Решение № 8425 от 19.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14139/2013 г.

Решение № 8425 от 19.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14139/2013 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 233 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Образувано е по жалба от Бисер Цветанов Асенов, чрез процесуален представител, срещу решение № 5723 от 30.08.2013 г., постановено по адм. дело № 11008/2011 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата му против заповед № 4849 от 21.11.2011 г. на Директора на Главна дирекция "Гранична полиция" (ГДГП), с която на основание чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР, във вр. с чл. 230, ал. 2, т. 4 от Правилника за прилагане на ЗМВР (ППЗМВР) на Асенов е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение, в качеството му на полицай в 05 група на ГКПП I степен - Калотина от ГПУ I степен - Калотина при РДГП - Драгоман. В касационната жалба е посочено, че решението е незаконосъобразно и неправилно, постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон и при неправилно обсъждане на доказателствата. Иска се отмяна на решението и присъждане на разноски. Ответникът - Директорът на ГДГП, чрез процесуален представител, оспорва касационната жалба и претендира юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на същата. Върховният административен съд, Пето отделение при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК и предвид наведените касационни основания приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество неоснователна, поради следните съображения: Дисциплинарното производство срещу Асенов е започнало със заповед № 3369/24.08.2011 г. на директора на ГДГП, с която е назначен и дисциплинарно-разследващ орган (ДРО). В заповедта е посочено, че дисциплинарното производство се образува във връзка с постъпили данни, че на 17.08.2011 г., около 03.50 часа в гр. София, на кръстовището на ул. Княз Борис I и ул. Пиротска, по време на почивка, полицай Асенов се е ударил в разделителен остров при управление на мотоциклет след употреба на алкохол. В обобщена справка с рег. № 23573/26.09.2011 г. и становище с рег. № 23901/30.09.2011 г. дисциплинарно-разследващият орган (ДРО) е изложил резултатите от извършената проверка като е установил, че на 17.08.2011 г. наказаният е катастрофирал след употреба на алкохол, за което е образувано досъдебно производство. Видно от заключението в протокол за химическа експертиза за определяне на концентрацията на алкохол или друго упойващо вещество в кръвта, изготвено от химици към ВМА-София Асенов е бил с 2.0 % етилов алкохол в кръвта. От следовател при СО при СГП във връзка с образуваното следствено дело е поискано извършване на изследване на кръвта на Асенов от НИКК-МВР, което е установило, че наказаният е имал наличие на етилов алкохол в кръвта с концентрация 1.61 %. В заключението си ДРО е посочил, че Асенов е нарушил изискванията на т. т. 7, 8 и 17, б. "а" и "б" от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, с което е уронил престижа на службата. На база на събраните доказателства по преписката е издадена процесната заповед № 4849/21.11.2011 г. за налагане на дисциплинарното наказание и прекратяване на служебното правоотношение на Асенов на основание чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР, във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР. С процесното решение АССГ, след извършена проверка за законосъобразност на всички основания по чл. 146 от АПК е приел, че обжалваният пред него административен акт е постановен от компетентен орган в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и съобразно материалния закон и неговата цел, поради което е отхвърлил жалбата на Асенов. Този извод е обоснован с установения, въз основа на представените по делото доказателства, съдържащи се в административната преписка факт, че извършеното от наказания нарушение на служебната дисциплина е установено по безспорен начин, за което той е представил подробни обяснения. Съдът е приел, че с извършеното нарушение Асенов е уронил престижа на службата и авторитетът й пред обществото, което е нарушение по смисъла на чл. 230, ал. 2, т. 4 от ЗМВР и поради това е отхвърлил жалбата му. Така постановеното решение е правилно. При извършване на дисциплинарното производство не са нарушени административнопроизводствените правила - по отношение на касатора е проведено производство без накърняване на процесуалните му права и правото на защита. Административният орган е извършил правилна правна квалификация на установените обстоятелства и по отношение на доказаните в хода на дисциплинарното производство факти е приложил съответстващата им правна норма, с която е определено по вид и тежест дисциплинарното наказание. Законосъобразен е изводът на първоинстанционния съд, че оспорената заповед е издадена в съответствие с материалноправните норми на ЗМВР и ППЗМВР. По несъмнен начин по делото е установено, че касаторът е извършил тежко нарушение на служебната дисциплина, което е основание за налагане на дисциплинарно уволнение. Доводите на Асенов, че кръвната проба не е взета по установения ред и че няма доказателства, че тази кръв е негова са неоснователни. Същата е взета в съответствие с чл. 5 от Наредба № 30/27.06.2001 г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства. Освен това е извършена ДНК експертиза от НИКК-МВР, от която е установено, че представената кръв съответства с ДНК профила на Бисер Асенов и в която се съдържа определено количество алкохол - 1,61 %. Следователно с поведението си служителят е осъществил деяние, несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, с които е уронил престижът на службата, което е основание за налагане на дисциплинарно наказание уволнение (чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР във вр. с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР.) От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че Асенов след употреба на алкохол е управлявал личния си мотоциклет и е предизвикал ПТП, което е станало обществено достояние, което сочи на извършено тежко дисциплинарно нарушение. В становището и обобщената справка на дисциплинарно-разследващия орган са изложени обстоятелства, сочещи, че нарушенията, допуснати от държавния служител са довели до уронване престижа на службата. Следователно правилно първоинстанционния съд е приел, че извършеното от касатора е несъвместимо с цитираните в заповедта етични правила за поведение и е довело до уронване на престижа на службата. За да се квалифицира определено поведение като нарушение по смисъла на посочените текстове от ЗМВР и ППЗМВР, е необходимо дисциплинарно наказващият орган да посочи какво точно нарушение на етичните правила, формулирани в кодекса, е допуснал съответния служител. В случая това е направено от директора на ГДГП в обжалваната негова заповед, като е посочено, че Асенов е нарушил т. т. 7, 8 и 17, б. "а" и "б" от Етичния кодекс, които гласят, че служителят пази доброто име на институцията; насърчава хората да спазват закона, като дава личен пример с поведението си и на когото е забранено да употребява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда. Извършването на определено действие от служител от ГДГП следва да бъде приведено в съответствие с определена абстрактна норма от кодекса, съобразно неговото въздействие върху обществото и отрицателното му влияние върху престижа на институцията. В тази връзка административният орган е обсъдил поведението на касатора и отражението му върху обществото и институцията. При така установените релевантни за спора факти и обстоятелства съдът обосновано е приел, че касаторът виновно е извършил вменените му нарушения на посочените в заповедта правила от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, утвърден от министъра на вътрешните работи съгласно чл. 21, т. 12 от ЗМВР. Най-тежкото дисциплинарно наказание е наложено при спазена процедура и при наличие на материалноправните предпоставки на закона и правилника за прилагането му, като приложимите разпоредби точно и ясно са цитирани в административния акт. По делото е направено искане от процесуалния представител на ГДГП за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. С оглед изхода на делото същото се явява основателно и такова възнаграждение се дължи на основание чл. 143 от АПК, във вр. с чл. 8, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в размер на 400 (четиристотин) лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, ВАС, състав на Пето отделение