Решение № 12139 от 30.09.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13850/2019 г.

Решение № 12139 от 30.09.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13850/2019 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по постъпила касационна жалба на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" (ИА "ГИТ"), подадена чрез юрисконсулт Стоянов, в качеството му на процесуален представител, насочена срещу Решение № 2057/10.10.2019 г. по административно дело № 679/2019 г. на Административен съд– Благоевград (АС Благоевград) в частта, с която е осъдена да заплати сумата от 100 (сто) лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди от отменено наказателно постановление. Касационният жалбоподател намира решението за неправилно, поради нарушение на материалния закон. Счита, че не е налице незаконосъобразен административен акт, който да е отменен по предвидения в закона ред. Моли да се отмени решението на АС Благоевград. Касационният жалбоподател- Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда", в съдебно заседание, чрез юрк. Грънчарова моли за уважаване на касационната жалба, като се отмени решението на АС- Благоевград, като неправилно, в нарушение с материалния закон. Счита, че съдът неправилно е приел измененият акт, в случая НП, като отменен такъв по смисъла на ЗОДОВ. Моли, да бъдат присъдени направените разноски по делото и юрисконсултско възнаграждение. Ответникът "Магдени" ЕООД не ангажира становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че при постановяване на съдебното решение не са допуснати нарушения, съставляващи касационни основания за неговата отмяна. Намира същото за валидно, допустимо и правилно и иска то да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба на "Магдени" ЕООД, с която срещу Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" е предявен иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 400 лв., причинени по повод издаването и обжалването на Наказателно постановление № 01.00.0951/28.09.2018 г. на директора на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда", ведно със законната лихва върху сумата от 29.03.2019 г. до окончателното й изплащане. С обжалвания съдебен акт, адм. съд е ОСЪДИЛ ИА "ГИТ" – гр. София да заплати на "Магдени" ЕООД, сумата от 100 (сто) лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди от издаването на измененото Наказателно постановление № 01.00.0951/28.09.2018 г. на директора на Дирекция "ИТ" - Благоевград, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 23.04.2019 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 125 (сто двадесет и пет) лева – разноски по делото, като е ОТХВЪРЛИЛ искът за заплащане на обезщетение за имуществени вреди от издаването на измененото Наказателно постановление № 01.00.0951/28.09.2018 г. на директора на Дирекция "ИТ" - Благоевград в останалата му част. Решението в неговата отхвърлителна част не е обжалвано, влязло е в сила и съответно не е предмет на настоящото производство. За да постанови този резултат решаващият съд е приел, че с Наказателно постановление № 01.00.0951/28.09.2018 г. на директора на Дирекция ИТ Благоевград на дружеството - ищец е била наложена имуществена санкция по чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда. Наказателното постановление е било обжалвано и изменено в частта на наложената имуществена санкция, която е намалена от 2 000 лв. на 1 500 лв., с влязло в сила Решение № 2/2.01.2019 г. на Районен съд- Благоевград, постановено по НАХД № 2169/2018 г., оставено в сила с Решение № 834/23.04.2019 г. по КНАХ дело № 98/2019 г. на Административен съд - Благоевград. Установил е, че в хода на първоинстанционното съдебно производство ищецът е бил защитаван от адвокат, за чието възнаграждение е заплатил сумата от 400 лева по представения пред районен съд договор за правна защита и съдействие от 26.11.2018 г. (л. 27 от НАХД № 2169/2018 г.). Посочил е, че с изменението на Наказателно постановление № 01.00.0951/28.09.2018 г. с влязло в сила съдебно решение възниква отговорността на ответника за вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, включително за сторените в съдебното производство разноски за адвокатска защита- Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015 г. на ВКС по тълк. дело № 2/2014 г., ОСГК и Първа и Втора колегия на Върховния административен съд. Счел е, че изплатеното адвокатско възнаграждение в производството по нахд № 2169/2018 г. на Районен съд – Благоевград е пряка и непосредствена последица от издаването и обжалването на измененото наказателно постановление по смисъла на чл. 4 ЗОДОВ - имуществена вреда, която подлежи на обезщетяване по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Решаващият съд е приел, че Наказателно постановление № 01.00.0951/28.09.2018 г. е изменено от съда в частта на наложената имуществена санкция по чл. 414, ал. 3 КТ, която е намалена от 2 000 лв. на 1 500 лв., и върху уважената разлика от 500 лв. следва да бъде определено и обезщетението за разноските за адвокатска защита, съгласно общото правило за дължимост на разноските съразмерно на уважената част на иска/ жалбата. Счел е, че сумата за обезщетението от 100 лв. е дължима със законната лихва от датата на влизане в сила на съдебното решение, с което е изменено Наказателното постановление № 01.00.0951/28.09.2018 г. – с постановяване на 23.04.2019 г. на решението по кнхд № 98/2019 г. на Административен съд – Благоевград (т. 4 на Тълкувателно решение № 3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС по т. гр. д. № 3/2004 г.). При извършената от настоящия състав на ВАС служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК се констатира, че постановеното съдебно решение в обжалваната част е недопустимо по смисъла на чл. 204, ал. 1 от АПК. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне законовата отговорност следва да са налице отменен по надлежния ред акт или незаконосъобразни действия или бездействия на органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, реално причинена вреда, произтичаща от отменения акт или незаконосъобразни действия, както и да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразния акт, действия или бездействия и настъпилата вреда. Съгласно чл. 203, ал. 1 от АПК исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда на тази глава, като за неуредените въпроси се прилага ЗОДОВ. Разпоредбата на чл. 204, ал. 1 от АПК въвежда изискване за допустимост на осъдителния иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ - административният акт, от който се претендират вредите, да е отменен като незаконосъобразен по административен или съдебен ред преди предявяването на иска. В случаи, като процесния вредите от незаконосъобразно НП могат да се претендират по чл. 203 и сл. от АПК след надлежната му отмяна. Тази отмяна, е процесуална предпоставка за допустимост на иска за вреди. Съобразно чл. 59, ал. 1 от ЗАНН наказателното постановление и електронният фиш подлежат на обжалване пред районния съд, в района на който е извършено или довършено нарушението, а за нарушенията, извършени в чужбина- пред Софийския районен съд. Районният съд се произнася с решение, с което може да потвърди, да измени или отмени наказателното постановление- чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. В случая при съдебната проверка не е установена незаконосъобразност на НП- чл. 63, ал. 1 ЗАНН, във връзка с чл. 222, ал. 1 АПК. Не е прието, че липсва противоправен характер на деянието. Видно от установеното по делото, НП № 01.00.0951/28.09.2018 г., издадено от Директора на Дирекция "Инспекция по труда– София", е изменено като е намален размера на наложената имуществена санкция на 1500, 00 лв. Макар и да е определено по- малко по размер наказание е налице наложена санкция за извършеното нарушение на КТ. Изменението на размера на наказанието не се приравнява на липса на съставомерност на нарушението, описано в НП. НП не е отменено, като незаконосъобразно, при условията на чл. 63, ал. 1 ЗАНН, във връзка с чл. 222, ал. 1 АПК. Обстоятелството, че соченият от ищеца като незаконосъобразен административен акт не е отменен по съответния ред, влече извод за недопустимост на иска за обезщетение за вреди, който се претендира да са настъпили от този акт, предвид разпоредбата на чл. 204 от АПК. След като не е налице предварително отменен административен акт, липсва процесуална предпоставка за допустимост на иска. В този смисъл е Решение № 3756 от 14.03.2019 г. по административно дело № 15153/2018 г. на Трето отделение на ВАС. Според Определение № 2938 от 25.02.2020 г. по адм. дело № 13501/2019 г., на Трето отделение на ВАС случаят, при който административният акт е бил изменен, не се обхваща от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Административният акт се изменя в части, които не се отнасят до същността на направеното от органа волеизявление, което лишава от основание претенцията за обезщетяване на вреди от изменен административен акт. Липсата на отменен като незаконосъобразен административен акт основава недопустимостта на исковото производство, основано на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, при приложението на чл. 204, ал. 1 от АПК. При така изложените съображения решението в обжалваната му част, като недопустимо следва да бъде обезсилено, а производството по делото в тази част прекратено. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 3, предл. първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение