Решение № 7602 от 15.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10409/2016 г.

Решение № 7602 от 15.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10409/2016 г., I о., докладчик председателят Бисер Цветков Производството е по реда на гл. ХІІ от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], представено от адв. Е. Е., срещу решение № 1556/12.07.2016 г. на Административен съд Варна по адм. д. № 1066 по описа за 2015 г., с която е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт /РА/ № Р-03-1401850-091-01/22.12.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна. Доводите на касатора са за неправилност на решението заради противоречие с материалния закон и съществените съдопроизводствени правила и необоснованост. Оплакванията му са за опущения на съда при оценката на доказателствените средства. Като противоречащ на материалния закон определя пропускът на съда да възприеме допуснати в извънсъдебната фаза на производството нарушения на административнопроизводствените правила. Значителна част от съдържанието на касационната жалба включва цитати на обжалваното решение и възпроизвеждане на разпоредби от материални и процесуални закони. Иска отмяна на оспорения съдебен акт /включително в частта за разноските/ и на РА. Претендира деловодни разноски. Ответникът по касация – директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Варна изразява становище за неоснователност на жалбата. Иска присъждане на разноски за касационното производство. Заключението на прокурора е за неоснователност на касационната жалба. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие следното: С оспорената пред АС Варна част от ревизионен акт са установени в тежест на [фирма] задължения за ДДС в общ размер 3 807. 81 лева с лихви за забава в резултат на извършена корекция на декларирания от данъчно задълженото лице /ДЗЛ/ резултат по ЗДДС за данъчни периоди м. 06 и 07. 2012 г. заради отказ на приходната администрация да признае правото на приспадане на данъчен кредит на търговеца в размера на данъчното задължение, упражнено в тези данъчни периоди. Отреченото данъчно предимство е по фактури №№ 288/19.05.2012 г., 289/23.05.2012 г. и 290/28.05.2012 г., издадени от [фирма] с предмет на доставката стоки – различни видове профили и свредла. Според органите по приходите фактурираните доставки на стоки не са осъществени. Заключението им се основава на преценка на представените от РЛ и от доставчика писмени доказателствени средства. Обобщението е, че с тях не се установява превозването и предаването на стоките и заприходяването им в склад на получателя. Отказът е основан на разпоредбата на чл. 70, ал. 5 ЗДДС. С първоинстанционното решение е разрешен в полза на администрацията спорът за съществуването на правото на приспадане на данъчен кредит. Съдът е концентрирал спора по фактите до действителното извършване на доставката на стоки, което е обвързал с преминаването на собствеността върху тях с позоваване на правилото на чл. 6 ЗДДС и при условията на чл. 24, ал. 2 ЗЗД, доколкото предмет на сделките са родово определени вещи. Заключил е, че този факт не е установен несъмнено с писмените доказателствени средства, включително заключенията на съдебно счетоводните експертизи. В мотивите на съдебния акт е възпроизведена познавателната дейност на органите по приходите и заключенията на ССЕ за стойностно отразяване на стоките по доставките в счетоводството на получателя и записване на движението им в складова програма; неспособността на експерта по основното заключение да проследи завеждането и изписването на стоките по фактурите; по първото допълнително заключение не е установено завеждане на стоките на склад на датите на фактурите; такова записване е отразено според второто допълнително заключение, макар да липсва запис за последваща реализация в ревизираните периоди. Отнасяйки към процесуалните тежести на ДЗЛ установяването на предпоставките за възникване на правото на приспадане, първостепенният съд е отрекъл това да е сторено убедително. Изключил е РА да е засегнат от нарушения на административнопроизводствените правила. Оспореният съдебен акт е правилен. Съответна на процесуалния закон и на логическите правила е преценката на първостепенния съд на доказателствените средства за установяване на единствения спорен елемент от фактическият състав, пораждащ правото на приспадане на данъчен кредит за доставките - получаването на стоките /"... действителното извършване на облагаемата сделка... " според т. 30 от решението на СЕС по дело С-642/11/. Отсъствието на този елемент от пораждащия правото на приспадане фактически състав изключва възникването на правото. Доколкото придобиването на правото на разпореждане като собственик със стоката /вж. чл. 14, § 1 от Директива 2006/112/ЕО и чл. 6 от ЗДДС/ и получаването на услугата /чл. 9 от ЗДДС/ са елементи от фактическия състав, пораждащ правото на приспадане, то за претендиращото данъчно предимство ДЗЛ е бремето да установи с убедителността на пълното доказване осъществяването на тези правно релевантни факти - чл. 154, ал. 1 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК. Притежаването на фактурата не е достатъчно условие за възникване на правото на приспадане. Като частен свидетелстващ документ фактурата е писмено доказателствено средство. От релевантните за правото на приспадане факти, обаче, тя установява единствено количеството и вида на стоката, вида на услугата и датата на възникване на данъчното събитие - чл. 114, ал. 1, т. т. 9 и 10 от ЗДДС. Затова и по хипотеза извършването на облагаемата сделка следва да се установи по друг начин, а не чрез посочването на вида на стоката или услугата в данъчния документ. Извлеченията от счетоводни регистри на доставчика и на получателя са с характер на преки производни писмени доказателствени средства. Тяхната доказателствена стойност е разколебана от стойностното отразяване на стоките в счетоводството на получателя и от приобщените към доказателствата в извънсъдебната фаза на производството обяснения на бившия управител на предходния доставчик [фирма] Н. А. за съставянето на данъчните документи за складови наличности на [фирма] в полза на [фирма]. Н. А. е била управител на предходния доставчик, а след 06.12.2012 г. – на РЛ. Мястото на доставките по фактурите от предходния към прекия и от него към касатора е един и същи адрес, който не може да се обвърже с дейността на прекия доставчик. Затова и е споделим изводът на ДДОДОП в юрисдикционния му акт, че това сочи процесните доставки като част от данъчна измама, за която съществуват представи у упражнилото правото на приспадане ДЗЛ. Без да е доставена стоката с арг. от чл. 25, ал. 2 от ЗДДС не възниква данъчно събитие, поради което не е породено задължението по чл. 25, ал. 6, т. 1 от ЗДДС за начисляване на данъка. Това определя начисляването на данъка, съдържащо във фактическия състав и издаването на процесните фактури /вж. чл. 86, ал. 1, т. 1 от ЗДДС/, като неправомерно и изключващо правото на приспадане на данъчен кредит – чл. 70, ал. 5 от ЗДДС. В същото време съставянето на данъчен документ с невярно съдържание може да се възприеме като част от данъчна измама /вж. т. 49 от решението на СЕС по дело С-285/09/ и своенето му да не осигурява претендираното данъчно предимство. Не съществуват твърдяните от касатора нарушения на административнопроизводствените правила при издаването на РА, които съдът да е пропуснал да оцени и това да се отразява на правилността на първоинстанционното решение. Представените с възражението срещу РД писмени доказателствени средства не са повлияли на убеждението на органите по приходите, издали РА и резултатът от оценъчната им дейност е обективиран в заключителния акт на производството. С арг. от чл. 145, ал. 1, т. 3 ДОПК и чл. 149, ал. 1 от кодекса в привръзка с тази разпоредба, както и чл. 171, ал. 2 АПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК доказването на фактите, с чието осъществяване ДЗЛ обвързва настъпването на благоприятни за него правни последици, не е ограничено до края на ревизионното производство. Бездействието на администрацията в установяването на ползващи РЛ факти е преодолимо с процесуална активност на задълженото лице при оспорването на РА по административен и по съдебен ред. За жалбоподателя в първоинстанционното производство е била открита възможността да поиска събиране на гласни доказателствени средства при пропуск на органите по приходите да съберат писмени обяснения /арг. от чл. 158, ал. 1 във вр. с чл. 57, ал. 2 ДОПК/. Изцяло от ДЗЛ е зависело създаването на информационни източници за придобиването на правото да се разпорежда фактически като собственик с вещите предмет на сделките. Неотносими доказателствени средства са тези за притежаването от доставчика на МПС без да се твърди и установява превозването с него на стоките, а и не е въведено твърдение за конкретното местонахождение на вещите към датата на доставките, което да е различно от мястото на получаването. Обратно – място на доставките по веригата според данъчните документи е едно и също, макар там да не съществува обект за съхранението им. Органите по приходите са осъществили връзка с прекия доставчик и той е представил документи, поради което всякакви опущения по комуникацията с него са ирелевантни. РА е мотивиран, доколкото при действието на чл. 120, ал. 2, изр. 1 ДОПК РД е неразделна част от него. Съгласието на касационния съдебен състав с изводите на първостепенния съд мотивира оставянето в сила на обжалваното решение. При този изход на ответника по касация се дължат деловодни разноски в размер 425. 71 лева на основание чл. 161, ал. 1, изр. 3 ДОПК във вр. с чл. 8, ал. 1, т. 2 и по аналогия с чл. 9, ал. 1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение