Решение № 13626 от 14.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6654/2015 г.

Решение № 13626 от 14.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6654/2015 г., II о., докладчик председателят Георги Чолаков Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е искане на Емилия Владимирова Николова от гр. София за отмяна на основание чл. 239, т. 1 от АПК на влязло в сила съдебно решение № 8114 от 22 декември 2014 г., постановено по адм. дело № 8460/2013 г., по описа на Административен съд София-град. Твърди се в искането, че са открити нови обстоятелства от съществено значение за делото, които не са били известни на страната при решаване на спора по същество - наличие на досъдебни наказателни производства в Софийска градска прокуратура и Софийска районна прокуратура, съответно по преписка № 4288/2014 г. и преписка № 17376/2015 г. Иска се решението да се отмени и делото се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Ответниците - Соня Вълчинова Минева и Гергана Димитрова Минева, не изразяват становище по искането за отмяна. Ответникът - Главният архитект на район "Оборище" при Столична община, чрез пълномощника му юрисконсулт Йолита Тодорова изразява становище за неоснователност на искането за отмяна. Претендира присъждане на юрисконсултско възмаграждение. Ответникът - Началникът на РДНСК, Югозападен район, чрез пълномощника му юрисконсулт Росен Игнатов също изразява становище за неоснователност на искането за отмяна. Искането за отмяна е направено в сроковете по чл. 240 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустимо. Разгледано по същество, искането е неоснователно. С решение № 8114 от 22 декември 2014 г., постановено по адм. дело № 8460/2013 г., по описа на Административен съд София град е отхвърлена жалбата на Емилия Владимирова Николова срещу заповед № ДК-10-ЮЗР-114 от 19 юли 2013 г. на началника на РДНСК Югозападен район и е осъдена жалбоподателката Емилия Владимирова Николова да заплати на РДНСК Югозападен район сумата от 150, 00 лева, юрисконсултско възнаграждение. С разпоредбата на чл. 238, ал. 1 от АПК е уредено, че право да иска отмяна има само страната по делото, за която съдебният акт е неблагоприятен. Емилия Владимирова Николова е страна по цитираното по-горе дело, като постановеното решение е неблагоприятно за нея. Поради това и същата има право да претендира отмяна на постановеното решение от административния съд. Посоченото от искателката Емилия Владимирова Николова правно основание е чл. 239, т. 1 от АПК, а именно, че са налице нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Искателката Емилия Владимирова Николова е посочила като ново обстоятелство наличието на две досъдебни наказателни производства в Софийска градска прокуратура и Софийска районна прокуратура, съответно по преписка № 4288/2014 г. и преписка № 17376/2015 г. Сочените за нови обстоятелства, респективно за нови писмени обстоятелства, които са от съществено значение за делото, е трябвало да са съществували но да не са били известни на страната при решаване на спора. Решението, чието отмяна претендира Емилия Владимирова Николова е постановено на 22 декември 2014 г. Същото неподлежи на обжалване по силата на чл. 215, ал. 7 от ЗУТ и влязло в законна сила от деня на неговото постановяване. Видно от представените писмени доказателства по настоящото извънинстанционно производство искателката Емилия Владимирова Николова е депозирала жалба до Софийска районна прокуратура на 10 април 2015 г. и друга такава, адресирана до Софийска градска прокуратура на 05 август 2015 г. За това и сочените от нея обстоятелства в случая не кореспондират с изискването на разпоредбата на чл. 239, т. 1 от АПК. Това е така, защото основание за отмяна могат да бъдат само доказателства, които са писмени и които установяват нови обстоятелства по делото, като тези обстоятелства трябва да са съществували към момента на приключване на устните състезания в последната инстанция по същество. Това обстоятелство не е налице. Както по-горе бе посочено тази инстанция е Административен съд София - град, пред която устните прения са приключили на 26 ноември 2014 г., а жалбите са депозирани пред СРП и СГП, след като инстанцията по същество е дала ход по същество. Последното се подкрепя от представените по делото писмени доказателства - копие от двете жалби, отправени до държавните органи. Твърдяното само от нея и депозирани съответни искания до прокуратури, не представляват доказано твърдение за наличие основанието на чл. 239, т. 1 от АПК. С оглед изложеното по-горе, съдът счита, че не са налице условията за отмяна, визирани в чл. 239, т. 1 от АПК, поради което искането на Емилия Владимирова Николова, като неоснователно, следва да бъде отхвърлено. По делото са поискани разноски само от единия ответник. Процесуалният представител на главния архитект на район "Оборище" при Столична община в съдебно заседание е предявил присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Искането му е основателно като в производството по искане на отмяна на влезли в сила съдебни решения намира приложение разпоредбата на чл. 143, ал. 4 от АПК, според която когато съдът отхвърли оспорването или оспорващият оттегли искането си, подателят на искането заплаща всички направени по делото разноски, включително минималното възнаграждение за един адвокат, определено съгласно наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, ако другата страна е ползвала такъв. В случая страната не е била представляван от адвокат, а е налице надлежно упълномощаване на юрисконсулт. Размерът на претендираното възнаграждение следва да е съобразено с разпоредбата на § 1 от ДР на Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, във връзка с предвидения в чл. 9, ал. 4 от същата Наредба и с Тълкувателно решение № 3 от 13 юни 2010 г. на Върховния административен съд, постановено по тълкувателно дело № 5 от 2009 г. За това определеният дължим хонорар следва да бъде определен на 500, 00 (петстотин) лева, който да бъде възложен в тежест на искателката Емилия Владимирова Николова. По изложените съображения и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,