Решение № 9587 от 3.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7617/2011 г.

Решение № 9587 от 3.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7617/2011 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Дирекция "ОУИ" - София против решение № 1972 от 27.04.2011 г., постановено от Административния съд София-град по адм. д. № 1162/2011 г. С обжалваното решение, по жалба на Спас Даскалов е отменен ревизионен акт (РА) № 20001004689/4.10.2010 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - София, потвърден с решение № 1861/6.12.2010 г. на директора на дирекция "ОУИ" - София при ЦУ на НАП, с който за жалбоподателя са определени задължения по ЗОДФЛ за 2005 и 2006 г. в общ размер на 549,74 лева и лихви за просрочие в размер на 312,60 лева. Със същото решение ответната дирекция е осъдена да заплати на жалбоподателя разноски в размер на 133,50 лева. В касационната жалба се твърди неправилност на решението. Поддържаните касационни основания са всичките по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилно приложение на материалния закон, допуснати съдопроизводствени нарушения и необоснованост. Конкретните оплаквания, които следват от обстоятелствената част на касационната жалба са за разместена от съда доказателствена тежест относно релевантните за спора обстоятелства, както и допуснати от съда нарушения при преценката на представената писмена декларация от бабата на жалбоподателя. Касаторът иска отмяна на решението и произнасяне по съществото на спора или връщане на делото за ново разглеждане. Претендира и разноски. Ответникът в касационното производство - Спас Даскалов чрез процесуалния си представител по делото оспорва касационната жалба по съображения, подробно развити в писмен отговор по нея. Иска се оставяне в сила на обжалваното решение. Претендира се присъждане на разноски за касационната инстанция. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за допустимост, но за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав на I-во отделение преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена от надлежна страна в рамките на 14-дневния законоустановен срок за касационното обжалване. По основателността й съдът приема следното: Предмет на контрол пред първоинстанционния съд е бил РА, индивидуализиран по-горе. С него на ревизирания субект-Спас Даскалов е определен данък по ЗОДФЛ за 2005 и 2006 години. Органът по приходите е приел, че през различни месечни периоди от тези години разходите на лицето надвишават приходите му, в резултат на което размерът на надвишението е определен като недеклариран доход и е обложен. За да стигне до този извод, органът по приходите е анализирал паричния поток на лицето през тези години. В разходната част са отнесени ежедневните разходи за издръжка на лицето, установени по данни от НСИ, 1/2 ч. от разхода за покупка на жилище през 2006 г. и 1/2.ч. от разхода за покупка на автомобил през 2005 г. В приходната част на паричния поток, органът по приходите включва положителното салдо от предходната година, получаваното възнаграждение от ревизирания субект за работата му като сътрудник, парична сума - 9000 лева, предоставена от майката на ревизирания субект и половината от отпуснатия банков кредит на съпругата му за ремонт на закупения апартамент - 25550 лева. Органът по приходите е установявал недостига на средства помесечно, а не за целия годишен период. Не е спорно и това се установява от табличната част на РА, че както за 2005 г., така и за 2006 г. салдото на паричния поток при жалбоподателя е положително. Органът по приходите не е приел за основателно твърдението на ревизирания субект, че през годините той е имал парични постъпление и от суми, предоставени от баба му. Административният съд е отменил РА, приемайки че жалбоподателят действително е получавал парични суми от баба си през процесните години. Този свой извод съдът е обосновал с представеното на 16.08.2010 г. заявление от Латина Петрова Кръстанова. Съдът е приел, че след като не е оспорен от ответника, този документ има обвързваща съда формална доказателствена сила по отношение на изявленията в него, а преценката за достоверността му следва да се направи в съвкупност с всички други факти, имащи отношение към направените изявления. Съдът е приел също така, че заемът или дарението е реален договор и между роднини не може да бъде доказан с официални документи. Приел е, че само заради това, че е частен, един документ не може да бъде игнориран и при липса на оспорване по реда на чл. 193 от ГПК, "... съдът не може да не приеме за неистински представения и приет частен документ". Съдът е приел, че оспорващият е изтъкнал съвсем основателни доводи, по отношение на това, защо процесният документ е представен едва след съставянето на ревизионния доклад. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява обжалваното решение като правилно като краен резултат, но по мотиви различаващи се от изложените в него. Административният съд правилно е преценил характера на кредитирания от него документ. Заявлението от Латина Кръстанова е частен документ. Неправилно обаче, съдът е приел, че той има обвързваща съда доказателствена сила, когато не е оспорен. Частният документ обвързва съда единствено досежно авторството при липса на оспорването му. Когато авторството е оспорено, съдът въз основа на събраните доказателства следва да прецени дали то е доказано, по аргумент от чл. 193, ал. 3, изречение последно от ГПК. Изявленията в частния документ се преценяват от съда наред с останалите доказателства по делото и се приемат, когато се подкрепят от тях ( от останалите доказателства по делото). В конкретния случай заявлението на Латина Кръстанова не се подкрепя от други доказателства по делото. Същественото в случая е, че органът по приходите неправилно и незаконосъобразно е преценявал помесечно паричния поток на ревизираното лице. Съгласно чл. 14 от ЗОДФЛ (отм.) облагаем по този закон е общият годишен доход, поради което от значение е паричният поток на ревизираното лице за цялата съответна година, а не за отделните месеци в нея. В конкретния случай, както се посочи по горе за процесните години жалбоподателят има положително салдо, т. е. не е налице превишаване на разходите над приходите за годината. Следователно, не е налице "недостиг на средства" за жалбоподателя, които да се определят като недекларирани негови приходи за процесните ревизирани години. От друга страна, при ревизията не са установени необичайни разходи на ревизираното лице, а констатираните такива са за ежедневната му издръжка, за покупката на семеен автомобил и семейно жилище, като същевременно не е отчетен фактът, че лицето е женено и обичайно, и двамата съпрузи участват в покриването на тези разходи. Според настоящия съдебен състав от значение за обосноваността на извода за "недостиг на средства" на едно семейно физическо лице, какъвто е конкретния случай, е и обективната невъзможност на съпруга му, да покрие установената отрицателна разлика в паричния поток на ревизираното лице, каквато обективна невъзможност в случая не е установена от органа по приходите. По тези съображения, настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява решението на първоинстанционния съд, с което е отменен РА, като правилно като краен резултат. Воден от горните съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд,