Решение № 8929 от 21.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1795/2011 г.

Решение № 8929 от 21.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1795/2011 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Веселина Ангелова Бързева от гр. Хасково, подадена от нейния процесуален представител по пълномощно адвокат Венелин Челебиев от същия град, срещу решение № 519 от 09.12.2010 г. по адм. дело № 572/2010 г. на Административен съд - гр. Хасково.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Данните по делото сочат, че касационната жалбоподателка Веселина Ангелова Бързева на 11.07.2005 г. е сключила трудов договор с предприятие "Мрежови експлоатационен район - Хасково", в резултат на което е придобила качеството задължително осигурено за всички осигурителни случаи лице по чл. 4, ал. 1, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Почти две години след това - на 11.06.2007 г. - е подала в ТД на НАП, гр. Хасково, декларация за самоосигуряващо се лице, с която е заявила възобновяване от посочената дата на прекъсната на 31.10.2001 г. стопанска дейност като едноличен търговец с фирма ЕТ "ЕТИ-74-Веселина Бързева" и самоосигуряване за осигурителните случаи по чл. 4, ал. 3 КСО - инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт. По делото няма данни да е подавала декларация по чл. 1, ал. 4 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина (сега Наредба за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица), с която да заяви промяна на вида на осигуряването и в частност да заяви самоосигуряване и за осигурителния риск майчинство. Напротив, на 13.07.2007 г. и на 09.08.2007 г. превежда осигурителни вноски за осигурителните случаи по чл. 4, ал. 3 КСО - инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт. На 15.08.2007 г. Веселина Ангелова Бързева родила дете. По това време тя все още била в трудово правоотношение с посоченото по-горе предприятие и поради това е била задължително осигурена за всички осигурителни случаи. Парични обезщетения при бременност и раждане са й изплатени по това осигуряване и въз основа на болнични листове № 1503081 (45 дни преди раждането, считано от 26.07.2007 г.), № 1404026 (42 дни за състояние след раждане, считано от 15.08.2007 г.) и № 1558677 (за остатъка до 135-ия ден, считано от 26.09.2007 г. до 08.12.2007 г.).

На 10.10.2007 г. Веселина Ангелова Бързева, като самоосигуряващо се лице, превежда изравнителна вноска за риска майчинство за месеците юни и юли 2007 г. (за които преди това е внесла осигурителни вноски само за рисковете по чл. 4, ал. 3 КСО), след което и въз основа на молба - декларация, подадена от нея на 20.03.2008 г., е получила парично обезщетение при бременност и раждане по чл. 50 КСО за времето от 08.12.2007 г. до 05.06.2008 г. Въпреки че не е представила болнични листове, удостоверяващи този осигурителен случай, са й били изплатени търсените от нея парични обезщетения в общ размер на 1 244,81 лв. (766.08 лв. за времето от 08.12.2007 г. до м. март 2008 г. и 478,73 лв. за времето от м. април 2008 г. до 05.06.2008 г.).

На 29.04.2008 г. трудовото правоотношение между Веселина Ангелова Бързева и предприятие "Мрежови експлоатационен район - Хасково" е прекратено. Поради това е прекратено и осигуряването й от това предприятие за всички осигурителни случаи по чл. 4, ал. 1, т. 1 КСО.

На 11.07.2008 г. Веселина Ангелова Бързева, като самоосигуряващо се лице, е подала молба - декларация за изплащане на парично обезщетение по чл. 53 КСО за отглеждане на малко дете. По заявена от нея банкова сметка са изплатени (преведени) 408,57 лв.

На 07.11.2008 г. Веселина Ангелова Бързева е подала декларация за промяна на обстоятелствата за изплащане на парични обезщетения и помощи по ДОО, като е заявила, че от 01.08.2008 г. възобновява спряната от нея за отглеждане на малкото дете търговска (стопанска) дейност.

На 09.06.2009 г. Веселина Ангелова Бързева е подала молба - декларация за изплащане на парично обезщетение по чл. 54, ал. 1, т. 2 КСО (самоосигуряващото се лице с право на обезщетение по чл. 53 започне да упражнява трудова дейност, за която се осигурява за общо заболяване и майчинство) за времето от 15.04.2008 г. до 15.08.2009 г. Молбата е била уважена и на жалбоподателката са били изплатени 480 лв. Така общият размер на изплатените парични обезщетения за отглеждане на малко дете (чл. 53 и чл. 54 КСО) е станал 888,57 лв.

На Веселина Ангелова Бързева са били изплатени по представени от нея болнични листове парични обезщетения за: а) временна неработоспособност поради общо заболяване за времето от 03.12.2008 г. до 10.12.2008 г. (б. л. № 1069934), от 16.03.2009 г. до 23.03.2009 г. (б. л. № 1087577), от 11.05.2009 г. до 18.05.2009 г. (б. л. № 1087663) и от 03.08.2009 г. до 18.05.2009 г. (б. л. № 1094657) в общ размер от 195,28 лв.; б) за гледане или належащо придружаване за медицински преглед, изследване или лечение в страната или в чужбина на болно дете до 18-годишна възраст в общ размер на 130,91 лв. Общият размер на изплатени парични обезщетения за временна неработоспособност поради общо заболяване и поради гледане на болно дете до 18-годишна възраст е 326,19 лв. Така общият размер на изплатените от ДОО на Веселина Ангелова Бързева (като самоосигуряващо се лице) парични обезщетения за временна неработоспособност (поради бременност и раждане, поради общо заболяване и поради гледане на болно дете до 18-годишна възраст) е станал 1571 лв. (1244,81 лв. за бременност и раждане + 195,28 лв. за общо заболяване + 130,91 лв. за гледане на болно дете до 18-годишна възраст).

На жалбоподателката като самоосигуряващо се лице едноличен търговец с фирма "ЕТИ 74 - Веселина Бързева" е съставен ревизионен акт за начет за сумата 3228,66 лв. причинени щети на ДОО (1571,10 лв. парични обезщетения поради временна неработоспособност + 888,57 лв. парични обезщетения за отглеждане на малко дете + 768,99 лв. изтекли лихви върху тези две суми), а с разпореждане № 480 от 26.03.2010 г. длъжностното лице по чл. 110, ал. 3 КСО е започнало процедура по събирането на тази сума.

С решение № Ж-119-5 от 27.09.2010 г. директорът на РУСО - Хасково е отхвърлил жалбата на Веселина Ангелова Бързева срещу това разпореждане, като е приел, че валидна промяна на първоначално заявения от самоосигуряващо се лице вид на осигуряване може да бъде направена само с декларация по чл. 1, ал. 4 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина (сега Наредба за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица) и всякакви последващи промени в размера на внасяните от самоосигуряващото се лице осигурителни вноски са ирелевантни, т. е. не водят до промяна във вида на осигуряването. Поради това, според директорът на РУСО, изплатените от фондовете на ДОО парични обезщетения на Веселина Ангелова Бързева като самоосигуряващо се лице за временна неработоспособност поради бременност и раждане, поради общо заболяване и поради гледане на болно дете до 18-годишна възраст, както и изплатените й парични обезщетения за отглеждане на малко дете, са били изплатени при начална липса на основание за плащане и като резултат на подадената от самоосигуряващото се лице информация.

С посоченото по-горе решение Хасковският административен съд е приел за законосъобразно изразеното от директора на РУСО становище и е отхвърлил подадената от Веселина Ангелова Бързева жалба срещу решение № Ж-119-5 от 27.09.2010 г.

С касационната жалба са инвокирани допълнително и доводите:

1. Хасковският административен съд е пропуснал да отчете липсата на пасивна легитимация, защото към датата, на която е издадено решение № Ж-119-5 от 27.09.2010 г. на директора на РУСО едноличният търговец е бил вече заличен (по данни от търговския регистър едноличен търговец с фирма "ЕТИ 74 - Веселина Бързева" е заличен на 25.05.2010 г.).

1. Хасковският административен съд е пропуснал да оцени същественото обстоятелство, че на едноличния търговец вече е била извършена ревизия, завършила с ревизионна записка за липса на задължения към ДОО. А при издаден индивидуален административен акт без наличието на визираните в чл. 99 АПК предпоставки, е недопустимо да бъде извършена ревизия на вече ревизиран период.

1. Хасковският административен съд е допуснал нарушение на чл. 114, ал. 2 КСО, като е приел, че при установени с ревизионен акт за начет неправилно извършени разходи (по ДОО), то за тях не следва да се обсъжда въпроса за наличие или липса на вина.

Касационната жалба е неоснователна.

1. Едноличният търговец е установена от правовия ред форма за осъществяване на търговска дейност и поради това е търговскоправно качество на физическото лице, регистрирано като едноличен търговец в търговския регистър. С регистрирането му като едноличен търговец правоспособността на физическото лице се разширява - то вече има право да бъде страна и по търговски правоотношения, без с това да възниква нов правен субект. В търговския оборот физическото лице участва в избраната от него правноорганизационна форма за стопанска (търговска) дейност, но и в този случай то е правният субект, който отговаря за своята дейност като едноличен търговец.

Едноличният търговец е и самоосигуряващо се лице или с други думи казано - лице, което осигурява себе си, т. е. в самоосигуряващото се лице са съчетани две качества: на осигурител и на осигурен.

Поради това отговорността за вреди, причинени от дейността на едноличния търговец или от издадени от него в своя полза (като осигурител на себе си) документи с невярно съдържание, е на физическото лице - едноличен търговец. Със заличаването на едноличния търговец отпада търговското качество (правото да бъде страна и по търговски правоотношения) на физическото лице, а не се заличава правен субект, защото този правен субект е винаги един и същ и това е физическото лице.

От друга страна, ревизионният акт за начет и разпореждане № 480 от 26.03.2010 г. за неговото изпълнение са издадени преди едноличният търговец с фирма "ЕТИ 74 - Веселина Бързева" да бъде заличен. По така образуваното контролно производство след заличаването на едноличния търговец страна продължава да бъде физическото лице Веселина Бързева, защото заличаването на това й качество няма за последица отпадане на отговорността й за задълженията, възникнали като едноличен търговец.

По тези аргументи доводът за липса на пасивна легитимация в случая е неоснователен.

1. За разлика от ревизионния акт по Данъчноосигурителния кодекс, ревизионният акт за начет по чл. 110, ал. 1 КСО не е административен акт (властническо волеизявление), а представлява експертно (финансово по своята същност) заключение за наличие на непогасени чрез плащане, прихващане или по давност парични задължения към държавното обществено осигуряване (ДОО). Така и ревизионната записка не е административен акт, а експертно заключение за липса на задължения към ДОО. Поради това наличието на ревизионна записка за липса на задължения към ДОО, която обхваща определен период от време, не съставлява пречка за повторна ревизия на същия период от време, която да приключи с ревизионен акт за начет (така и реш. № 3087 от 09.03.2009 г. по адм. д. № 13884 от 2008 г. на ВАС-VI отд.). При спор кое от двете финансови експертни заключения съответства на правната реалност, въпросът се решава: а) от длъжностното лице по чл. 110, ал. 3 КСО; б) от директора на съответното ТП на НОИ в производство по чл. 117, ал. 3 КСО и в) от съда.

1. Разликата между правните институти по чл. 110 и чл. 114 КСО е класическата разлика в отговорността за непозволено увреждане и отговорността за неоснователно обогатяване. Затова при първия (чл. 110 КСО) съществен елемент от фактическия състав е вината на лицето, причинило увреждането. При втория институт (чл. 114 КСО) съществен елемент е наличието или липсата на добросъвестност у лицето, получило облага, на която няма право.

В процесния случай отговорността на жалбоподателката е основана на чл. 110, ал. 1, т. 1 КСО, т. е. основана е на непозволено увреждане.

По силата на общото правило на чл. 45, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите при непозволеното увреждане вината се предполага до доказване на противното (оборима презумпция), а общоизвестни са двете форми на вина - умисъл и небрежност. Т. е. за отговорността при непозволеното увреждане е достатъчно да бъде установено нарушение на задължително правило за поведение като причина за твърдяните вреди. Формата на вината е без значение. В тежест на задълженото лице е да установи липсата на вина.

В случая контролните органи са установили нарушението - неправилно попълнени документи, с които е заявена правно значима информация. В тежест на жалбоподателката е било да докаже, че няма вина за невярната информация в подадените от нея декларации.

1. Същественото правно значимо обстоятелство в процесния случай е липсата на декларация по чл. 1, ал. 4 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина, подаването на която е обявено за юридически факт, пораждащ желаната промяна във вида на осигуряването. Липсата на такава декларация е равнозначна на неосъществен правопораждащ или правопроменящ юридически факт, а това означава, че не са били породени и не са съществували заявените от жалбоподателката като самоосигуряващо се лице (с подаваните от нея молби - декларации и данни за самоосигуряващо се лице) право на парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване, поради гледане на болно дете до 18-годишна възраст и поради бременност и раждане, както и право на парично обезщетение за отглеждане на малко дете. Връщането на неоснователно изплатените й обезщетения се дължи на две основания - както на чл. 110, ал. 1, т. 1 КСО (по съображенията, изложени в мотивите към решението на ХАС), така и на основание чл. 114, ал. 1 КСО (незнанието на закона не обуславя добросъвестност на лицето, получило обезщетения, на които няма право). Налице е конкуренция на притезания, поради което преценката на техния носител, кое от тях ще реализира, е суверенна.

По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното с нея съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,