Решение № 1261 от 21.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5158/2007 г.

Решение № 1261 от 21.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5158/2007 г., V г. о., ГК, докладчик председателя Елса Ташева Производството е по чл. 218а, във вр. с чл. 218б, б. "в" ГПК (отм.), образувано по касационната жалба на Л. Х. П. и Ф. Л. П. от гр. П. срещу решение № 1004/29.05.2007 г. по гр. дело № 2855/2006 г. на Пловдивския окръжен съд. Поддържат се оплаквания за неправилност на съдебния акт, поради нарушение на материалния закон, при определяне на делбените квоти, затова се настоява за отмяната му. Ответниците по касационната жалба Ц. Х. П. и Х. С. Д. и двете от гр. П. не изразяват становище по нея. Касационната жалба е процесуално допустима, защото отговаря на изискванията на чл. 218в, ал. 1 и 2 ГПК (отм.), но разгледана по съществото на оплакванията в нея е неоснователна, по следните съображения: за да остави в сила първоинстанционното решение № 77/31.05.2006 г. по гр. дело № 1720/2005 г. на Районен съд-Пловдив, с което е допусната делба между страните по делото, по отношение на двата недвижими имоти, въззивният съд изцяло е споделил правните изводи за основателност и доказаност на иска за делба, а относно определените квоти е изразил категорично становище, че са правилно изчислени, съобразно наследствените права на съделителите, отчитайки и правата по завещание на съделителя Ф. Решаващият съд е приел, че по отношение на недвижимия имот, представляващ жилищен такъв и находящ се в гр. П., ул. "Академик Державин" № 36 са приложими нормите на отменения СК/1968 г., тъй като семейната имуществена общност, създадена по времето на брака на наследодателите на страните, е прекратена със смъртта на Х. П. през 1975 г. Така, преживялата съпруга Ф към момента на откриване на наследството е разполагала с 1/2 ид. ч. от същия имот, представляващ 199/360 ид.части от дворното място, част, изразяваща се в 99.5 ид. ч. от него, 1/2 ид.ч. от първия етаж, малката пералня и стълбището, а от западната половина на избата - 1/4 ид. ч. Останалите наследствени части от делбения имот, изразяващи се по 49.75/360 ид. ч. от дворното място и по 1/4 ид. ч. от първия етаж, малката пералня и стълбището, както и по 1/8 ид. част от западната половина на избата са били притежание на низходящите наследници на общия наследодател - а именно на Л.и Ц. П. Решаващият съд е констатирал намаляване на имуществото на преживялата съпруга, извършено с разпоредителната сделка с нот.акт № 116/1979 г., с която е дарила на дъщеря си Ц. П. 1/3 ид. ч. от етажа и 70/360 ид. ч. от дворното място, присъединявайки обема на прехвърленото право към обема на наследствените й права, след смъртта на общия наследодател, чиито общ размер е определил, както следва: 119.75/360 ид. части от дворното място, 7/12 ид. части от първия етаж, 1/4 ид. част от малката пералня и стълбището и 1/8 ид. част от западната половина на избата, като в патримониума на дарителката правото й на собственост върху сънаследствения имот към момента на извършеното завещание през 1987 г., при откриването на наследството през същата година е било: 29.5/360 ид. части от дворното място, 1/6 ид. част от първия етаж, 1/2 ид. част от малката пералня и стълбището и 1/4 от западната половина на избата. През 1986 г. надарената Ц. П. се е разпоредила със съсобствения си дял в полза на дъщеря си - Х. Д., като й дарила 122/360 ид. части от дворното място, 5/12 ид. части от първия етаж, 1/4 ид. части от малката пералня и стълбището и 1/8 ид. ч. от избата, които права решаващият съд обаче ограничил само, по отношение на прехвърлената ид. част от дворното място, приемайки, че надарената не е могла да придобие повече от идеалните части, собственост на дарителката си, които към този момент са били в размер на 119.75/360 ид. ч. и с такъв обем от права върху дворното място е могла да се разпореди, като ги дари в полза на дъщеря си. Завещанието, което е породило правните последици след смъртта на завещателката през 1987 г., в полза на Ф. П. и изразяващо се в 1/4 от притежавания от нея имот, като част от сънаследствения й имот е създало права за съделителя, както следва: 29.5/1440 ид. части от дворното място, 1/24 ид. ч. от първия етаж, 1/8 ид. част от малката пералня и стълбището и 1/16 ид. ч. от избата и в такова съотношение са приведени и притежаваните от останалите съделители дялове, съгласно правата им по ЗНасл. и съгласно правата им, възникнали от разпоредителните сделки, както следва: за Л. П. 25/1440 ид. части от дворното място, 7.5/24 ид. части от първия етаж, 3.5/8 ид.части от малката пералня и стълбището и 3.5/16 ид. части от западната половина на избата; за Ц. П. 24/1440 ид. части от дворното място, 5.5/24 ид.части от първия етаж, 1.5/8 ид. части от малката пералня и стълбището и 1.5/16 ид. части от западната половина на избата и за Х. С. Д. - 479/1440 ид.части от дворното място, 10/24 ид. части от първия етаж, 2/8 ид. части от малката пералня и стълбището и 2/16 ид. части от западната половина на избата. Въззивното решение е правилно, защото е съобразено с материалния закон. При определяне на дяловете на страните на първо място съдът правилно сее съобразил с действащия Семеен кодекс от 1968 г., чиито правни норми, относно семейната имуществена общност към момента на откриване на наследството след нейното прекратяване със смъртта на съпруга Х през 1975 г. са относими, за да бъдат определени квотите на съделителите-тази на преживялата съпруга Ф, която се е разпоредила с притежаващия от нея дял със сделката дарение, в полза на дъщеря си Ц. П., а по-късно и със завещание на 1/4 ид. ч., в полза на внук си Ф. П. Правилно съдът е отчел действителните права на Ф. П., с част от които се е разпоредила, в полза на надарената Ц. П., респ. на придобитите от надарената дъщеря Х. Д. Квотите на съделителите са правилно определени и съобразени с правата по разпоредителните сделки и с правата по завещанието, кат в тази връзка касаторите не сочат и конкретни оплаквания, които да бъдат проверени, относно тяхната основателност. Същите съображения са относими и за втория недвижим имот, представляващ земеделска земя, по отношение на които делбата е допусната при равни квоти само за съделителите Л. и Ц. П., тъй като завещанието, направено в полза на Ф. П. и дарението, в полза на Х. Д. нямат за предмет земеделския имот, поради което по отношение на него не са възникнали права на съсобственост за тези съделители, в какъвто смисъл се е произнесъл решаващият съд, прилагайки чл. 5, ал. 1 ЗНасл. само за низходящите на наследодателите. Касационният съд намира за неоснователна касационната жалба срещу правилното въззивно решение, което е съобразено с материалния закон и е обосновано и затова го остави в сила, поради отсъствие на твърдяните от касаторите отменителни основания, ето защо