Решение № 14008 от 1.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5418/2011 г.

Решение № 14008 от 1.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5418/2011 г., V о., докладчик председателят Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Емо Любенов Куков от гр. Плевен против решение № 677 от 16.02.2011 г. по адм. дело № 7186/2010 г. на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № 267/15.09.2010 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Рибарство и аквакултури" за прекратяване на служебното му правоотношение. Поддържа се неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяната му, както и тази на оспорената заповед. Ответникът - изпълнителният директор на ИАРА не е изразил становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационното обжалване. Върховният административен съд, състав на пето отделение намира, че жалбата е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Изложените доводи за нарушение на материалния закон и необоснованост, поддържани като касационни основания за отмяна на решението, не се споделят от настоящата инстанция. Първоинстанционният съд е обсъдил фактическите обстоятелства, релевантни за спора, при което е направил правилен извод за законосъобразност на заповедта. След като лицето постъпва за първи път на държавна служба, за него е приложим срокът за изпитване по чл. 12, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Възможността за прекратяване на правоотношението е въпрос на преценка от страна на органа по назначаването и тя не подлежи на съдебен контрол, тъй като в рамките на едногодишния срок е такава по целесъобразност. Тази преценка се основава на качеството на изпълнение на работата от служителя и е изцяло в оперативната самостоятелност на административния орган. С оглед на изложеното, законосъобразен и обоснован е изводът на решаващия съд, че в срока за изпитване по чл. 12, ал. 1 от ЗДСл органът по назначаването има право едностранно да прекрати служебното правоотношение без предизвестие, като правната норма не изисква излагането на фактически основания (мотиви) за това. Затова позоваването на основни принципи в административния процес (чл. 6, ал. 1 и чл. 4, ал. 2 от АПК) от страна на касатора в случая е неотносимо към правния спор. Ето защо липсват касационни основания за отмяна на обжалваното решение и същото следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение