Решение № 123 от 7.11.2017 г. на ВКС по гр. д. № 1948/2017 г.

Решение № 123 от 7.11.2017 г. на ВКС по гр. д. № 1948/2017 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Илияна Папазова Производството е с правно основание чл. 73 ЗЧСИ.

Образувано е въз основа жалбата, подадена от частен съдебен изпълнител А. Т., с район на действие ОС Шумен против решение от 10.11.2016 г. по д. д. № 37/2016 г. на Дисциплинарната комисия на К. на частните съдебни изпълнители, с което му е наложено дисциплинарно наказание "лишаване от правоспособност за срок от една година" а нарушения, изразяващи се в проведено изпълнение по отношение на несеквестируемо жилище по изп. д. № 20138770401056. Жалбоподателят оспорва вида на наложеното наказание, за което счита, че е явно несправедливо. Счита, че дисциплинарният състав неправилно е оценил субективното му отношение към извършеното, като е приел, че е налице липса на самокритичност и несериозност, отделно твърди, че при призоваването и изпращането на документи не е допуснал нарушение на закона, длъжниците не са се позовали на несеквестируемост, а са поискали разсрочено плащане на задължението, така че при определяне на наказанието не е отчетена тежестта на нарушенията и обстоятелствата, при които са извършени. Искането му е за определяне на наказанието - "глоба" в размер на 5 000 лв., което съвпада с поисканото от иницииралият настоящето производство Съвет на К. на частните съдебни изпълнители.

Постъпило е становище от Министъра на правосъдието за неоснователност на подадената жалба. Производството по отношение на Министъра на правосъдието е прекратено в съдебно заседание поради липса на правен интерес, с оглед на обстоятелството, че производството не е инициирано от него и не е обжалвал постановения от Комисията акт /не е налице хипотезата на чл. 70, ал. 3 ЗЧСИ/.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява лично и не се представлява.

Представителят на К. на ЧСИ поддържа изразеното писмено становище за неоснователност на подадената жалба и претендира юрисконсулско възнаграждение.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като обсъди направеното искане, изразените становища и доказателствата по делото, намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

Дисциплинарното производството е образувано по искане на председателя на Съвета на К. на ЧСИ, който е бил сезиран с жалба, с вх. № 137 от 12.03.2016 г. срещу ЧСИ Т., от Н. С. и Ф. С., длъжници по изп. д. № 20138770401056 по описа на ЧСИ Т., за допуснати нарушения в хода на предприетото изпълнение.

След проведено дисциплинарно производство и извършена проверка, Дисциплинарната комисия на К. на частните съдебни изпълнители е констатирала следните нарушения, допускането на които не се оспорва от жалбоподателя:

1. Нарушение на чл. 444, т. 7 ГПК, изразяващо се в провеждане на изпълнение върху несеквестируемо жилище - ЧСИ Т. е продал на публична продан единственият жилищен имот на длъжниците, в нарушение на задължението си да следи служебно /без да е необходимо изрично позоваване от страна на длъжника/ като събере сведения дали длъжникът и неговото семейство, които живеят в имота, притежават друго жилище. Не се спори, че в случая - съдебният изпълнител е определил способа, без взискателят да е поискал насочване на изпълнение върху несеквестируемия недвижим имот. Констатирани са и съпътстващи нарушения: описът на имота не е съдържал законовите реквизити и не е давал сведения за характеристиките и състоянието на описаното имущество, както и за обстоятелствата при които е извършен описа, като се пораждат съмнения да е извършван по местонахождение на имота, оценката на имота е определена в противоречие с правилата за оценяване, тъй като в протоколите не са посочени взетите пред вид характеристики при оценяването и как е формирана окончателната цена, поради което Дисциплинарната комисия е приела, че се създава "впечатление за напълно произволни стойности, дадени без никаква обосновка и мотиви, без данни за конкретното състояние на имуществото".

2. Прието е за валидно наддавателно предложение, в което е предложена цена само в цифри.

Наказващият орган е посочил, че второто констатирано нарушение което е формално и без преки последици за производството, следва да се разглежда във взаимовръзка с първото, за което всъщност се налага посоченото наказание. При определянето му е било отчетено, че нарушението е сериозно /едно от най-тежките възможни/, извършено е умишлено, съпътствано е от други по-малки нарушения, които органът е преценял във взаимовръзка и е съобразено дисциплинарното минало на извършителя. ЧСИ А. Т. вече е бил лишаван от право да упражнява професията за срок от една година, с решение на Дисциплинарната комисия по д. д. № 26/2013 г., влязло в сила на 12.01.2016 г., когато е потвърдено с решение на ВКС по гр. д. № 676/2015 г. Освен това, настоящето дело е тринадесетото по ред дисциплинарно производство срещу частния съдебен изпълнител Т., като многократно са му налагани наказания "глоба", в различни размери и Дисциплинарната комисия е стигнала до извода, че глобата като вид наказание, не е изпълнила и не могла да изпълни превантивната си наказателна роля.

В конкретният случай, жалбоподателят обжалва постановеното от Дисциплинарната комисия на К. на частните съдебни изпълнители решение от 10.11.2016 г. с единствения довод за явна несправедливост на наложеното дисциплинарно наказание. Доколкото останалите възможни пороци на обжалвания акт - нищожност, недопустимост, нарушение на закона и съществено нарушение на процесуалните правила - не се навеждат, настоящият съдебен състав не ги обсъжда.

Наведеният довод за явна несправедливост на наложеното дисциплинарно наказание, поради несъответствието му с тежестта на констатираното нарушение, е неоснователен. Когато е допуснато едно от най-тежките възможни нарушения, каквото е процесното /провеждане на изпълнение, чрез публична продан, върху несеквестируемо жилище/, адекватното наказание също следва да е едно от най-тежките. Необходимостта от налагане на наказание "лишаване от правоспособност" следва и от безспорните данни за дисциплинарното минало на ЧСИ Т. и по-специално от факта, че срещу него са образувани и завършени общо тринадесет дисциплинарни производства, с наложени му наказания за допуснати множество нарушения, срещу различни лица. Заради санкционният характер на дисциплинарната отговорност, не е възможно видът и размерът на наложеното наказание да не бъде съобразено с тежестта на нарушенията, обстоятелствата, при които са извършени, другите провинения на наказаното лице и цялостната му професионална дейност. В този смисъл именно спазването на принципите на съразмерност и съответност на санкцията към нарушенията не позволява налагането на исканото от жалбоподателя наказание "глоба".

С оглед на изложеното, жалбата е неоснователна и следва да се остави без уважение, поради което, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение