Решение № 2605 от 13.3.2023 г. на ВАС, II о.

ВАСВторо отделение13.03.2023 г.докладчик т Севдалина Червенкова

Диспозитив

ОТМЕНЯ решение 641/10 май 2022 г., постановено по адм. д. 1153/2021 г. по описа на Административен съд Варна и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ по жалба на Ко-Рент ЕООД, [ЕИК] заповед 102 от 14 май 2021 г. на кмета на район Одесос при Община Варна.

ОСЪЖДА Община Варна да заплати на Ко-Рент ЕООД, [ЕИК], направените разноски за двете инстанции, в размер на 2 620 /две хиляди шестстотин и двадесет/ лева.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Председател: /п/ СЕВДАЛИНА ЧЕРВЕНКОВА Членове: /п/ СТЕФКА КЕМАЛОВА/п/ ЯВОР КОЛЕВ

Мотиви

Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Ко-Рент ЕООД, [ЕИК], чрез процесуален представител адв. Р. Гочева, против решение 641/10 май 2022 г., постановено по адм. д. 1153/2021 г. по описа на Административен съд Варна. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба не са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Ко-Рент ЕООД против заповед 102 от 14 май 2021 г. на кмета на район Одесос при Община Варна, с която, на осн. чл. 224а, ал. 1, ал. 2, ал. 3 ЗУТ, във вр. с чл. 224а, ал. 1, т.2 ЗУТ, е спряно изпълнението на всички видове строително-монтажни работи и е забранен достъпа до строеж: Реконструкция и надстройка на съществуваща сграда за офиси, с административен адрес: [улица], гр. Варна, УПИ VІ-503, кв. 86, ИД 135.1506.906.1, 7-ми м.р. Съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. За да постанови акта си решаващият съд, след като е извършил преценка на доказателствата по делото, вкл. заключението на вещите лица по назначената и приета комплексна СТЕ, е достигнал до незаконосъобразни правни изводи. Безспорни са по делото обстоятелствата, че спрения с процесната заповед строеж се извършва при надлежно издадени строителни книжа - одобрен ПУП-ПРЗ и РУП със заповед Г-283/27 октомври 2006 г. на зам. кмета на Община Варна, влязъл в сила с констативен протокол на район Одесос на 22 декември 2006 г. ПУП, одобрени проекти и влязло в сила РС О-32/14 септември 2020 г. за "Реконструкция и надстройка на съществуваща сграда в УПИ VІ-503 за офиси, кв. 86 по плана на 7-ми микрорайон, гр. Варна, идентичен с ПИ 10135.1506.906.1 по КК на гр. Варна, с административен адрес [улица]". В заповедта е посочено, че строежът се изпълнява в отклонение от действащия за имота ПУП-ПРЗ и одобрени строителни книжа, тъй като били премахнати част от предвидените за запазване тухлени зидове на сградата, поради което административният орган е приел, че строежът се извършва при съществени отклонения от одобрените строителни книжа по чл. 154, ал. 2, т. 6 ЗУТ, тъй като се изменяли съществено общи части. Съгласно разпоредбата на чл. 154, ал.2, т. 6 ЗУТ съществени отклонения от одобрения инвестиционен проект са отклоненията, които нарушават предвижданията на проекта, като се променя предназначението на обекти, отнемат се или се изменят съществено общи части на строежа или инвестиционното намерение се променя за етапно изграждане при условията на чл. 152, ал. 2. За да е налице съществено отклонение по смисъла на тази разпоредба е необходимо да са налице, при условията на комулативност, две предпоставки, а именно: да има отклонение от одобрените проекти и с това отклонение да се отнемат или да се изменят съществено общи части на строежа. В настоящия казус, обаче, е налице само първата предпоставка отклонение от проекта, но това отклонение не води до наличието на втората предпоставка да се променя предназначението на обекта, да се отнемат или да се изменят съществено общи части на строежа. Видно от заключението по допуснатата и приета комплексна СТЕ е, че не е необходимо да се извършват промени във вече одобрените проекти, с оглед срутването на ограждащите стени, доколкото същите не са с носещи функции. Възстановяването на срутените стени не води до промяна на ситуацията на място, не са нужни нови конструктивни решения може да бъде изпълнено чрез неносеща тухлена зидария. За реализирането на възстановителните работи не е необходимо да се извършват промени, които представляват съществено изменение на конструкцията или общите части на строежа, а документалното им отразяване е предмет единствено на екзекутивната документация на строежа. Видно и от заключението на вещите лица в съдебно заседание е, че няма нарушаване на предвижданията на действащия за имота ПУП-ПРЗ, а в реалната част от строежа няма разлика в нито един от параметрите спрямо разрешеното. Видно от събраните доказателства е, че е налице пълно съответствие на първоначалния проект, по който е издадено РС, като единствената разлика е, че стените, които са срутени вместо да се укрепват, следва да се възстановят. Със заповед 14/ 22 март 2021 г., издадена от проектанта по част Конструктивна и от строителния надзор, е било разпоредено възстановяване на самосрутилите се съществуващи тухлени зидове, които съгласно проекта са неносещи и не касаят строителната конструкция на обекта. Видовете СМР изпълнени на място на строежа, според вещите лица отговарят на предвидените в заповедта. Налага се извод, че случаят касае сграда, в процес на реконструкция и надстрояване, в която е настъпило самосрутване на част от зидовете, след което са разпоредени възстановителни работи. Съгласно § 5, т. 44 ПЗР на ЗУТ "Реконструкция" на строеж е възстановяване, замяна на конструктивни елементи, основни части, съоръжения или инсталации и изпълнението на нови такива, с които се увеличават носимоспособността, устойчивостта и трайността на строежите. След като в случая възстановителните работи не водят до отнемане или изменение на общи части на строежа, то отклонението не е съществено по смисъла на чл. 154, ал. 2, т. 6 ЗУТ, съответно строежът не е извършен в нарушение на чл. 224, ал. 1, т. 2 ЗУТ, което води до материална незаконосъобразност на процесната заповед. Не се споделят от настоящия съдебен състав изводите на първоинстанционният съд, че съдържащата се в заповедната книга за строежа Заповед 6 от 06.02.2021 г. на лицето, упражняващо строителен надзор, не може да замести липсата на посочените в Наредба 1 от 16.04.2007 г. за обследване на аварии в строителството протоколи - годно доказателство за настъпване на такава аварийна ситуация на строежа и, че същата тази заповед има силата на частен свидетелстващ документ, който се ползва единствено с формална доказателствена сила досежно авторството на този, от когото е съставен документа, но не притежава материалната доказателствена сила и в този смисъл не обвързва съда да приеме за доказано, изложеното в документа. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 4 от Наредба 3 от 31 юли 2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството, съставените и оформени съгласно изискванията на тази наредба актове и протоколи имат доказателствена сила при установяване на обстоятелствата, свързани със започване, изпълнение и въвеждане в експлоатация (приемане) на строежите. Съгласно чл. 7, ал. 3, т. 4 от същата наредба, заповедна книга на строежа (приложение 4) е един от актовете и протоколите, които се съставят от участниците в строителството и притежава материална доказателствена сила. Този съд намира, че постановеният административен акт е незаконосъобразен и като го е оставил в сила решаващият съд е постановил едно неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него - постановено друго, с което да се уважи жалбата като основателна, а процесната заповед - отменена. Налице са отменителните основания на чл. 209, т. 3 АПК, решението като неправилно следва да бъде отменено, а касационната жалба - уважена. С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане в тази връзка, на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените разноски за две инстанции, за които са представени доказателства, както следва: за първата инстанция 50 лв. държавна такса, 600 лв. депозит за съдебно техническа експертиза, 900 лв. за процесуално представителство по договор за правна защита и съдействие и за касационната инстанция: 395 лв. държавна такса и 675 лв. за процесуално представителство по представен договор за правна защита и съдействие, като същите са в размер общо в размер на 2 620 /две хиляди шестстотин и двадесет/ лева. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 222 ал. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав