Решение № 5079 от 19.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14301/2009 г.

Решение № 5079 от 19.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14301/2009 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 208 и сл. АПК. Касаторите АМ и началник Митница-Бургас молят да бъде отменено решение № 989/18.09.2009 г. по адм. д. № 757/2009 г. на Бургаския административен съд, с което е отменено ППСПДВ № 2/31.3.2009 г. на началник Митница-Бургас като неправилно. Поддържат, че са допуснати касационни основания нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излагат в жалбата си. Молят жалбата против ППС да бъде отхвърлена като им бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба "Пристанище Бургас" ЕАД, редовно призован, не изпраща представител. В дадения от съда срок не е подал възражение. Заинтересуваната страна ДОУИ-Бургас, редовно призован, не изпраща представител. В дадения от съда срок не е подал възражение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отменил ППСПДВ № 2/2009 г. на началника на Митница-Бургас, мълчаливо потвърдено от директора на РМД-Бургас, с което "Пристанище Бургас" ЕАД е задължено да заплати ДДС 123,17 лв със законната лихва. В мотивите си съдът е приел, че стоката - 3 175 000кг. е била доставена на 05.05.2008 г. и манифестирана с ММ № 104/05.05.2008 г. с моторен кораб "Славутич-15" в насипно състояние. След окончателното разтоварване на кораба е съставен генерален акт, с който е определено окончателното количество на доставената в открития склад аглоруда в същия размер. Стоката е експедирана на партиди с ж. п. транспорт и претеглена на ж. п. кантар, и е установено количество при експедицията 3 171 630кг., за което е даден митнически режим транзит в страната. За разликата от 3 370кг не е било дадено допустимо митническо направление. С ППСПДВ е прието, че са налице липси по чл. 114, ал. 1 ППЗМ и на основание чл. 56 ЗДДС, чл. 13, т. 2 ЗАДС и чл. 199, ал. 1, т. 6 ЗМ е определено задължение на управителя на открития склад за внасяне на ДДС с лихви. Стоката е била приета във временния склад без претегляне - по обявено тегло, определено по метода "Драфт сървей". При експедирането й са възможни грешки при този метод и при тегленето на ж. п. кантар. В международната практика се приема, че липсата се дължи на естеството на товара, механично разпиляване на товара при превоза от кея до ж. п. кантара, атмосферното влияние, което при насипен товар винаги води до изменение на теглото в минус. Според вещото лице допустимата сборна грешка при метода "Драфт сървей" и от ж. п. кантар е в размер 0,5% от теглото на товара, като липсващите 3370кг са в тези рамки. Вещото лице е дало заключение също, че по Наредба № 13а-10404 за пределните размери на естествените фири, брака и липсите на стоково-материални ценности при съхраняването и транспортирането им естествените фири са в размер 61 912кг - 1,95% от стоката. Съдът е приел, че установената разлика от двата метода на теглене е в диапазона на нормално допустимата грешка и в рамките на естествените фири по наредбата и на основание чл. 58, ал. 1, т. 14 ЗДДС е отменил обжалваното постановление. Доводът, че съдът е приел несъществуващи факти и положения е неоснователен. Съдът не е допуснал процесуални нарушения при постановяване на решението. Възприетата от съда фактическа обстановка е съобразена с доказателствата по делото. Правилно съдът е приложил чл. 58, т. 14 ЗДДС, според който освободен от данък е вносът на стоки под митнически контрол, които са унищожени или безвъзвратно изгубени, поради причина, свързана с естеството на стоката. Изводът на съда, че липсата на рудата не се дължи на отклоняване от митнически контрол, а на грешки при меренето при натоварването по метода "Драфт сървей", а при сухопътния транспорт - на ж. п. кантар и поради разпиляване при претоварването. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение,