Решение № 3274 от 27.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10472/2024 г.

Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на М. Б. Д., [ЕГН], от гр. София, чрез адв. Д. Димитрова, за отмяна на влязло в сила решение 15645/28.08.2024 година на Административен съд София - град по адм.д. 1093/2024 година, с което е отхвърлена жалбата й срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка 23-1228-001200/27.12.2023 година на младши автоконтрольор в сектор Пътна полиция при Областна дирекция на вътрешните работи (ОДВР) Стара Загора. Искането е с правно основание чл. 239, т. 1 АПК. В него се твърди, че са налице нови обстоятелства, които са от съществено значение за правилното решаване на делото пред АССГ, които при решаването му не са били известни на страната. Сочи се, че в първоинстанционното производство е допуснат разпит на лицето К. К. очевидец по съставения акт за установяване на административно нарушение (АУАН), като съдът е докладвал, че по данни на съпругата му, свидетелят е починал. Според искателят хипотезата е за непълнота на фактическия или доказателствен материал, която се разкрива след като съдебният акт е влязъл в сила. Предвид, че през месец септември 2024 г. Д. е видяла К. и е установила, че е жив, не е могла да изложи това своевременно пред съда. Приема, че това е ново обстоятелство, което следва да бъде доказано с официален документ, като прави искане за издаване на съдебно удостоверение, по силата на което да се снабди с удостоверение от община Стара Загора, Регистър на неселението, относно жизнения статус на лицето К.. Сочи, че с удостоверението ще докаже основателността на искането си. Твърди, че свидетелят не е мъртъв и посредством неговия разпит ще се установят важни факти от съществено значение за делото, тъй като той е очевидец на твърдяното нарушение. Прави искане съдебното решение да бъде отменено, а делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. Претендира разноски по списък. Ответникът, младши автоконтрольор в сектор Пътна полиция при Областна дирекция на вътрешните работи (ОДВР) Стара Загора, чрез юрк. Алексиев изразява становище за неоснователност на искането. При извършена служебна проверка за допустимост, съставът на Върховния административен съд приема, че искането за отмяна е подадено от надлежна страна и в срока по чл. 240, ал. 1, т. 1 АПК, поради което е процесуално допустимо. Разгледано по същество, искането е неоснователно, по следните съображения от правна страна: Производството пред Административен съд София - град по адм.д. 1093/2024 година е образувано по жалба на М. Б. Д. срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка 23-1228-001200/27.12.2023 година, издадена от младши автоконтрольор в сектор Пътна полиция при ОДВР Стара Загора, с която на основание чл. 171, т. 1, б. б от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) на лицето е отнето свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца, считано от 27.12.2023 г. Съдът е провел производството по реда на чл. 145 и следващите от АПК, във вр. с чл.172, ал. 5 от ЗДвП. Приел е, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, във валидна писмена форма, при спазване на процедурата по издаването й и правилно приложение на материалния закон, поради което е отхвърлил жалбата. Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 5 ЗДвП (обн., ДВ, бр. 77/2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) решение 15645 от 28.08.2024 г. по адм.д. 1093/ 2024 г. на Административен съд София - град не подлежи на касационно обжалване, т.е. същото като окончателен съдебен акт е влязло в сила към момента на неговото постановяване. Производството по отмяна по реда на чл. 237 и следващите от АПК е извънреден способ за контрол на влезли в сила съдебни актове на лимитативно изброените в чл. 239 обстоятелства и в преклузивните срокове по чл. 240 АПК. Съгласно разпоредбата на чл. 239, т. 1 АПК, на която се позовава молителят, актът подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Касае се за непълнота на фактическия или доказателствен материал, която се разкрива след като решението е влязло в сила, и не се дължи на процесуално нарушение на съда или пък на небрежност на страната. За да бъде едно обстоятелство ново, по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК, то трябва да е новооткрит юридически или доказателствен факт, който е съществувал към деня на устните състезания, след които решението е влязло в сила. Този факт не трябва да е новосъздаден, т.е. настъпил след влизане на решението в сила. Нужно е заинтересованата страна да не е била в състояние да научи за съществуването на факта, който е от значение за правилното решаване на спора по същество. Искателят поддържа наличието на нови обстоятелства от съществено значение за правния спор, като след предоставено й служебно удостоверение от 13.11.2024 г. издадено от ВАС, по силата на същото се е снабдила и е представила като доказателство по делото удостоверение от служба ГРАО към Община Стара Загора. От него се установява, че лицето К. К. е с жизнен статус жив към датата на издаване на удостоверението 30.01.2025 г. Решението, чиято отмяна се иска, е влязло в сила на 28.08.2024 г. След влизането му в сила на страната е станало известно ново обстоятелство,а именно, че лицето очевидец при съставяне на АУАН, за нарушение по който е съставена ПАМ, е с жизнен статус жив . Съставът на ВАС приема, че не е осъществена хипотезата на чл.239, т.1 от АПК, тъй като обстоятелство досежно жизнения статус на К. не е от съществено значение за правилното решаване на делото в АССГ. Нови обстоятелства по смисъла на чл.239, т. 1 от АПК са факти, които имат спрямо спорното правоотношение значение на юридически или доказателствени факти и са от съществено значение за правилното решаване на делото. В процесния случай представеното от искателя удостоверение от служба ГРАО към Община Стара Загора не е обстоятелство от такова значение за административно дело 1093/2024г. на Административен съд София - град, което взето предвид да има за резултат промяна в решение 15645/28.08.2024г., чиято отмяна се иска. Удостоверението не установява релевантен факт от обективната действителност с доказателствено значение за спорния пред съда въпрос. Твърденията на искателя, че посредством разпит на лицето е следвало да се установят важни факти от съществено значение за делото са неоснователни, тъй като тези факти не са от значение за изхода на делото. Неоснователни са й твърденията, че не е изложено от състава на съда, че лицето е починало на 07.08.2023 г., която дата предхожда датата на извърпеното нарушение. Видно от протокола от проведеното съдено заседание на 28.05.2024 г. (л. 103 от първоинстанционното дело) е записано, че свидетелят К. К. К. е нередовно призован. По данни на Г. К. - съпруга, лицето е починало на 07.08.2023 г. При проведеното заседание пред първоинстанционния съд, след като й е съобщено за нередовното призоваване на свидетеля К. К., лично М. Д. е заявила, че се отказва от разпита му и вместо него желае да бъде разпитан друг свидетел, с който да се удостоверят обстоятелствата, за които е бил допуснат свидетелят К. К.. Така по делото е било възможно установяването на същите обстоятелства още в хода на редовното производство, за които сега се твърди, че представляват такива по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК. Не без значение в случая са и фактите, че промилът алкохол в кръвта е установен чрез техническо средство, а не чрез свидетелски показания; както и че годността на техническото средство също не се установява със свидетелски показания. От изложеното следва, че искането за отмяна, на основание чл. 239, т. 1 АПК, се явява неоснователно и като такова следва да бъде отхвърлено. Ответникът в производството по отмяна не претендира разноски. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1, предл. първо АПК, Върховният административен съд, седмо отделение