Решение № 178 от 7.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11208/2015 г.

Решение № 178 от 7.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11208/2015 г., VIII о., докладчик съдията Мария Радева Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на "Елтекс инженеринг" ООД, представлявано от управителя Ганчо Генев, против Решение № 4953 от 13.07.2015 г., постановено по адм. д. № 6566 от 2014 г. по описа на Административен съд София град, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт № 2151306574/06.01.2014 г., издаден от орган на приходната администрация при ТД на НАП - София., в частта относно непризнат данъчен кредит по фактури издадени от "Елит трейд 2002" ЕООД; "Йори ейван" ЕООД; "ВТ трейдинг" ЕООД; "Крепежи България" ЕООД; "Панония инженеринг" ЕООД; "Строй Билд инженеринг 2012" ЕООД; "МДА нова пропъртис" ЕООД;, "Газ евротерм" ЕООД; "Ай рохе България" ЕООД; "ДКОР 8455" ЕООД и "ГСД КОМЕРС 8455" ЕООД. С акта са установени задължения за ДДС в размер общо на 27 918,58 лв. за данъчни периоди мм. 01 03,09,12.2009 г., мм. 02, 08, 09.2011 г.; мм. 01, 03, 06, 07, 09, 10, 12.2012 г. и 01.2013 г. В касационната жалба се излагат подробно мотивирани доводи за неправилно приложение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, на първоинстанционното решение, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се отмяна на първоинстанционното решение, постановяване на ново за отмяна на ревизионния акт, и присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба - Директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. София при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител, оспорва касационната жалба, иска оставяне в сила на оспорения съдебен акт и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно изложение по съществото на спора. Върховният административен съд, осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, разгледана по същество, е неоснователна поради следните съображения: С Решение № 4953 от 13.07.2015 г., постановено по адм. д. № 6566 от 2014 г. по описа на Административен съд София град е отхвърлена като неоснователна жалбата на "Елтекс инженеринг" ООД срещу Ревизионен акт № 2151306574/06.01.2014 г., издаден от орган на приходната администрация при ТД на НАП - София, за установени задължения за ДДС в размер общо на 27 918,58 лв. за данъчни периоди мм. 01 03,09,12.2009 г., мм. 02, 08, 09.2011 г.; мм. 01, 03, 06, 07, 09, 10, 12.2012 г. и 01.2013 г., касаещи непризнат данъчен кредит по фактури издадени от "Елит трейд 2002" ЕООД; "Йори ейван" ЕООД; "ВТ трейдинг" ЕООД; "Крепежи България" ЕООД; "Панония инженеринг" ЕООД; "Строй Билд инженеринг 2012" ЕООД; "МДА нова пропъртис" ЕООД;, "Газ евротерм" ЕООД; "Ай рохе България" ЕООД; "ДКОР 8455" ЕООД и "ГСД КОМЕРС 8455" ЕООД. За да отхвърли жалбата на "Елтекс инженеринг" ООД, първоинстанционният съд, след като се е запознал с приложените по делото доказателства е стигнал до извода, че е останало недоказано твърдението на касатора, по отношение на всички спорни "доставчици", че именно лицето, от чието име е издадена данъчната фактура е субектът, който е притежавал съответната стока, за да може да се осъществи сделка за прехвърляне на собствеността. Решението на първоинстанционният съд е правилно. Наличието на доставка, (данъчно събитие), е основополагаща предпоставка за задействане механизма както на начисляване (изискуемостта) на данък добавена стойност, така и за възникване на правото на приспадане на данъчен кредит, доколкото наличието на реална доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС е кумулативно условие за възникване на правото на данъчен кредит. Нормите на ДОПК не съдържат правила за разпределение на доказателствената тежест в процеса на оспорване пред съда на ревизионни актове, поради което намират приложение общите принципи на разпределение на доказателствената тежест В тежест на задълженото лице е да докаже наличието на условията за възникване на право на данъчен кредит, респективно отсъствието на някоя от хипотезите по чл. 70 от ЗДДС, като изходящият относим факт за приложимостта на визираните разпоредби от ЗДДС е установяването на реално осъществени доставки на стоки. За доставчиците "Йори Ейван" ЕООД, "ВТ трейдинг" ЕООД и "ДКОР 8455" ЕООД са представени фактури, а представените фискални бонове като доказателство за плащане се оказва, че са издадени от фискални устройства които не са регистрирани от посочените дружества, което поставя под съмнение твърдението на касатора, че е платило за подобна доставка, поради което и извода, че липсват реални доставки е правилен и законосъобразен. По отношение на доставчиците "Крепежи България" ЕООД; "Ай рохе България" ЕООД и "ГСД КОМЕРС 8455" ЕООД, които не са открити на декларираните адреси и единственото доказателство са представените от РЛ фактури, - преценката на решаващия съд за липса на доказателства, които да дават възможност за извод, че е налице реална доставка следва да бъдат споделени. За доставките от "Панония инженеринг" ЕООД и "Строй Билд инженеринг 2012" ЕООД - поради неправилно осчетоводени фактури, непризнаването на тези разходи е правилно и законосъобразно. Като се имат предвид множеството събрани в хода на ревизионното и съдебно производство доказателства относно процесните доставчици, част от които не са намерени на декларираните им адреси, друга част- не са представили на органите по приходите поисканите документи касаещи процесните доставки, включително доказателства за материална, техническа и кадрова обезпеченост с оглед на придобиване, съхраняване, транспортиране и предаване на фактурираните стоки, позволяващи им обективно да осъществят спорните доставки, обосновано, административният съд е стигнал до заключението, че дружеството- жалбоподател не е доказало реалното осъществяване на фактурираните доставки. Предвид изложеното, не са налице сочените от касатора отменителни основания. Атакуваното решение е постановено при правилно прилагане на материалния закон и е обосновано. Първоинстанционният съд е изяснил фактическата обстановка по спора, изследвал е, респективно обстойно е обсъдил, всички релевантни за спора обстоятелства и факти, и е изложил мотиви, които настоящата инстанция изцяло споделя. Въз основа на правилно тълкуване на относимите за конкретния случай правни норми решаващият съд е обосновал законосъобразен краен извод относно оспорения пред него акт и този извод на съда по никакъв начин не се опровергава от изложеното в касационната жалба, поради което първоинстанционното решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора разноски не се дължат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение,