Решение № 2400 от 11.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6700/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), чрез старши юрисконсулт Р. Лазаров, срещу Решение 3468 от 15.04.2024 г., постановено по адм. дело 2134 по описа за 2023 г. на Административен съд- Пловдив. Изложени са съображения за неправилност поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли оспореното съдебно решение да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от първоинстанционния съд. Претендира разноски. Ответната страна Многопрофилна болница за активно лечение (МБАЛ) Тримонциум ООД, чрез адвокат С. Масалджиева, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира разноски пред касационната инстанция. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. След като разгледа касационната жалба по същество, Върховният административен съд, шесто отделение, намира същата за основателна по следните съображения: Пред Административен съд- Пловдив е предявен иск от МБАЛ Тримонциум ООД за неизпълнение на административен договор за медицински дейности с 162382 от 25.02.2020 г., сключен с НЗОК за сума в размер на 11 112,06 лева, представляваща дължимо заплащане на извършена и отчетена болнична медицинска помощ за периода месец май 2022 г., ведно с дължими лихви за забава в размер на 848,54 лева, считано от 01.01.2023 г. до 21.08.2023 г. От фактическа страна е установено следното: От данните по делото се установява, че между МБАЛ Тримонциум ООД и НЗОК е сключен административен договор за оказване на медицинска помощ по клинични пътеки и/или за оказване на медицинска помощ по амбулаторни процедури с 162382 от 25.02.2020 г., с Анекс 65 от 01.06.2022 г. към същия договор. Съгласно чл. 3, т. 3 от договора, НЗОК като възложител има задължение да заплаща извършената и отчетена болнична медицинска помощ, а ищецът, като изпълнител, има право да получава договореното заплащане за извършена и отчетена дейност при условията, сроковете и реда, определени в Националния рамков договор РД-НС-01-4 от 23.12.2019 г. за медицинските дейности между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз за 2020 2022 г. (НРД за МД 2020-2022 г.) и чл. 4, ал. 1 от договора. През месец май 2022 г. лечебното заведение е изпълнило задължението си по чл. 51 от договора ежедневно да подава по електронен път оказаната през денонощието дейност, включена в предмета на договора. След изтичане на месеца, от НЗОК са изпратени изискуемите от чл. 51, ал. 10 от договора месечни известия за извършената и отчетена дейност по клинични пътеки и амбулаторни процедури, в които липсва отхвърлена от заплащане дейност. Одобрената за заплащане дейност по клинични пътеки е 173 636,06 лева, а по амбулаторни процедури 40 705,00 лева, или общо 214 341,06 лева. До края на месец май 2022 г. НЗОК не е определила месечна стойност за месец май 2022 г., а такава е определена с подписания на 01.06.2022 г. анекс към договора и тя е на стойност 203 229 лева. За извършената и отчетена болнична медицинска помощ през месец май 2022 г. са издадени фактура 1000000141 от 21.06.2022 г. на стойност 203 229 лева и 3 спецификации към нея: 1. За дейността по клинична пътека с обща стойност 173 636,06 лева; 2. За дейност по амбулаторни процедури на стойност 38 055 лева; 3. За дейност по амбулаторни процедури на стойност 2 650 лева. Общата стойност на фактурата, заедно със спецификациите, е 214 341,06 лева. За разликата между стойността на фактурата и стойността на фактурата заедно със спецификациите от 11 112,06 лева от страна на МБАЛ Тримонциум ООД е изпратено дебитно известие 11863 от 30.12.2022 г. до НЗОК, но сумата не е платена. В хода на съдебното производство са събрани доказателства и назначени две съдебно-счетоводни експертизи (СЧЕ) за изясняване на обстоятелствата по делото. С обжалваното решение съдът е приел, че предявеният пред него иск е основателен и затова е осъдил НЗОК да заплати на МБАЛ Тримонциум ООД сумата от 11 112,06 лева, дължима за периода месец май 2022 г.и представляваща заплащане на извършена и отчетена болнична медицинска помощ, изразяваща се в дейности по клинични пътеки и дейности по амбулаторни процедури, ведно със законна лихва за забава за периода от 01.01.2023 г. до 21.08.2023 г. в размер на 848,54 лева, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата молба 22.08.2023 г. до окончателното изплащане на дължимите суми. С решението в тежест на касатора са възложени и разноските по делото. В мотивите си съдът е приел, че лечебното заведение, ищец в производството, е изправна страна по сключения с НЗОК договор, като е оказало медицинска помощ в уговорения обем и по ред, предвиден в чл. 5 от сключения договор между страните и приложимото законодателство, поради което ищецът има право да получи заплащане за оказаната медицинска помощ на основание чл. 4, ал. 1 от договора. Прието е, че не са налице основания за отхвърляне плащането на дължимите суми, тъй като ищецът е изправна страна по сключения договор, като е изпълнил задълженията си да окаже медицинска помощ по ред и условия, уговорени между страните и посочени в чл. 352 и чл. 353 от НРД за МД 2020-2022 г., както и отчетени по реда на чл. 357, чл. 366 и 367 от същия, поради което е налице неизпълнение от страна на НЗОК на договорното му задължение да заплати на ищеца стойността на извършената и отчетена медицинска дейност по клинични пътеки и амбулаторни процедури. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно. Съгласно чл. 12 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, съдът преценява всички доказателства по делото и доводите на страните по вътрешно убеждение, като основава решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху закона. Според чл. 236, ал. 2 от ГПК, към решението си съдът излага мотиви, в които се посочват исканията и възраженията на страните, преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи на съда. Именно в мотивите на съдебното решение следва да бъдат изложени фактите и обстоятелствата, които съдът е приел за установени въз основа на преценката на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и по вътрешно убеждение. Съобразно приетите за установени обстоятелства, съдът следва да квалифицира фактите и да направи съответните правни изводи, които също следва да бъдат изложени в мотивите на решението. В настоящия случай това не е сторено по отношение на възраженията на касатора за приложението на чл. 369 от НРД за МД 2020-2022 г. в актуалната му редакция и приетото в заключенията на двете съдебно-счетоводни експертизи. Това е и пречка за касационната инстанция да извърши контрол за материална законосъобразност на проверяваното решение. Предвид забраната за нови фактически установявания в касационното производство (чл. 220 от АПК), настоящият състав намира, че обжалваното решение следва да бъде отменено поради допуснатите съществени нарушения на съдопроизводствените правила и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на Административен съд Пловдив. При новото разглеждане съдът следва да се произнесе по същество, след като подложи на преценка събраните доказателства, евентуално и допусне нови доказателства, служебно или по искане на страните, и установи фактите и обстоятелствата съгласно приложимите материалноправни разпоредби. При този изход на спора, по исканията за присъждане на разноски следва да се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото, на основание чл. 226, ал. 3 от АПК. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение второ от АПК и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,