Решение № 8220 от 22.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2852/2009 г.

Решение № 8220 от 22.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2852/2009 г., I о., докладчик съдията Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Трил Тауър" ЕООД, чрез адв. Г. Амуджиев, срещу решение № 768 от 15.12.2008 г., постановено по адм. д. № 2305/06 г., по описа на Окръжен съд гр. Варна (ВОС), с което е отхвърлена жалбата на дружеството, против Данъчен ревизионен акт (ДРА) № 3350/16.12.2005 г., издаден от Красимир Йорданов Пасков - главен данъчен експерт, ръководител на екип в отдел "Ревизии" при ТДД-Варна, потвърден в обжалваната част с Решение № 297/25.08.2006 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" - Варна при ЦУ на НАП. В жалбата се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение като необосновано и постановено в нарушение на материалния закони при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът счита, че неправилно съдът е приел, че процесните доставки не са реално извършени, като не е изложил доводи защо не кредитира заключението на ССЕ и ангажираните и приети по делото доказателства във връзка с транспорта на стоката от прекия доставчик и наличието на нает от него склад. Тъй като данъка е внесен по ДДС сметка на доставчика излага доводи и за наличие на предпоставките на чл. 65, ал. 8 от ЗДДС (отм.) Моли да бъде отменено обжалваното решение с присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" при ЦУ на НАП - гр. Варна, не взема становище по жалбата Представителят на върховната административна прокуратура излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - първо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за основателна. Предмет на обжалване пред ВОС е бил ДРА № 3350/16.12.2005 г., издаден от Красимир Йорданов Пасков - главен данъчен експерт, ръководител на екип в отдел "Ревизии" при ТДД - гр. Варна, с който е отказано право на приспадане на данъчен кредит за данъчен период - м. 10/2004 г., в размер на 10080.00 лв. и са определени лихви за забава в размер на 1283.85 лв., потвърден в обжалваната част с Решение № 297/25.08.2006 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" - Варна при ЦУ на НАП. За да постанови обжалваното решение съдът е приел от фактическа страна, че предмет на доставка по процесната фактура № 0. . . 2125/26.10.2004 г., на стойност 50 400.00 лв. и ДДС 10 080.00 лв., издадена от ООД "Квинта" - гр. Варна е 72 тона захар в чували. За безспорно установено в хода на ревизията и от заключението на приетата по делото ССЕ, съдът е приел, че данъка е начислен в счетоводството на доставчика като задължение към бюджета и е внесен по ДДС сметка на доставчика. Вещото лице е дало заключение, че закупените 72 000 кг. захар са предмет на последваща доставка на клиент "Булинвест" ЕООД - гр. Разград. Продажбата по тази фактура е била осчетоводена в по счетоводна сметка 411 за 2004 г. по дебит на сметка 411 "Клиенти" и по кредит на сметка 702-1 "Приходи от продажба на стоки" със стойност 51 120 лв. След реализацията на стоката дружеството е реализирало печалба от сделката в размер на 960 лв. Управителя на дружеството - доставчик Иван Стамов Каваримов, в писмени обяснения е посочил, че фирмата няма нает персонал и не притежава техника за осъществяване на товаро-разтоварни работи, като дружеството не е представило транспортни документи, съответно пътни листи, товарителници и др. Предходен доставчик е "Есо комерс" ООД - гр. Сливен. Съдът е възприел доводите на органа по приходите, че не са били представени документи за транспортиране на стоката от склада на "Есо-комерс" ООД до склад на "Квинта" ООД. Относно представена фактура от 3.01.2004 г. за платен наем в размер на 1200.00 лв., съдът е приел, че не е доказано, че процесния склад е бил стопанисван към датата на доставката от "Квинта" ООД, както и не са били представени доказателства за осчетоводяване на разходите, свързани с наетия склад, като наеми, ел. енергия и др. консумативи. Не са били представени на данъчните органи и доказателства - разрешително, издадено от компетентен орган, с което да се удостовери, че наетото помещение може да се ползва като склад за хранителни стоки. При така установеното от правна страна съдът е приел, че не са налице предпоставките на чл. 64 ал. 1 от ЗДДС, поради липса на реална доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС (отм.), което от своя страна изключва приложението на чл. 65 ал. 8 от ЗДДС (отм.). Решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон. В мотивите на решението не е извършен подробен анализ на събраните по делото доказателства, като в тази насока не е обсъдено приетото по делото заключение на ССЕ и писмените доказателства представени в хода на ревизията. Това нарушение настоящият състав намира, че не е от категорията на съществените, тъй като необсъждането в цялост и пълнота на събраните по делото доказателства не създава вероятност, че фактите може да са се осъществили и по различен от приетия от съда начин, поради което настоящият състав следва да се произнесе по същество на жалбата. Не се оспорва обстоятелството и се установява от събраните в хода на ревизията доказателства и заключението на приетата по делото ССЕ, че данъка в размер на 10080.00 лв е начислен в счетоводството на доставчика като задължение към бюджета и е внесен по ДДС сметка на доставчика. Допълнително от заключението на вещото лице, прието като неоспорено от страните се установява, че закупените 72 000 кг. захар по един. цена 0.66 лв. с обща стойност 501 600 лв. са продадени на "Булинвест" ЕООД - гр. Разград. Продажбата по данъчна фактура № 13/27.10.2004 г. е била осчетоводена в хронологичен счетоводен регистър "Хронология на счетоводна сметка 411" за 2004 г. по дебит на сметка 411 "Клиенти" и по кредит на сметка 702-1 "Приходи от продажба на стоки" със стойност 51 120 лв. След реализацията на стоката дружеството е реализирало печалба от сделката в размер на 960 лв. За да откажат право на данъчен кредит органите по приходите и съда са приели, че не е установен факта на реалност на процесната доставка 72 000 кг. захар, поради липса на доказателства за наети помещения от доставчика и за транспорт на стоката. От анализ на представените в хода на ревизионното производство доказателства се установява, че прекия доставчик на касатора е декларирал наличие на складово помещение в гр. Провадия, промишлена зона, за което е представил ф-ра от 03.01.2004 г. за платен наем. В чл. 6 от представения договор за доставка между касатора и доставчика "Квинта" ООД се установява, че транспорта на стоката-захар се извършва от купувача и за негова сметка. От касатора в хода на ревизията са представени пътни листи, товарителници и фактура за заплатен транспорт на "Ив Ян" ДЗЗД от дата 28.10.2004 г. При извършена насрещна проверка на "Ив Ян" са представени същите доказателства, както и обяснение от представляващия дружеството ведно със свидетелство за регистрация на товарен автомобил с ремарке, свидетелство за регистрация на МПС Камаз и договор за наем за послужване между "Ив Ян" ДЗЗД като наемател и Янчо Колев като наемодател на МПС Камаз. От товарителниците се установява, че посочените количества захар са транспортирани от Провадия до Разград като изпращач е "Квинт" ООД, а получател е "Бул инвест" ООД. Фактурата за извършения превоз е издадена от "Трил Траур" ЕООД като получател. От тези доказателства се налага извода, че процесното количество захар се е намирало в склада на доставчика и е транспортирано до Разград където е мястото на управление на "Бул инвест" ООД, посочен в отчетните документи като последващ получател по доставката от касатора. От писмените обяснения на управителя на "Квинта" ЕООД се установява, че стоката е била съхранявана до момента на продажбата в склада в гр. Провадия, промишлена зона. Именно от този адрес стоката е транспортирана до гр. Разград. Съгласно разпоредбата на чл. 239 ал. 1 от ТЗ страните могат да уговорят продавачът да предаде стоката на посоченото от купувача трето лице. Видно от раздел IV т. 6 от договора за доставка от 24.10.2004 г., сключен между касатора и прекия доставчик "Квинта ООД" доставчикът е изпълнил задължението си да предаде вещта и с простото фактическо предаване на вещта на купувача или определено от него лице, като транспорта е за сметка на купувача. Именно в изпълнение на тези договорености следва да се приеме, че стоката е транспортирана от склада на доставчика до "Булинвест" ЕООД - гр. Разград, като транспорта е заплатен от касатора. При тази фактическа обстановка се налага извода, че е налице данъчно събитие по смисъла на чл. 25 ал. 2 от ЗДДС (отм.), а именно когато не е възможно да се определи датата на възникване на данъчното събитие, се приема, че то е възникнало на датата на фактическото предаване на стоката или на датата на фактическото завършване на услугата. В случая фактическото предаване съгласно уговореното между страните е станало на датата на издаване на фактура, поради което и данъка е изискуем по см. на чл. 25 ал. 3 от ЗДДС (отм.). С оглед на изложеното и при безспорни данни за начисляване на данъка като задължение към бюджета и внасянето му по ДДС сметка на доставчика, се налага извода, че за получателя по доставката е възникнало правото на данъчен кредит по правилата на чл. 64 ал. 1 от ЗДДС (отм.). С оглед на изложеното и като е приел, че доставката не е реално извършена, поради което не са налице комулативно предвидените предпоставки на чл. 64 ал. 1 от ЗДДС (отм.) за признаване правото на данъчен кредит за дружеството съдът е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и тъй като делото е изяснено от фактическа страна, следва да бъде постановено ново решение по същество, като се отмени обжалвания РА. С оглед крайният съдебен акт и предвид изричната претенция на касатора за присъждане на юрисконсулско възнаграждение и на основание чл. 161 ал. 1 предл. последно от ДОПК, Дирекция "ОУИ" - гр. Варна при ЦУ на НАП следва да заплати на "Трил Тауър" ЕООД сумата от 275 лева, направени разноски по делото. Адвокатско възнаграждение не следва да бъде присъждано, тъй като такова не е уговорено и заплатено. Предвид на изложеното и на основание чл. 221 ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, I отделение