Решение № 538 от 14.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8567/2019 г.

Решение № 538 от 14.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8567/2019 г., II о., докладчик председателят Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби на кмета на община Долни чифлик и на "Трейдфарма" ЕООД, гр. Варна против решение № 695/4.04.2019 г. по адм. дело № 1708/2018 г. на Административен съд – Варна, с което е отменена заповед № РД-784 от 18.04.2018 г. на кмета на община Долни чифлик, с която е одобрен подробен устройствен план - план за регулация и застрояване (ПУП-ПРЗ) на ПИ с идентификатор 83404.502.31, за УПИ I-31- "за курортно строителство" по кадастралната карта на с. Шкорпиловци, община Долни чифлик, съгласно графичната част на заповедта. Жалбоподателите поддържат, че решението на първоинстанционния съд е недопустимо, тъй като е постановено по жалба на лице, което няма качеството на заинтересувано лице по смисъла на чл. 131, ал. 1 и ал. 2 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) и няма правен интерес от оспорване на административния акт. По същество кметът на община Долни чифлик поддържа, че решението на административния съд е постановено в нарушение на материалния закон и не се обоснова от събраните доказателства. Касационният жалбоподател "Трейдфарма" ЕООД, гр. Варна освен доводи за противоречие с материалния закон и необоснованост на съдебния акт, излага съображения и за постановяване на решението при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Касаторите молят съдебният акт да бъде обезсилен и производството по делото да бъде прекратено или евентуално - решението на Административен съд – Варна да бъде отменено. Касационният жалбоподател "Трейдфарма" ЕООД, гр. Варна претендира и направените по делото разноски. Ответницата М. Неделчева оспорва касационните жалби. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила. Ответникът – държавата, представлявана от министъра на земеделието, храните и горите на основание чл. 27, ал. 6 от Закона за горите, не оспорва касационните жалби. Ответниците: Министерство на регионалното развитие и благоустройството, Министерство на туризма, "Съни холидейс" ООД, гр. Варна, "Балак инве груп" ООД, гр. София, С. Станев, К. Василева и община Долни чифлик не изразяват становище по касационните жалби. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационните жалби. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбите и доказателствата по делото, настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, констатира следното: Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страни, за които съдебният акт е неблагоприятен, поради което са допустими. Разгледани по същество, касационните жалби са основателни по следните съображения: Решението на Административен съд – Варна е недопустимо. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на М. Неделчева, сега ответник, против заповед № РД-784 от 18.04.2018 г. на кмета на община Долни чифлик, с която е одобрен подробен ПУП-ПРЗ на ПИ с идентификатор 83404.502.31, за УПИ I-31- "за курортно строителство" по кадастралната карта на с. Шкорпиловци, община Долни чифлик, съгласно графичната част на заповедта. Съдът приема, че жалбоподателката притежава поземлен имот с идентификатор 83404.502.30 по КК на с. Шкорпиловци, съседен на този, за който се отнася процесната заповед и който е непосредствено засегнат от плана съгласно чл. 131, ал. 2, т. 4 ЗУТ, тъй като със заповедта се променя предназначението на УПИ I-31- "за курортно строителство". На това основание стига до извода, че жалбоподателката е активно легитимирана да оспори административния акт. Съобразявайки изложеното в жалбата и представените доказателства, по същество съдът приема, че заповедта е постановена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. На това основание съдът постановява решението, предмет на оспорване, с което отменя административния акт. Изводът на Административен съд – Варна за допустимост на жалбата е направен в противоречие с материалния закон и със събраните доказателства. Със заповедта, предмет на оспорване пред административния съд е одобрен подробен ПУП-ПРЗ на ПИ с идентификатор 83404.502.31, за УПИ I-31- "за курортно строителство" по кадастралната карта на с. Шкорпиловци, община Долни чифлик, съгласно графичната част на заповедта. Одобреният ПУП – ПРЗ е такъв по чл. 16 ЗУТ и с него имот с идентификатор 83404.502.31 по КК на с. Шкорпиловци, попадащ в урбанизирана територия с начин на трайно ползване за почивен лагер се урегулира за първи път като 2.87 % от имота се отреждат за улица съгласно чл. 16, ал. 1 ЗУТ и се обособява УПИ I-31-"за курортно строителство". Имотът попада в урбанизирана територия, отредена съгласно общия устройствен план на община Долни чифлик, одобрен през 2007 г., за рекреационни дейности, курортни и вилни зони, в устройствена зона Ок съгласно чл. 27, ал. 1 от Наредба № 7/2003 за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони и в зона "А" по чл. 10 от Закона за устройството на черноморското крайбрежие (заключение на вещите лица по изслушаната комплексна експертиза, извадка от общия устройствен план на община Долни чифлик). С одобрения проект в УПИ I-31 е предвидено свободно застрояване на 3 м. от страничните регулационни линии и на 5 м. от дъното на имота при показатели на застрояване, съответстващи на устройствена зона Ок по чл. 27, ал. 1 от Наредба № 7/2003 г. Югоизточният край на имота попада в горска територия с допустима промяна на предназначението. Жалбоподателката е собственик на ПИ с идентификатор 83404.502.30 по КК на с. Шкорпиловци, който е съседен на имота, предмет на одобрения план. Същият попада в горска територия с допустима промяна на предназначението съгласно ОУП на община Долни чифлик. При тези факти следва да се приеме, че имотът на жалбоподателката, независимо, че е съседен на този, предмет на разработката, не е непосредствено засегнат от предвижданията на плана по смисъла на чл. 131, ал. 2, т. 4 ЗУТ, поради което Неделчева няма качеството на заинтересувано лице по смисъла на чл. 131, ал. 1 ЗУТ и не е легитимирана да оспори процесната заповед. С одобрения план ПИ с идентификатор 83404.502.31 по кадастралната карта на с. Шкорпиловци се урегулира за първи път като УПИ I-31 и се определя предназначението му - "за курортно строителство". Такова е и предназначението на имота – "за почивен лагер" до урегулирането му с процесната заповед съгласно КККР на с. Шкорпиловци, одобрена със заповед № РД-18-03-2/12.02.2014 г. на началника на СГКК - Варна. Това налага заключението, че с оспорения план предназначението на имота не се променя, тъй като не се променя начина на ползване. Доводът, че одобреният със заповедта ПУП - ПРЗ предвижда промяна на предназначението на имота, тъй като част от терена попада в горска територия, е неоснователен. Промяната на предназначението на поземлен имот в горска територия се извършва с акт на съответния административен орган по чл. 75, ал. 1 от Закона за горите (ЗГ), след заявление на собственика или инвеститора по реда на чл. 77 ЗГ и след влязъл в сила ПУП за имота (арг. чл. 77, ал. 1, т. 3 ЗГ). Следователно промяната на предназначението не се извърша с одобрения ПУП - ПРЗ, а с изричен административен акт, постановен по реда, предвиден в специалния закон. В подкрепа на този извод е и разпоредбата на чл. 12, ал. 2 ЗУТ, според която застрояване се допуска само ако е предвидено с влязъл в сила ПУП и след промяна на предназначението на земята, когато това се изисква от специалния закон. Изложеното мотивира заключението, че имотът, собственост на Неделчева, съседен на имота, предмет на разработката, не е непосредствено засегнат от предвижданията на одобрения ПУП - ПРЗ на основание чл. 131, ал. 2, т. 4 ЗУТ, поради което жалбоподателката Неделчева не е легитимирана да го оспори. Ето защо доводите на касационната жалбоподателка в обратния смисъл са неоснователни, а изводите на съда, с които жалбата е приета за допустима на посоченото по- горе основание са направени в противоречие със закона и събраните доказателства. За пълнота следва да се посочи, че жалбоподателката няма качеството на заинтересувано лице и по смисъла на чл. 131, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗУТ. Имотът на жалбоподателката не е предмет на одобрения със заповедта ПУП- ПРЗ и с оспорената заповед в процесния УПИ I-31 по плана на с. Шкорпиловци е предвидено свободно застрояване, като са спазени необходимите разстояния до границата със съседния ПИ с идентификатор 83404.502.30, собственост на Неделчева, поради което същата не попада и в хипотезите на чл. 131, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗУТ. Доводите, свързани с липсата на достъп до имота на последната, са ирелевантни, тъй като имотът на жалбоподателката не е предмет на одобрения със заповедта ПУП - ПРЗ. Освен това имотът на жалбоподателката попада в горска територия и достъпът до него следва да се осъществява по реда, предвиден в чл. 144 и сл. ЗГ. Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че жалбоподателката пред административния съд М. Неделчева не е заинтересувано лице съгласно чл. 131, ал. 1 и ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 4 ЗУТ, подадената от нея жалба против заповед № РД-784 от 18.04.2018 г. на кмета на община Долни чифлик е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото да бъде прекратено. Ето защо като достига до заключение в обратния смисъл, разглежда жалбата и се произнася със съдебен акт по същество, съставът на Административен съд – Варна постановява недопустимо решение, което съгласно чл. 221, ал. 3 АПК следва да бъде обезсилено, а производството по делото – да бъде прекратено. С оглед изхода на спора, направеното искане и доказателствата за действително направени разходи по водене на делото пред касационната инстанция и при липсата на възражение за прекомерност на заплатеното от касатора "Трейдфарма" ЕООД адвокатско възнаграждение, ответницата пред касационната инстанция и жалбоподателка пред административния съд М. Неделчева следва да заплати на "Трейдфарма" ЕООД, гр. Варна сумата 6370.00 лв. разноски по делото пред касационната инстанция, включващи 370.00 лв. държавна такса за касационното производство и 6000.00 лв. възнаграждение за адвокат. По тези съображения Върховният административен съд, второ отделение,