Решение № 6901 от 9.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12668/2019 г.

Решение № 6901 от 9.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12668/2019 г., VIII о., докладчик председателят Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 от ДОПК и чл. 208 и сл. от АПК. Касаторът К. Б., действащ като ЕТ "К. Бозов" моли да бъде отменено решение № 1546/16.07.2019 г. по адм. д. № 2735/2018 г. на Пловдивския административен съд, с което е отхвърлена жалбата против РА № Р-16001317008622-091-001/23.05.2018 г. на ТД на НАП-Пловдив, с който е отказано право на приспадане на данъчен кредит общо 26 577,79 лв, допълнително е начислен ДДС 2684,30 лв с лихви общо 4157,14 лв. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли РА да бъде отменен или делото да бъде върнато на съда с указания и да му бъдат присъдени разноски за двете инстанции. Ответникът по касационната жалба Директора на Дирекция "ОДОП" – Пловдив, редовно призован, не изпраща представител. По съображения в писмена защита моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение 1533 лв. Ако РА бъде отменен моли да се приложи чл. 161, ал. 3 от ДОПК, тъй като в съдебното производство са представени многобройни доказателства. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, VIII отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на К. Б., действащ като ЕТ "К. Бозов" против РА № № Р-16001317008622-091-001/23.05.2018 г., на ТД на НАП-Пловдив, с който на ревизираното лице за периода м. 5. 2015 г. – м. 10. 2017 г. е отказано право на приспадане на данъчен кредит общо 26 577,79 лв, допълнително е начислен ДДС 2684, 30 лв с лихви общо 4157,14 лв. На ревизираното лице не е признат данъчен кредит за период м. 10 и 11. 2015 г. по 3 бр. фактури, издадени от "Интерлес 2004" ЕООД с предмет доставка на дървесина, за м. 12. 2016 г. по 9 бр. фактури на "Уърлд коулити Валвес" ЕООД с предмет на доставката добив на дървесина и за период м. 3 – 6. 2017 г. по фактури от "Роси комфорт" ЕООД с предмет добив на дървесина. Допълнително е начислен ДДС на основание чл. 6, ал. 3, т. 1 от ЗДДС за доставки на хранителни стоки, за които ревизиращите са приели, че представляват безвъзмездно предоставена храна на персонала на едноличния търговец. За да постанови този резултат съдът е констатирал, че липсата на кадрова и техническа обезпеченост при доставчиците за изпълнение на доставки от вида на процесните и липсата на нормативно изискуеми документи, съгласно ЗГ и ППЗГ, са обосновали изводът на ревизиращите органи по приходите за неизвършени фактически доставки на стоки и услуги от доставчиците по процесните фактури. Като е анализирал подробно събраните в съдебното производство доказателства съдът е формирал извод, че от тях не се установява по необходимия категоричен начин реално изпълнение на процесните доставки, доколкото не са ангажирани доказателства за предаване на стоките и изпълнение на услугите от сочените доставчици към получателя. Съдът е кредитирал изцяло основното и допълнително заключение по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза. Неоснователен е доводът за неправилно непризнат данъчен кредит за м. 12.2016 г. по четири фактури на "Уърлд куолити Валвес" ЕООД, които са сторнирани през м. 3. 2017 г. Видно от РД данъчният кредит по тях е в размер 7424,40 лв, която сума е намалена от общия данъчен кредит по издадените през м. 12. 2016 г. фактури от същия доставчик в размер 20 571,80 лв и е определен непризнато право на приспадане на данъчен кредит по останалите фактури за м. 12.2016 г. в размер 13 147, 40 лв. За сторнираните фактури за м. 12.2016 г. правилно в РА са начислени лихви в размер 185, 62 лв за периода 15.01.2027 г. – 14.04.2017 г. Касационният довод за допуснати съществени процесуални нарушения е основателен. Процесуалният представител на жалбоподателя е искал отлагане на съдебното заседание на 27.06.2019 г. поради заболяване, като видно от протокола, съдът е дал ход на делото с правилния мотив, че не са представени доказателства управителят на ЕТ "К. Бозов" също да е възпрепятстван да се яви за заседанието, както и предвид, че не са направени доказателствени искания с молбата или в предходното съдебно заседание. При даване ход на делото в последното съдебно заседание не са били налице предпоставките на чл. 139, ал. 1 от АПК, съгласно който за отлагане на делото е необходимо да се констатира невъзможност да се явят едновременно страната и процесуалният й представител. Съдът е преценил, че в случая е представено доказателство за възпрепятстване за явяване в съда само на адв. Киров. В съдебно заседание на 13.06.2019 г. жалбоподателят е представил многобройни пътни листове. Съдът с определение е дал възможност на ответника да се запознае с доказателствата и да изрази становище по тях в следващото съдебно заседание. На 27.06.2019 г. ответникът е заявил, че оспорва представените пътни листове от жалбоподателя по смисъла на чл. 180 от ГПК. Съгласно чл. 193, ал. 2 от ГПК съдът постановява да се извърши проверка на истинността на документа, ако другата страна заяви, че желае да се ползва от него. В това заседание е даден ход на делото при отсъствие на жалбоподателя и неговия пълномощник. След направеното заявление за оспорване на пътните листове, съдът следваше да отложи делото за друга дата, като укаже на жалбоподателя, че следва да заяви ще се ползва ли от представените пътни листове. След изявление от жалбоподателя, че ще се ползва от оспорените доказателства на основание чл. 193, ал. 3 от ГПК съдът следва да укаже на жалбоподателя, че тежестта за доказване истинността на пътните листове е върху него. В нарушение на чл. 193, ал. 2 и 3 от ГПК съдът е дал ход на делото по същество при неизяснена фактическа обстановка относно относимостта на пътните листове към доказателствата по делото и тяхната истинност. Допуснатото процесуално нарушение е съществено, тъй като е довело до постановяване на решение при неизяснена фактическа обстановка. В договор № 185/18.12.2012 г. за добив на дървесина на корен, сключен между Община Сунгурларе и жалбоподателя е посочено в т. 3. 3., че отчитането на извозената дървесина се извършва единствено по издадени превозни билети. При извеждане на сечта не се издават никакви други документи за приемане и предаване на количества освен превозните билети, като единствено средство за отчитане на добитото и извозено количество дървесина от насаждението. Според т. 4.2.4. от договора купувачът – жалбоподател следва да осигури присъствието на свой представител при изпълнение на дейностите по настоящия договор. Според т. 4.2.5. от договора купувачът и подизпълнителите на дейности, са задължени да отговарят на изискванията на Закона за горите и подзаконовите нормативни актове. Според т. 9. 4. от договора купувачът има право през срока на договора да замени посочените подизпълнители, както и да променя обхвата на дейностите, извършвани от тях, в случай, че новите подизпълнители отговарят на условията, определени в процедурата за сключване на договора относно подизпълнителите. По цитираните клаузи на договора е следвало тримата доставчици да са посочени като подизпълнители по договора в Община Сунгурларе. Съдът следваше на основание чл. 171, ал. 4 от АПК да укаже на жалбоподателя да представи доказателства за посочването на доставчиците на услуги като подизпълнители по договора и за участието им в извършването на сечта по позволителните, издадени на името на жалбоподателя. Допуснатото процесуално нарушение е съществено, тъй като е довело до непопълване на делото с необходими доказателства за изясняване на спора. Решението като неправилно следва да бъде отменено, а делото следва да бъде върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на делото следва да се дадат указанията по чл. 171, ал. 4 от АПК на жалбоподателя, посочени по-горе. Следва да се изпълни процедурата по чл. 193, ал. 2 и 3 от ГПК. Разноските следва да бъдат определени от административния съд при новото разглеждане на делото. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, VIII отделение,