Решение № 156 от 29.03.2010 г. на ВКС по н. д. № 8/2010 г.

Решение № 156 от 29.03.2010 г. на ВКС по н. д. № 8/2010 г., II н. о., НК, докладчик съдията Лиляна Методиева Производството по чл. 346, т. 1 и сл. НПК е образувано по касационна жалба на подсъдимия С. П. А. против въззивно решение № 489 от 4.12.2009 г. постановено по ВНОХ дело № 707/2009 г. на Софийски апелативен съд. В жалбата се поддържат касационни основания по чл. 348, ал. 1т. 2 и 3 НПК, като се излагат съображения за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при изготвяне на обвинителния акт и при оценката на доказателствата, довели до ограничаване на процесуалните му права и за явна несправедливост на наложеното наказание. В условията на алтернативност се иска въззивното решение да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав или да бъде изменено като наказанието бъде намалено по размер. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид доводите на страните и в пределите по чл. 347 НПК изцяло провери правилността на обжалваното въззивно решение, за да се произнесе констатира следното: С присъда № 285 от 1.09.2009 г. постановена по НОХ дело № 3061/2009 г. Софийският градски съд е признал подсъдимия С. П. А. за виновен в това, че на 23.07.2008 г. в гр. С., в условията на опасен рецидив, отнел от владението на К. Т. В., без нейно съгласие и с намерение да ги присвои златен кръст и част от златен синджир на обща стойност 200 лв, като употребил за това сила, поради което и на основание чл. 199, ал. 1т. 4 във вр. с чл. 198, ал. 1 във вр. с чл. 29, ал. 1 б. "а" и "б" и чл. 55, ал. 1, т. 1 НК го е осъдил на три години и шест месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието. С въззивно решение № 489 от 4.12.2009 г. постановено по ВНОХ дело № 707/2009 г. Софийският апелативен съд е потвърдил присъдата на първата инстанция. Касационната жалба е неоснователна. Оплакването за постановяване на въззивното решение при наличието на касационното основание по чл. 348, ал. 1т. 2 НПК не се покрепя от данните по делото и е неоснователно. Доводите на жалбоподателя са идентични с оплакванията против правилността на присъдата и се свеждат до допуснати нарушения при изготвяне на обвинителния акт, ограничили правото му да узнае точната правна квалификация на деянието и до допуснати нарушения в досъдебното производство при събирането на доказателствата за правнорелевантните факти относно авторството на деянието. Софийският апелативен съд ги е обсъдил и в мотивите на решението, изготвени по реда на чл. 339, ал. 2 НПК аргументирано ги е отхвърлил като неоснователни. Обвинителният акт, с който е поставено началото на съдебната фаза на процеса, не е изготвен по най-прецизния начин, защото в диспозитива не е посочена приложимата правна норма, но мотивирано още първоинстанционният съд е приел, че не се касае до съществено процесуално нарушение, което е основание за връщане на делото за ново разследване от стадия "Действия на прокурора след приключване на разследването", а въззивната инстанция е възприела извода му. Правилно е прието, че се касае до формален пропуск, който по никакъв начин не е лишил подсъдимия от възможността да узнае в извършването на какво престъпление се обвинява и по кой наказателен закон, за да организира защитата си. Между двете части на обвинителния акт не съществува противоречие по въпроса за характера на деянието, защото по идентичен начин са посочени индивидуализиращите го факти. В заключителната част прокурорът само словесно е изписал, че подсъдимият се обвинява в отнемането на чужда вещ чрез употреба на сила, извършено в условията на опасен рецидив, като са посочени предходните присъди, обуславящи тази квалификация. Фактът, че там не е посочена цифровата правна квалификация, не е довел до невъзможност да узнае приложимата правна норма. Тя е посочена в постановлението за привличане като обвиняем и е възпроизведена в обстоятелствената част на обвинителния акт. Неоснователен е и довода за допуснати нарушения при разглеждане на делото от първоинстанционния съд, които не са констатирани и отстранени от въззивната инстанция, изразяващи се в опорочаване на процедурата по разпознаването му от пострадалата, което поставяло под съмнение въпроса за авторството на деянието. Подсъдимият е предаден на съд за извършен грабеж на златна верижка с кръст на св. К. В обстоятелствената част на обвинителния акт са изложени фактически обстоятелства, че двамата се намирали до спирка за обществен транспорт, подсъдимият издебнал пострадалата, блъснал я в гърдите, дръпнал със сила от врата й златната верижка, като част от нея заедно със златния кръст останали в него и избягал, че пострадалата го подгонила, проследила го с поглед и посочила на пристигналите полицаи къде се укрива, а когато го задържали - го разпознала. Преди да започне съдебното следствие по общия ред, подсъдимият доброволно и с пълно съзнание за последиците от своето поведение, изцяло е признал посочените по горе факти и се е съгласил да не се събират доказателства за тях. Въз основа на неговите изявления и като е преценил, че по този процесуален ред може да се достигне до разкриване на обективната истина, първоинстанционният съд е разгледал делото по правилата на съкратеното съдебно следствие. Констатирал е, че самопризнанията му са подкрепени от събраните по надлежния процесуален ред в досъдебното производство доказателства, в това число показанията на св. К, Д. К. и Н. Н. и са достатъчни за изясняване на обстоятелствата, включени в предмета на доказване по отношение авторството и с определение е обявил, че ще ги ползва при постановяване на присъдата. По този начин, след като подсъдимият е създал предпоставки за разглеждане на делото по този процесуален ред, посредством надлежно проведеното съкратено съдебно следствие и сам се е отказал от възможността в един състезателен процес за оспорва обвинението, недопустимо е в контролиращите инстанции да променя становището си, оспорвайки признаните факти. Възможността за неговата допустима защита остава ограничена в рамките на направените признания, като съдът е длъжен да провери дали действията по разследването са извършени при условията и по реда на процесуалния закон и дали събраните доказателства подкрепят самопризнанията му, доколкото и при този процесуален ред за решаване на делото, осъдителната присъда не може да почива само на самопризнанията. По делото са налице достатъчно доказателства, че пострадалата е възприела дееца в момента на отнемането на вещта и го е посочила на пристигналите полицаи, а възприятията й не са били повлияни от задърженето му и не са резултат на предварително внушение кое лице да посочи, както се поддържа в жалбата. Оплакването за постановяване на въззивното решение при наличието на касационното основание по чл. 348, ал. 1т. 3 НПК е неоснователно. Наложеното с присъдата наказание е индивидуализирано в рамките на закона, далеч под предвидения за престъплението минимум в съответствие с процесуалния ред, по който делото е решено, а въззивната инстанция при проверката на правилността на присъдата във връзка с оплакването за явна несправедливост на наказанието, не е имала основание да го намалява. Не са преценени превратно данните от значение на определяне степента на обществената опасност на деянието и дееца. Законосъобразен е изводът, че деянието разкрива по висока степен на обществена опасност защото са налице и двете форми на опасния рецидив. Сравнително ниската стойност на предмета на престъплението не прави деянието с по-ниска степен на обществена опасност и не е основание за допълнително смекчаване на наказателното му положение по касационен ред. Интензитетът на упражнената принуда не се отличава от типичната за този вид престъпления и се е оказал достатъчен за прекъсване на фактическата власт върху предмета на престъплението. Личната му обществена опасност също е завишена с оглед данните отразени в свидетелството за съдимост. Осъждан е седем пъти с влезли в сила присъди за престъпни посегателства против собствеността, извършени в периода 1999 -2004 г., четири от които са решени със споразумения. Очевидно налаганите му наказания не са оказали нужното възпиращо въздействие и намаляването му би било проява на неоправдан либерализъм. По изложените съображения настоящият състав при второ наказателно отделение на Върховния касационен съд приема, че при постановяване на въззивното решение на Софийски апелативен съд не са допуснати поддържаните от жалбоподателя нарушения и следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 354, ал. 1т. 1 НПК