Решение № 5138 от 31.5.2022 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Г. Тончев, чрез процесуален представител адв. Токмакчиев, срещу решение 372 от 19.11.2021 г., по адм. д. 570/2021 г. на Административен съд Велико Търново (АС-Велико Търново), с което е отхвърлена жалбата му против Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 10 "Агроекология и климат" от Програма за развитие на селските райони (ПРСР) 2014-2020 г. за кампания 2020 г., с изх. 01-6500/873 от 13.08.2021 г. на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ). Касаторът обжалва съдебното решение като твърди, че е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени процесуални нарушения и е необосновано - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска обжалваното решение да се отмени и спорът да се реши по същество, като се отмени Акта за прекратяване на агроекологичен ангажимент. Не претендира разноски. Ответникът заместник изпълнителният директор на Държавен фонд Земеделие, чрез пълномощник главен юрисконсулт М. Абилов, оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение и прави възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира че касационната жалба като подадена от страна в производството, в срок е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред АС-Велико Търново е образувано във връзка с оспорване на Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 10 Агроекология и климат от ПРСР 2014-2020 г. за кампания 2020 г., с изх. 01-6500/873 от 13.08.2021 г. на зам. ИД на ДФЗ, с който съгласно чл. 63, т. 1, във връзка с чл. 77, т. 4, буква в от Регламент (ЕС) 1306 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година относно финансирането, управлението и мониторинга на Общата селскостопанска политика (Регламента) и чл. 18, ал. 3, т. 1 и чл. 52, ал. 1 от Наредба 7 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 10 "Агроекология и климат" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 2020 г. (Наредбата) ДФЗ-Разплащателна агенция (РА) прекратява поетия от Г. Тончев ангажимент по мярка 10 Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност (ВПС-1). Съдът е установил, че оспореният акт за прекратяване е издаден от компетентен административен орган, в рамките на неговите правомощия, делегирани му със Заповеди ОЗ -РД/2891 от 23.07.2019 г. и ОЗ -РД/2891 от 16.06.2021 г. на основание чл. 20а, ал. 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП). му е делегирал на зам. ИД на ДФЗ- РА П. Славчева право да издава и подписва актове за прекратяване на ангажимент по мярка 10 "Агроекология и климат". АС-Велико Търново е приел за установено, че издаденият акт е в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. Всички изложени в касационната жалба твърдения и съображения са обсъдени от решаващия съд в мотивите на обжалваното съдебно решение, което настоящата инстанция при условията на чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК изцяло споделя. След внимателен анализ на събраните по делото доказателства, първоинстанционният съд е достигнал до обосновани и законосъобразни изводи относно действителността и законосъобразността на атакувания акт за прекратяване на агроекологичния ангажимент и липсата на основания за неговата отмяна, които е разгледал конкретно и подробно. АС-Велико Търново е приел за установено, че по подадено заявление за подпомагане с УИН 04/260615/65176, с уведомително писмо, изх. 02-040-6500/16.3.2016 г., Г. Тончев е одобрен за участие по мярка 10 "Агроекология и климат" от ПРСР, направление ВПС 1, като е поел петгодишен ангажимент по това направление. Одобрената площ, съгласно приложена към уведомителното писмо таблица, е в общ размер 126.17 ха. С уведомително писмо, изх. 02-040-6500/3872/15.12.2016 г. касаторът отново е уведомен, че е одобрен за участие по посоченото направление с оглед подадено ново заявление за подпомагане с УИН 04/150616/69892 в следствие на увеличение на общата одобрена площ над първоначалния размер до размера 707.29 ха. Съдът правилно е приел, че с подаването на второто заявление на практика е поет нов агроекологичен ангажимент. С уведомително писмо, изх. 01-6500/873 от 10.02.2021 г. земеделският производител е уведомен за открито производство по издаване на административен акт за прекратяване на многогодишен ангажимент, срещу което жалбоподателят е подал възражение до ДФЗ, което не е уважено и на 13.08.2021 г. е издаден акт за прекратяване на ангажимента поради неизпълнение на задължението по чл. 8, ал. 2, вр. ал. 1 от Наредбата за подаване на заявление за плащане за одобрени площи за всяка следваща първата година кампанни. Касационният жалбоподател не оспорва, че за кампания 2020 г., която е в рамките на поетия от него петгодишен ангажимент (2016-2020 г.) не е подал заявление за плащане, но обяснява поведението си с липса на кореспонденция с ДФЗ по повод мярка 10, включително неполучаване на плащане по предходните подадени от него заявления за плащане по тази мярка. При одобряване на многогодишния агроекологичен ангажимент, земеделският производител е уведомен изрично за задълженията, които произтичат от това за него, включително и относно изискването да подава ежегодно (до изтичане на одобрения срок) заявление за плащане по мярка 10. Земеделският производител не твърди, че е налице форсмажорно обстоятелство или друго по смисъла на чл. 77, пар. 2 от Регламента, което да го е възпрепятствало да подаде на заявление за плащане за 2020 г., поради което обосновано АС.Велико Търново е приел, че административният орган законосъобразно е упражнил правомощието си по чл. 18, ал. 3, т. 1 от Наредбата като е издал акт за прекратяване агроекологичния ангажимент, поет от жалбоподателя. Административният съд е счел, че органът правилно е приложил материалния закон, като е наложил прекратяване на агроекологичния ангажимент и възстановяване на получената до момента финансова помощ по съответното направление заедно със законните лихви от кампанията съгласно чл. 18, ал. 3, т. 1 от Наредбата и чл. 63, т. 1, във връзка с чл. 77, пар. 4, б в от Регламента. Настоящият касационен състав намира наложените санкции освен за съответни на закона и за пропорционални на извършеното нарушение. За да възникне правото на безвъзмездна субсидия по направлението, то тя трябва да бъде най-малкото надлежно поискана. Произтичащите от неподаването на заявлението за плащане горепосочени последици съответстват на липсата на ангажираност от страна на земеделския производител, респективно ограничават възможността на ДФЗ да осъществява дължимите проверки за наличието на основания за плащане, включително относно спазването на поетия ангажимент. По изложените съображения и при условията на чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното съдебно решение като действително, допустимо, правилно, обосновано и законосъобразно, постановен без допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, трябва да бъде оставено в сила. По водене на делото пред касационната инстанция ответникът не е направил разноски, но е представляван от юрисконсулт, поради което с оглед изхода и направеното искане, има право на разноски в размер на 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение