Решение № 6265 от 18.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14159/2016 г.

Решение № 6265 от 18.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14159/2016 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Боян Магдалинчев Производството е по чл. 237 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на А. М. А. от гр. Х., за отмяна на основание чл. 239, т. 1 от АПК на влязлото в сила Определение № 11166/24.10.2016 г. по адм. дело № 11261/2016 г. на тричленен състав на Върховния административен съд, шесто отделение, с което е оставено в сила определение от 12.09.2016 г. по адм. дело № 448/2016 г. по описа на Административен съд Х.. Твърденията в искането са за наличието на нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на молителя. Като такива сочат Решение № 94АА-15/17.12.2014 г. на директор РДСП - Х., Решение № 94АА-8/08.08.2014 г. на директор РДСП - Х. и Решение № 94АА-4/12.02.2014 г. на и. д. директор РДСП - обл. Х. Твърди, че в посочените доказателства е документирано отпускането на социална помощ за задоволяване на възникнали здравни, образователни, комунално-битови и други жизненоважни потребности, като тези действия не следва да са единични. Ответната страна - директор на Регионална дирекция "Социално подпомагане", гр. Х. в писменото си възражение от 24.01.2017 г. изразява становище за неоснователност на искането за отмяна по съображение, че не са налице основанията за това по чл. 239, т. 1 от АПК. Ответната страна - директор на Дирекция "Социално подпомагане", гр. Х. в писменото си възражение от 24.01.2017 г. изразява становище за неоснователност на искането за отмяна. Върховният административен съд, в настоящия петчленен състав, намира, че искането е подадено от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 240, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустимо. Разгледано по същество е неоснователно по следните съображения: Производството пред Административен съд Х. по адм. д. № 448/2016 г. е било образувано по жалба на молителката Алиева, против Решение № 26-РД-06-003/25.08.2016 г. на директора на РД "СП", гр. Х., с което е потвърдена Заповед № ЗСП/Д-Х/690 от 05.08.2016 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане", гр. Х., в частта относно определеният й размер на отпуснатата еднократна помощ по реда на чл. 16, ал. 2 от ППЗСП. С Определение от 12.09.2016 г. по адм. дело № 5319/2016 г. по описа на Административен съд Х., подадената от А. А. жалба в частта й, с която се оспорва Решение № 26-РД-06-003/25.08.2016 г. на директора на РД "СП", гр. Х. е оставена без разглеждане и съдебното производство в тази част е прекратено, като е прието, че жалбата е недопустима на основание чл. 159, т. 1, във връзка с чл. 98, ал. 2, изр. 2 и чл. 145, ал. 2, т. 1 от АПК - по-горестоящият административен орган е сезиран по административен ред с оспорен пред него индивидуален административен акт. Прието е, че е в правомощие на по-горестоящия административен орган е да разреши заявения пред него спор за законосъобразността или целесъобразността на първоначалния административен акт като с мотивирано решение може да обяви за нищожен оспорения акт, да го отмени изцяло или отчасти като незаконосъобразен или нецелесъобразен или да отхвърли жалбата. С процесното решение административния орган е потвърдил оспорената пред него заповед. С определението си по адм. д. № 448/2016 г. Хасковския административен съд е оставил без разглеждане подадената пред него жалба. Съображенията му за това са, че в съответствие с чл. 98, ал. 2, изр. 2 и чл. 145, ал. 2, т. 1 от АПК, когато административния орган потвърди оспорения пред него административен акт, на съдебен контрол пред съда подлежи първоначално издадения административен акт. Така постановеното определение е оспорено пред тричленен състав на Върховния административен съд, по повод на което пред него е образувано адм. д. № 11261/16. С определението, чиято отмяна се иска, тричленният състав на Върховния административен съд е възприел изложеното от първоинстанционния съд, като е посочил, че в случая е налице хипотезата на чл. 98, ал. 2 от АПК, аналогична на чл. 145, ал. 1, т. 2 от АПК, поради което е оставил в сила определението на Хасковския административен съд. Съгласно чл. 237, ал. 1 от АПК, на отмяна подлежат влезлите в сила определения с които се прегражда развитието на делото. Основание за отмяна по чл. 239, т. 1 от АПК е налице, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. При отмяната по реда на цитираната разпоредба се касае до непълнота на фактическия или доказателствения материал, която се разкрива след влизането в сила на съдебния акт, но която не се дължи на процесуално нарушение на съда или на небрежност на страната. Писмените доказателства, на които страната се позовава следва да са нови, т. е. да не са били включени във фактическия материал по делото докато е било висящо. Отделно от това, необходимо е за тези писмени доказателства страната да не е знаела, или макар и да е знаела, да е била в обективна невъзможност и след полагане на нормално дължимата грижа за доброто водене на делото, да може да се снабди с тях и ги представи по делото до приключване на устните състезания. В конкретния случай, представените Решение № 94АА-15/17.12.2014 г. на директор РДСП - Х., Решение № 94АА-8/08.08.2014 г. на директор РДСП - Х. и Решение № 94АА-4/12.02.2014 г. на и. д. директор РДСП - обл. Х. нямат характера на нови писмени доказателства от съществено значение за делото по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК. На първо място, те не представляват официални документи, издадени от компетентните органи по смисъла на чл. 179, ал. 1 и ал. 2 от ГПК и нямат характера на официални преписи по смисъла на чл. 183 от ГПК. На следващо място, става въпрос за решения по други аналогични случаи, с които на молителката към онзи момент, при наличие на предпоставките по чл. 16, ал. 1 и 2 от ППЗСП са й били отпускани еднократна помощ за задоволяване на инцидентно възникнали здравни, образователни, комунално-битови и други жизненоважни потребности. Така представените писмени доказателства са неотносими към конкретния правен спор при разрешаването му пред административния съд Х., респективно пред Върховния административен съд и не са от решаващо значение за правилното разрешаване на спора. Те установяват други обстоятелства за други аналогични случаи и са издадени за други цели, а именно за преценка необходимостта от отпускане на еднократна социална помощ през 2014 г. при условията на чл. 16, ал. 1 от ППЗСП за онези случаи. С оглед на изложеното Върховният административен съд, петчленен състав - II колегия намира, че не са налице основанията по чл. 239, т. 1 от АПК за отмяната на влязлото в сила Определение № 11166/24.10.2016 г. по адм. дело № 11261/2016 г. на тричленен състав на Върховния административен съд, поради което искането за отмяна като неоснователно следва да бъде отхвърлено. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд - петчленен състав на Втора колегия