Решение № 9544 от 18.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3242/2017 г.

Решение № 9544 от 18.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3242/2017 г., II о., докладчик председателят Захаринка Тодорова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Кмета на О. В., срещу решение № 130/31.01.2017 г., постановено по адм. дело № 1699/2016 г. по описа на Административен съд-В., с което е отмененена Заповед № 1605 от 14.05.2016 г., в частта й по отношение притежавания от "М. Б." ЕООД поземлен имот, с идентификатор 10135.4505.552, идентичен на УПИ ХV - 552, квартал 9, по плана на ж. к."Вл. Варненчик", II м. р., гр. В. Решението се счита неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано, настоява се за отмяната му. Сочи се, че мотивите на административния акт, съгласно трайно установената съдебна практика, могат да се съдържат и в други актове, намиращи се в административната преписка, с оглед което обжалваният акт е мотивиран. Неправилен се счита изводът за неотносимост на представените от ответника разрешения за строеж на обекти-съоръжения на техническата инфраструктура, издадени за района, както и несъобразяването, че изискванията за уведомяванене и осигуряване за участие на заинтересованите лица в производството по издаване на общ административен акт не са абсолютни - при неотложни случаи е допустимо общ административен акт да бъде издаден и без да се спазват разпоредбите на чл. 73 АПК. В съдебното заседание касацинният жалбоподател, редовно призован, не се явява и не се представлява. Ответната по жалбата страна - "МАРЧЕЛА БИЛДИНГ" ЕООД, не изпраща представител. С писмена молба на пълномощник - адв. К. Желев, съдът е уведомен, че се поддържа депозирания по касационната жалба отговор и изразеното в него становище за правилност и обоснованост на съдебния акт. Участващият в заседанието прокурор от Върховна административна прокуратура, дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. За правилен се преценява извода, че заповедта е с неясно съдържание, не разкрива фактическите основания за издаването й, а определения в нея срок на строителната забрана е в противоречие с императивните разпоредби на чл. 198, ал. 1 и 2 ЗУТ. За да се произнесе, Върховния административен съд, в настоящия състав при Второ отделение, съобрази следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна за производството страна, насочена е срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, което я определя като процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. За да приеме горепосочения резултат, съдът е изложил подробни съображения за отмяната на процесния акт. Приел е, че обжалваната заповед е издадена при неспазване на установената форма - в противоречие с изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, тъй като не съдържа конкретно изложение и посочване на фактическите основания за издаването му, в резултат на което волеизявлението на органа е неясно и противоречиво. Това прави невъзможна защитата срещу тях, не е спазено и изискването по регламентираната процедура за обявяването на индивидуалния административен акт (ИАА), за какъвто е определен настоящия в определениие № 10353/5.10.2016 г. по адм. дело № 9679/2016 г. на ВАС. П. е също, че процесната заповед е в противеречие с материалния закон - чл. 198, ал. 1, т. 2 ЗУТ, както и, че неправилно в нея е определен срок на наложената строителна забрана - до вземане на решение от посочените две постоянни комесии на Общински съвет- В., относно прилагането на цитирания ПУП - ПРЗ, във връзка със защита на обществените интереси за извършване на мероприятие по благоустрояване и озеленяване на общинската собственост - улици, паркинги и градини и относно необходимостта за извършване на проучвания за съоръжения на техническата инфраструктура за изграждането им. Решението е правилно, не са налице твърдяните касационни основания за отмяната му. Спорът, досежно вида на процесната заповед, е решен в проведеното производство във връзка с отмененото разпореждане за допускане на предварително изпълнение на заповед № 1605/14.05.2016 г., с определение № 1724/29.06.2016 г. на АС-В., на основание чл. 60, ал. 1 АПК и оставилото го в сила определение на ВАС по адм. дело № 9679/2016 г. и не следва да бъде коментиран отново. Заповедта е ИАА, а не е общ такъв, както се твърди от касатора, затова по отношение на него е следвало да бъде проведена процедурата по уведомяване на заинтересованите страни. С основание се възразява и, че не се касае неотложен случай - чл. 73 АПК изчерпателно изброява кои са тези случаи - за предотвратяване и преустановяване на нарушения, свързани с националната сигурност и обществения ред, за осигуряване на живота, здравето и имуществото на гражданите, или за управление при кризи. Неоснователно е и оплакването в касационната жалба, че заповедта е мотивирана в достатъчна степен, тъй като фактически основания се съдържали в документи, налични в административната преписка. Изложените в решението изводи, че трудно могат да се открият относими факти в приложението на заповедта се споделя от настоящия състав - протоколираното съдържание на предложението на общинския съветник Костадинов не навежда на конкретно предложение за проучване изграждане на съоръжения на техническата инфраструктура по смисъла на § 5, т. 31 ДР ЗУТ, които да са относими за конкретния имот, макар и да навеждат на сериозни проблеми във връзка с прилагането на ПУП-ПРЗ за района. Излагането на фактически съображения за издаването на ИАА е задължително, за да не се препятства защитата на страните в процеса и съответно съдебния контрол за неговата законосъобразност. Съдът е обсъдил и посоченото в акта правно основание и обосновано е приел неговата неприложимост. Позовал се е на т. 2 от назначената и приета по делото, неоспорена СТЕ, от която по несъмнен начин е установено (в отговора на втори въпрос), че влезлият в сила и цитиран в обжалваната заповед ПУП - ПРЗ, одобрен с решение № 2548-17 по Протокол № 25/28-29.07.2010 г. на Общински съвет В., не съдържа предвиждания за изграждане на съоръжения на техническата инфраструктура по отношение на процесния имот с идентификатор 10135.4505.552, /УПИ ХV - 552 и прилежащата към него улица. Затова обосновано съдът е приел наличие на противоречие с материалния закон, след като елементите на техническата ифраструктура се предвиждат с устройствените планове, а такива действащия по отношение на имота не съдържа. В този смисъл без основание административният орган е издал процесната заповед, за да се осъществят, в бъдеще проучвания (въпросните решения на постоянните комисии) на съоръжения на техническата ифраструктура. Позовано на това е визиран и срокът на наложената строителна забрана, (който всъщност е неопределен), в нарушение на разпоредбата на чл. 198 ЗУТ - ал. 1 (до изграждането на нещо, което не е предвидено), а и 2-рата, сочеща, че този срок не може да бъде по-дълъг от две години. С оглед тези съображения, решението следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, Върховния административен съд, Второ отделение,