Решение № 12971 от 30.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8547/2017 г.

Решение № 12971 от 30.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8547/2017 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на министъра на правосъдието, чрез пълномощника му - гл. юрисконсулт П. Р., против решение № 5505/3.05.2017 г. по адм. дело № 12297/2016 г. на 3-тричленен състав на Върховен административен съд, шесто отделение, с искане за отмяната му като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът: Фондация "Мечтан свят", гр. С., представлявана от председателя й - М. С., оспорва касационната жалба като неоснователна. Представя писмени бележки. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, 5-членен състав на втора колегия, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: С обжалваното решение съдът е отменил Заповед № ЛС-04-1079/23.06.2016 г. на министъра на правосъдието, с която на Фондация "Мечтан свят" е отнето разрешение за посредничество при международно осиновяване с № 132/12.08.2013 г., за държавите САЩ, Гърция и Кипър, валидно до 12.08.2018 г., като незаконосъобразна. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на формата и на административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалния закон и целта му - основания за отмяна по чл. 146, т. 4 и 5 АПК. Съдът е установил, че заповедта е издадена на основание чл. 30, ал. 1, т. 1 от Наредба № 2 от 24.10.2014 г. за условията и реда за издаване и отнемане на разрешение за посредничество при международно осиновяване и за осъществяване и прекратяване на дейността на акредитираните организации /наричана по-надолу Наредба № 2/2014 г./, която дава право на министъра на правосъдието да отнема разрешението за извършване на посредничество при международни осиновявания при неизпълнение на задължение по чл. 20 и чл. 21 от същата Наредба. В оспорената заповед органът е посочил нарушения на: чл. 4, ал. 1, т. 5, б. "в" и ал. 3 от Наредба № 2/2014, във вр. с неизпълнение на задължителните предписания със заповед № ЛС 04-1756/7.12.2015 г. - за осигуряване ефективно присъствие на служител 8 часа дневно в офиса на Фондацията, вкл. при условията на заместване; чл. 20, т. 15 от Наредба № 2/2014 г. - при отказ за осиновяване да осигурява връщане на документите и материалите за детето; и чл. 20, т. 25 от Наредба № 2/2014 г. - да предоставя на министъра на правосъдието доклад за дейността по посредничество на всеки шест месеца; Съдът, след като е установил фактите по делото, е приел, че не са налице материално-правните предпоставки на чл. 30, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 20, т. 15 и т. 25, и чл. 21 от Наредба № 2/2014 г. за отнемане на разрешението. Изложил е мотиви, че фондацията разполага с технически сътрудник, назначен по трудово правоотношение на пълен работен ден и че отсъствието му от работа в деня на проверка от служители на МП е по обективни причини - заболяване, което не доказва нарушението. Освен това разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 5, б. "в" и ал. 3 от Наредба № 2/2014 г. не е сред изчерпателно посочените норми на чл. 30, ал. 1 от същата Наредба, чието нарушение се санкционира с отнемане на разрешението. Спрямо останалите две нарушения е направил изводи за несъставомерност. Приел е, че от невърнатите на изпращача документи, при направен отказ от осиновяване по преписка № 16-00-49/2014 г., не са настъпили никакви негативни последици за осиновените деца и не е възпрепятствано тяхното осиновяване от други лица. Установил е наличие на доклад до министъра на правосъдието за дейността на фондацията от 27.01.2015 г., който опровергава констатациите в акта за липса на доклад. Решението е неправилно. При установеност на правно-релевантните факти съдът е приложил неправилно материалния закон. Относимите към заповедта факти и обстоятелства са наличие на неизпълнение на някое от задълженията на ответната фондация по чл. 20 и 21 от Наредба № 2/2014 г., като акредитирана организация, като неизпълнението на едно от тях е достатъчно за приложението на чл. 30, ал. 1, т. 1 от същата Наредба. В случая обосновани са изводите на съда, че неизпълнението на задължителното предписание по заповед от 7.12.2015 г. на министъра на правосъдието до фондацията, свързано с осигуряване на 8 часово дневно присъствие в офиса на технически сътрудник, вкл. при условията на заместване, не е сред задълженията по чл. 20 и 21 от Наредба № 2/2014 г., чието неизпълнение води до отнемане на разрешението. Изискванията на чл. 4, ал. 1, т. 5 и ал. 3 от Наредба № 2/2014 г. са условия, относими към издаване на разрешението за посредничество при международно осиновяване, респ. отказа за издаването му, а не са условия по чл. 30, ал. 1, т. 1 от същата Наредба. Не се споделят обаче останалите изводи на съда за отсъствие на неизпълнение на задължението на фондацията по чл. 20, т. 15 и т. 25 от Наредба № 2/2014 г. Визираните в двете разпоредби задължения са формални, без наличието на други условия поставени от законодателя. Това означава, че за органа е било достатъчно да установи факта на неизпълнение на съответното задължение, за да пристъпи към процедура по отнемане на разрешението на основание чл. 30, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 20, т. 15 и т. 25. От данните по делото е установено, че ответната фондация не е изпълнила задължението си по чл. 20, т. 15 - при отказ от осиновяване да осигури връщане на документите и материалите за детето на изпращача. Става въпрос за документи и материали по преписка вх. № 16-00-49/2014 г. по която американска гражданка се е отказала от осиновяване на две деца. Неотносими към извършеното нарушение са изводите на съда за отсъствие на каквито и да са негативни последици за осиновяваните деца. Съставомерно е бездействието на фондацията по връщане на всички документи и материали по тази преписка за конкретните деца, а не липсата на вредни последици. Ето защо противно на приетото от съда, настоящият състав счита, че е налице неизпълнение на това задължение. Идентични изводи се налагат и по отношение нарушението на чл. 20, т. 25 от Наредба № 2/2014 г. Незаконосъобразни са изводите на съда, че такова нарушение не е допуснато от фондацията предвид изготвения доклад за дейността от 27.01.2015 г. Разпоредбата вменява в задължение на фондацията да представя на министъра на правосъдието доклад за дейността по посредничество на всеки шест месеца., който е за предходното шестмесечие. От 12.08.2013 г., когато е издадено разрешението за посредническа дейност на фондацията до датата на издаване на процесната заповед, последната е следвало да представи на министъра на правосъдието 4 доклада за дейността си, за да се счита, че това задължение е изпълнено. Наличието само на един доклад не води до извода, който е направен от решаващия съд, за наличие на изпълнение. Неправилно е прието също така, че липсата на дейност по посредничество от страна на фондацията, "оправдава" непредставянето на други доклади. Това дали има или няма дейност по издаденото разрешение, не отменя задължението по чл. 20, т. 25 от Наредба № 2/2014 г. за представяне на доклад. От изложеното се налага извод, че оспорената заповед на министъра на правосъдието е законосъобразна, тъй като е налице неизпълнение на две от задълженията на фондацията по чл. 20, даващи основание на органа да отмени разрешението по посредничество на основание чл. 30, ал. 1, т. 1 от Наредба № 2/2014 г. Като е направил други изводи, съдът е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, по същество, с което жалбата на фондацията срещу заповедта на министъра на правосъдието бъде отхвърлена като неоснователна. При този изход и съобразно направеното искане, на касатора се дължи юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции в размер на 400 лева общо, по 200 лева за всяка съдебна инстанция, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 37, ал. 1 ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, 5-членен състав на втора колегия