Решение № 17398 от 18.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4992/2018 г.

Решение № 17398 от 18.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4992/2018 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Областна дирекция на МВР Пловдив, подадена чрез гл. юрисконсулт Пенкова, в качеството й на пълномощник, насочена срещу Решение № 579/14.03.2018 г. по адм. дело № 3721/2017 г. на Административен съд- Пловдив (АС Пловдив). В касационната жалба са подробно развити съображения за незаконосъобразност, необоснованост и неправилност на съдебния акт. Визира това, че съдът не е приел направеното в писмения отговор възражение за намаление на направените разноски, както и тези направени по АНД № 7243 от 2017 г. на Районен съд Пловдив. Иска се отмяна на решението, като неправилно и да се отхвърли предявения иск срещу ОД на МВР Пловдив. Алтернативно моли да се намали присъденото обезщетение и да се присъди такова, съобразено с конкретния случай като се вземе предвид направеното възражение за намаляване на присъденото обезщетение до минимален размер. Ответникът Д. Кунчев, в съдебно заседание чрез адв. К. Гьошев от АК Пловдив моли да се отхвърли жалбата на ОД на МВР, като неоснователна. Визира наличието на изискуемите основания за присъждане на обезщетение по реда на ЗОДОВ. Оспорва претенцията за юрисконсултско възнаграждение на касационния жалбоподател. Претендира разноски за настоящата инстанция, съгласно приложения договор. В писмено становище от 16.04.2018 г. излага съображения, че не са налице основания за изменение на решението в частта за разноските. В писмен отговор ответникът Д. Кунчев счита, че касационната жалба на ОД на МВР Пловдив е неоснователна, а решението е правилно, поради което моли за оставянето му в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за частична основателност на касационната жалба. Счита, че размерът на определеното от съда обезщетение следва да бъде редуциран до неговия нормативно определен минимум. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. С обжалваното решение Областна дирекция гр. Пловдив на Министерство на вътрешните работи е ОСЪДЕНА ДА ЗАПЛАТИ на Д. Кунчев сумата в размер на 500, 00 лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди, в резултат на отмяната по съдебен ред на Наказателно постановление № 12144/13 от 28.10.2013 г., издадено от Началник сектор "Пътна полиция" при Областна дирекция гр. Пловдив на Министерство на вътрешните работи, представляващи сторените в хода на съдебното обжалване (по АНД № 7243/2017 г. по описа на Районен съд– Пловдив) разноски за договорено адвокатско възнаграждение в размер на 500, 00 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 20.12.2017 г. до окончателното й изплащане. Със същото решение Областна дирекция гр. Пловдив на Министерство на вътрешните работи е ОСЪДЕНА, да заплати на Д. Кунчев, сумата в размер на 514, 00 лв., представляваща направените по делото разноски за държавни такси и заплащане на адвокатско възнаграждение. За да достигне до този правен резултат решаващият съд е приел, че с Решение № 2205/1.12.2017 г., постановено по АНД № 7243/2017 г. РС Пловдив е отменил Наказателно постановление № 12144/13 от 28.10.2013 г., издадено от Началник сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР Пловдив, с което е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева, за нарушение на чл. 25, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП. Установил е, че решението не е обжалвано и е влязло в законна сила на 20.12.2017 г., като налице е първият елемент от фактическия състав на иска за обезщетение по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и се касае за противоправно поведение от страна на ответника, изразяващо в издаването на незаконосъобразен акт. Обсъдил е, че пред съдебната инстанция по посоченото дело, Д. Кунчев е представляван от адвокат К. Гьошев въз основа на надлежно упълномощаване на същия и въз основа на договор за правна защита и съдействие от 13.11.2017 г. В тази връзка по АНД № 7243/2017 г. са представени пълномощно и договор за правна защита и съдействие от 13.11.2017 г., в който е уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 500, 00 лв. за тази съдебна инстанция, платени изцяло и в брой при подписване на договора. Адм. съд е достигнал извода, че налице е пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата за лицето вреда, поради което и ответникът следва да заплати на ищеца обезщетение за причинените му имуществени вреди в резултат от незаконосъобразно издаденото НП. Обосновал е извода, че от издаването на незаконосъобразното НП (отменено по съответния ред), за ищеца са настъпили претендираните имуществени вреди, като искът е доказан по основание и размер и следва да бъде уважен. Настоящият съдебен състав на Върховен административен съд намира подадената касационна жалба за частично основателна по отношение на размера на присъденото обезщетение. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател за необоснованост и неправилно прилагане на материалния закон при постановяване на съдебния акт, с оглед приетата частична основателност на претенцията. За квалифициране на иска като такъв по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ определяща е дейността на органа- негов издател. Наказателното постановление се издава от административен орган, в изпълнение на нормативно възложени задължения, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. В този смисъл определящо за квалификацията на иска за вреди е обстоятелството, че актът се издава от административен орган, в резултат на административна дейност, поради което представлява властнически акт и е в резултат от санкционираща административна дейност. Субективното право на обезщетение възниква само ако вредите са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразното волеизявление на административен орган– чл. 4 ЗОДОВ. Преки са вредите, които са нормално настъпваща и обусловена последица от вредоносния резултат, т. е. които са адекватно следствие от увреждането. Правилно решаващият съд счита, че е налице причинна връзка между незаконосъобразният адм. акт на администрацията и понесените вреди. Необосновано касационният жалбоподател твърди, че разноските за адвокат нямат характер на претърпени вреди по смисъла на материалноправната разпоредба на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Съобразно Тълкувателно решение № 1 от 15 март 2017 г. по Тълкувателно дело № 2/2016 г. на Общото събрание на Върховния административен съд, при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. С оглед възприетото в този тълкувателен акт, който е задължителен за съдилищата, се налага заключение, че наказателните постановления се издават, при осъществяването на административна дейност по смисъла на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, поради което причинените от дейността вреди, подлежат на обезщетяване по реда на специалния закон. При отмяната на наказателните постановления като незаконосъобразни държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които се явяват тяхна пряка и непосредствена последица. Договорните отношения между адвоката и клиента имат за предмет извършването на определена по обем и естество правна дейност- чл. 24, ал. 1 и чл. 36 от Закона за адвокатурата (ЗА). При тях адвокатът има право да получи възнаграждение за положения труд, а клиентът следва да го заплати в размер, който съответства на обема и сложността на извършената работа. По делото е установено, че лицето е било надлежно представлявано от адвокат в административно- наказателното производство пред РС Пловдив. По АНД № 7243/16 г. по описа на РС Пл- НК е представен договор за правна защита и съдействие от 13.11.2017 г., с който е установено заплащане от страна на ищеца хонорар в размер 500 лева за осъщественото процесуално представителство. Основателни са, обаче, доводите на касатора, за прекомерност на адвокатското възнаграждение. В Тълкувателно решение № 1 от 15 март 2017 г. по Тълкувателно дело № 2/2016 г. на Общото събрание на Върховния административен съд е прието, че възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на платения адвокатски хонорар при несъответствие с действителната фактическа и правна сложност на делото и възможността на съда да го намали до минималния такъв, определен от наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата. Това правило напълно съответства с принципа за неоснователно обогатяване или в случая недопускане на необосновано разместване на парични средства. Така определеното обезщетение за платен адвокатски хонорар, в размер на 500. 00 лв., следва да бъде редуцирано, съобразно чл. 36, ал. 2 ЗАдв до минималния размер, предвиден в Наредба № 1/2004 г. за определяне на размера на минималните адвокатски възнаграждения. Настоящият състав счита, че обезщетението в случая следва да е в размер на 300 лв., тъй като така фиксираната сума, дава разрешение в пълен обем на възникналата отговорност на държавата по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. С нея се отчита правната сложност на делото с предмет НП, с което наложената глоба от 100 лева, е отменена поради изтекла погасителна давност и неговата продължителност, с оглед приключването му в едно съдебно заседание. Поради това следва да се приеме, че касационната жалба е частично основателна. Размерът на определеното обезщетение следва да бъде намален от 500 лв. на 300 лв. За разликата над 300 лв. до 500 лв., искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Следва да бъде намелен и размерът на присъдените разноски до размера от 310 лева, предвид разпоредбата на чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ. В останалата осъдителна част за присъдения размер от 300 лева решението, като правилно следва да се остави в сила. С оглед изхода на делото на ответникът се дължат разноски, съобразно разпоредбата на чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ в размер на 300 лева. На касационния жалбоподател ОД на МВР разноски не се дължат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд- трето отделение,