Решение № 9825 от 08.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4677/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. Р. Б., чрез адв. Цанов, против Решение № 10342/16.03.2026 г., постановено по адм. дело № 7551/2025 г. по описа на Административен съд - София- град (АССГ). Изложени са подробни доводи за неговата неправилност поради противоречието му с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на оспореното решение с произтичащите от това законови последици. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът – министър на вътрешните работи, чрез гл. юриск. Михайлова, оспорва касационната жалба като неоснователна. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационното оспорване. Поддържа становище за правилност и законосъобразност на първоинстанционното решение. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14- дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно и срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея, и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 от АПК, настоящият състав приема от правна страна следното: С оспорения съдебен акт е отхвърлена жалбата, подадена от М. Р. Б. срещу Заповед № 8121з-852/30.06.2025 г., издадена от министъра на вътрешните работи, с която е приет за установен конфликт на интереси по отношение на М. Р. Б., в качеството й на - главен експерт (анализ и оценка на повикванията) в отдел Анализ и оценка на спешните повиквания (АОСП) в ДНС 112- МВР и като лице, заемащо публична длъжност по смисъла на §2, ал.1, т.1 от ДР на Закон за противодействие на корупцията (ЗПК) (отм.). Конфликтът се изразява в извършени от нея три проверки, касаещи лицето М. Б., резултатите, от които са обективирани в докладни записки с peг. № 10530р-1623/12.06.2024 г., № 10530р-3061/25.11.2024 г. и становище с peг. № 10530р-2173/15.08.2024 г. по описа на ДНС 112 в частен интерес – нарушение по чл. 76 от ЗПК, като на Биримирска е наложена глоба в размер на 5000 лева на основание чл. 113, ал. 1 от ЗПК за осъществен конфликт на интереси по чл. 70 от ЗПК. С решението на основание чл. 99, ал. 1 от ЗПК е постановено отнемане в полза на държавата на полученото от М. Б. дневно трудово възнаграждение, породило конфликт на интереси, за периода през който конфликтът на интереси е бил укрит, а именно на: 10.06.2024 г., 15.08.2024 г. и 25.11.2024 г., общо за трите работни дни в брутен размер на 544,11 лева и в нетен размер на 489,70 лева. За да отхвърли сезиралата го жалба, първоинстанционният съд е достигнал до заключение, че оспореният акт е издаден от компетентен по смисъла на чл. 92, ал. 1 от ЗПК орган, в изискуемата писмена форма, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при съобразяване с материалния закон. Приел е, че с поведението си М. Р. Б. е осъществила фактическия състав на нарушението по чл. 76 от ЗПК. Посочил е, че доколкото оспорващата е участвала и е взела отношение по жалби за нерегламентирани действия на служители на ДНС 112 и се е произнесла с препоръки по отношение на свързано с нея лице, би могла да осуети евентуалното образуване на дисциплинарно производство, което да приключи с налагането на дисциплинарно наказание, съответстващо на степента на нарушението. Заключил е, че за да е съставомерно вмененото нарушение, не е необходимо да бъде доказано резултатно деяние с реални негативни последици, като е достатъчно да има обосновано съмнение в безпристрастното упражняване на публична власт поради наличието на частен интерес. Оспореното решение е валидно, допустимо и правилно. Постановено е при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. Административният съд вярно и обективно е установил релевантната по делото фактическа обстановка. Обосновани са правните изводи, обективирани в обжалваното решение, че при издаване на административния акт не са допуснати нарушения на административно- производствените правила от категорията на съществените, които да налагат неговата отмяна. Оспорената заповед е издадена от материално компетентен административен орган, в предвидената от закона писмена форма и при надлежно мотивиране. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите към казуса доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички релевантни за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, и е проверил изцяло законосъоразността на оспорения административен акт съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168, ал. 1 от АПК по критериите в чл. 146 от АПК. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства и при анализа им във връзка с приложимата в случая нормативна уредба е направен обоснован краен извод за неоснователност на жалбата срещу процесната заповед на Министъра на вътрешните работи, като убедително са опровергани наведените от жалбоподателя, включително и пред настоящата инстанция, доводи за неговата незаконосъобразност. Съдебният акт е надлежно мотивиран, като фактическите и правни изводи съответстват с установените по делото обстоятелства. Съображенията, изложени от АССГ се възприемат изцяло от касационната инстанция, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК настоящият съдебен състав препраща към мотивите на първоинстанционния съд. Съгласно чл. 70 от ЗПК конфликт на интереси възниква, когато лице, заемащо публична длъжност, има частен интерес, който може да повлияе върху безпристрастното и обективното изпълнение на правомощията или задълженията му по служба. От прочита на цитираната разпоредба е видно, че конфликт на интереси е налице, когато съответният частен интерес на лицето, заемащо публична длъжност, е във връзка с упражняването на неговите властнически правомощия. Както правилно е установил първостепенният съд, в случая всички тези предпоставки са налице. По делото не е спорно, че М. Б. е лице, заемащо публична длъжност по смисъла на § 2, ал. 1, т. 1 от ДР на ЗПК (отм.), както и че същата и М. Б. имат родствена връзка по сватовство от първа степен, което ги прави свързани лица по смисъла на §1, т.9, б.“а“ от ДР на ЗПК (отм.). Законодателят не изисква доказване на факта дали в действителност и как упражнените властнически правомощия са повлияни от установения частен интерес. За съставомерността на деянието е достатъчно да е налице формално нарушение на посочената разпоредба, водещо до възникване на съмнение в начина, по който се осъществяват съответните публични длъжности. Противно на твърдяното с касационната жалба не е необходимо да бъде доказано резултатно деяние с реални негативни последици. Достатъчно е да има обосновано съмнение в безпристрастното упражняване на публична власт поради наличието на частен интерес. Обстоятелството, че в резултат на извършените от М. Б. проверки са предложени конкретни мерки, които да бъдат предприети от проверяваните лица и техният ръководител - М. Б., е ирелевантно за наличието на конфликт на интереси и не омаловажава извършените от касатора нарушения. От събраните доказателства недвусмислено се установява, че тези действия са извършени при наличие на частен интерес за свързано с М. Б. лице, който може да повлияе върху безпристрастното и обективно изпълнение на правомощията или задълженията й по служба, с оглед възможността упражнените от нея контролни функции в полза на РЦ 112 – София да рефлектират благоприятно както в полза на началника на РЦ 112 – София – М. Б., така и в полза на подчинените й служители. Спецификите на висшата публична длъжност, изпълнението на задълженията и осъществяването на правомощията, които са вменени на касатора, предполагат при реализирането им да не се допуска никакво съмнение за съществуването на частен интерес. Съдебната практика е категорична в извода си, че крайната, преследвана от закона цел е да се съхрани и защити доверието в обективността, безпристрастността и прозрачността при осъществяване на публична длъжност. Дори само възможността съществуващият частен интерес (безспорно установен в процесния случай) да повлияе върху безпристрастното и обективно изпълнение на задълженията, води до състояние, което е обществено опасно и укоримо и като такова не следва да бъде допускано. Законът не търпи фактически ситуации, в които дадено лице, заемащо публична длъжност, би могло да действа или повлияе в частен интерес, като по този начин компрометира публичната длъжност, реда и начина, по който се осъществяват функциите, възложени на съответното учреждение или ведомство. Целта е предотвратяването на съмнения, че лицата, заемащи публични длъжности, осъществяват правомощията си на база лични и роднински отношения, а не честно и почтено при спазване на Конституцията и законите на страната. Именно с оглед избягване на горепосочените съмнения законодателят е въвел забраната по чл. 76 от ЗПК (отм.), съобразно която М. Б. не е имала право да участва и взима отношение по повод жалби за нерегламентирани действия на служители на ДНС 112 и да се произнася с препоръки относно свързано с нея лице, независимо от формата на това участие и конкретния й принос за постигане на крайния резултат (Решение № 9943/16.10.2025 г. по адм. дело № 2696/2025 г., VI о., Решение № 7750/10.07.2025 г. на ВАС по адм. дело № 1201/2025 г., VІ о., Решение № 11434/13.11.2025. на ВАС по адм. дело № 4869/2025 г., VI о., Решение № 746 от 23.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6575/2025 г., VI о. и др.). С оглед горното, настоящият съдебен състав споделя извода на първоинстанционния съд за доказаност на втората и трета предпоставка, а именно наличие на частен интерес на М. Б. или на свързани с нея лица, който може да повлияе върху безпристрастното и обективното изпълнение на задълженията й. В допълнение, в случая е налице и неизпълнение на предписаното в чл. 81 от ЗКП (отм.) задължение, а именно, при наличието на частен интерес лицето да си направи самоотвод от изпълнението на конкретно правомощие или задължение по служба, като уведоми органа по избора или назначаването. От данните по делото се установява, че жалбоподателката, напълно е съзнавала, характера на своите действия, както и, че е имала възможност да се отведе. В чл. 82 от ЗКП (отм.) е предвидено органът по избора или назначаването да направи отвод на лице, заемащо висша публична длъжност, ако разполага с данни за негов частен интерес във връзка с конкретно правомощие или задължение по служба. Съгласно чл. 83, ал. 1 от същия закон и редакция самоотводите и отводите се правят незабавно след възникване или узнаване на данните за наличие на частен интерес. Предвид така разписаните правила за поведение на лицата, заемащи висши публични длъжности, касаторът е бил длъжен да се самоотведе и друго, независимо от него лице, да извърши проверките, касаещи свързаното лице, без значение дали информацията за наличието на потенциален частен интерес е достигнала своевременно до органа по назначаването. При безспорно установено извършване от страна на М. Б. на вмененото с Заповед № 8121з-852/30.06.2025 г. на министъра на вътрешните работи нарушение, правилни са фактическите и правни изводи относно размера на глобата, както и относно размера и основанието за отнетите в полза на държавата суми. По изложените съображения настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е правилно като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна, поради което същото следва да бъде оставено в сила. Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,