Решение № 60133 от 17.12.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2333/2021 г.

Решение № 60133 от 17.12.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2333/2021 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Здравка Първанова Производството е по чл. 307, ал. 2 ГПК. Образувано е по молба на А. А. К., [населено място], подадена чрез процесуалния представител – адвокат К. Б., за отмяна на влязлото в сила решение № 260204/09.10.2020 г., постановено по гр. д. № 341/2020 г. по описа на Районен съд - Русе. С посоченото решение е допусната съдебна делба между Н. А. К., А. А. К., Д. И. Д. и И. Н. Б. на недвижим имот – самостоятелен обект в сграда, находящ се в [населено място], [жк], [улица], [жилищен адрес] с идентификатор *****, представляващ апартамент, състоящ се от две стаи, дневна кухня и сервизни помещения с площ 77,74 кв.м., прилежащи части – изба № 8 от 3,65 кв. м., 0, 643 % идеални части от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж, при равни права – по 1/4 идеална част за всеки от четиримата съделители. Молбата за отмяна се поддържа на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Молителят твърди, че не е участвал по делото поради нарушаване на процесуалните правила за надлежно призоваване, връчване на съдебните книжа и осигуряване на възможност за защита в производството по допускане на съдебна делба. Сочи, че е бил потърсен от призовкар на посочения в исковата молба адрес. Последният обаче не е удостоверил, че ответникът не може да бъде намерен на адреса в продължение на един месец и не може да се намери лице, което да е съгласно да получи съобщението, но въпреки това на 02.03.2020 г. е залепил уведомление на входната врата на молителя. На 07.05.2020 г. съдът е разпоредил извършване на служебна справка за постоянен, настоящ адрес и месторабота на молителя, като същият е бил потърсен за връчване на съобщение и на адрес на [улица]в [населено място]. Били отразени три дати на посещение от призовкар без посочване на точен час, като е неправилно отбелязано, че лицето не живее на адреса от десет години, а апартаментът е необитаем, след което на 18.06.2020 г. било залепено съобщение на входната врата. Посочените удостоверявания не са надлежно извършени и не се ползват с обвързваща съда доказателствена сила. С оглед на горното сочи, че не е успял да оспори исковата молба, като представи писмени доказателства, установяващи изключителното му право на собственост върху процесния недвижим имот, съгласно договор за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане, сключен между него и покойната му баба – И. К. Д., обективиран в нотариален акт № 4/2000 г. Ответникът по молбата за отмяна Н. А. К. поддържа, че същата е недопустима, тъй като е подадена след изтичане на срока по чл. 305 ГПК, вр. чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, като оспорва молбата и по същество. Ответниците по молбата Д. И. Д., [населено място], и И. Н. Б., [населено място], не изразяват становище по молбата. Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о. констатира следното: Молбата за отмяна е процесуално допустима. С влязло в сила решение № 260204/09.10.2020 г., постановено по гр. д. № 341/2020 г. Районен съд - Русе е допусната съдебна делба между Н. А. К., А. А. К., Д. И. Д. и И. Н. Б. на недвижим имот –апартамент, находящ се в [населено място], при равни права – по 1/4 идеална част за всеки от четиримата съделители. Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК отмяна на влязло в сила решение страната може да иска на няколко основания, а именно когато установи, че вследствие нарушаване на съответните правила, е била лишена от възможност да участва в делото, или не е била надлежно представлявана, или не е могла да се яви поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. Съобразно разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 6 ГПК заинтересованата страна може да поиска отмяна на влязлото в сила решение, когато при нарушаване на процесуалните правила е била или съответно не е била представлявана от лице по чл. 29 ГПК. В разглеждания случай, се твърди, че в нарушение на процесуалните правила молителят не е бил редовно призован в производството по допускане на делбата. Видно от книжата по делото, посоченият в исковата молба адрес за ответника А. А. К. е: [населено място], кв. Р., бл. "Голям Б. ", вх. Б, ет. 5. Препис от исковата молба е изпратен на ответника на този адрес. Съобщението е върнато по делото с отбелязване от връчителя на 02.03.2020 г., че няма такова лице на адреса по сведение на С. С., която живее на адреса. Поставено е уведомление на таблото за обяви на входа. Молителят твърди, че това удостоверяване е неточно и непълно, като той не е търсен на адреса в продължение на един месец. От извършената на 14.05.2020 г. справка в НБД "Население" за данни по реда на Наредба 14/2009 г., съдът е констатирал, че ответникът А. К. има регистриран постоянен и настоящ адрес в страната, а именно: [населено място], [улица], вх. 9, ет. 6, считано от 12.12.2000 г. Съдът е разпоредил призоваване на ответника от този адрес. Съобщението е върнато с отбелязване от връчителя, че адресът е посетен на 18.05., 30.05. и 18.06.2020 г. и по данни на съсед И. лицето не живее от 10 години в апартамента, който е необитаем. Залепено е уведомление на входната врата. При тези данни е приложена разпоредбата на чл. 47, ал. 5 и ал. 6 ГПК и на ответника е назначен особен представител – адвокат М. Б., на която са връчвани и последващите съобщения по делото за ответника. Не са налице допуснати от първоинстанционния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила, обезпечаващи участието на молителя в делото. От книжата по делото е видно, че връчителят е събрал данни, че ответникът /молител/ не живее на посочения в исковата молба адрес в [населено място], [улица], като данните са получени от лице С. С., живееща на адреса. При това положение са изпълнени изискванията на чл. 47, ал. 1, in fine ГПК. По отношение на призоваването от вписания постоянен и последен адрес на ответника, съгласно справката в НБД Население, също е изпълнена процедурата по чл. 47, ал. 3 ГПК. Връчителят е посетил адреса три пъти в продължение на един месец и не е намерил адресата, посочил е конкретните дати и лицето /съсед/ от което е взел сведения, че А. К. не живее на този адрес, а апартаментът е необитаем. Липсват законови изисквания по чл. 47 ГПК за отбелязване в съобщението на точен час на посещенията на адреса от страна на връчителя, поради което поддържаните в тази връзка доводи на молителя са неоснователни. След като адресатът не е бил намерен на регистрирания постоянен и последен адрес и при данни, че не живее там от 10 години, то правилно са приложени разпоредбата на чл. 47, ал. 1 ГПК - поставено е уведомление на входната врата и на чл. 47, ал. 6 ГПК – назначен е особен представител. Ето защо не е налице соченото основание на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.