на императивното условие удължаване на императивните срокове да се извършва само при изключителни обстоятелства .

Размерът на обезщетението, а именно нормативно определената законна лихва върху претендираната сума за периода 26.07.2014г. 05.11.2014г., следва да се счита ноторно известен.

Правилно от адм. съд размерът на обезщетението е определен на 1495.84 лв. За разликата над този размер искът е неоснователен.

1. Касационната жалба на С. Стоилова е неоснователна.

Правилно и в съответствие с приетите доказателства искът за обезщетяване на имуществени вреди е уважен до размер 1495,84 лева, представляваща лихва за забава по изплатения със закъснение гарантиран депозит от 37000 евро и допълнително начислена договорна лихва за периода 26.07.2014 год. 05.11.2014 год., депозирани в Корпоративна търговска банка АД.

Обосновано претенцията до 1578, 01 лв. е отхвърлена, предвид заключението на ССчЕ, която съдът е кредитирал като всестранна и пълна.

Жалбоподателката не е оспорила по чл.200, ал.3 ГПК, ССчЕ която е приета като доказателства по делото. Не е поискала допълнително или повторно заключение. Съответно лисват доказателства, които да обосноват извод различен от този достигнат от съда, който е обективен и правилен.

1. Частната жалба на С. Стоилова също е НЕОСНОВАТЕЛНА. Определението на съда в частта за разноските е правилно.

Обосновано съдът е определил частична основателност на възражението за прекомерност на разноските на ответника, тъй като към момента на постановяване на съдебното решение спорът не може да се определи като сложен от фактическа и правна страна. Споделя се извода на АССГ, с който съдът е приел за справедлив и обоснован по смисъла на чл.36, ал.2 от Закона за адвокатурата размер на адвокатско възнаграждение от 1000 лв. Същата сума е съобразена с фактическата и правна сложност на делото. Тя отговаря на материалния интерес по делото и извършените процесуални действия от страна на процесуалния представител.

При този изход от спора на касационните жалбоподатели не се дължи присъждането на съдебни разноски.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение