Решение № 3909 от 20.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8620/2013 г.

Решение № 3909 от 20.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8620/2013 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 208 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по две касационни жалби, съответно на Зам. директора на Дирекция "ОДОП" при ЦУ на НАП гр. Пловдив и на ЕТ "ВАС-ВЕС-МИК- ВАСИЛ ГУЛЕКОВ", и двете срещу решение № 740 от 29.03.2013 г., постановено по адм. д. № 362 по описа за 2011 г. на Административен съд-Пловдив. С обжалваното решение съдът е отменил частично Ревизионен акт /РА/ № 1000816/07.10.2010 г., издаден главен инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с Решение № 57/21.01.2011 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив, при ЦУ на НАП, в обжалваната част относно непризнат данъчен кредит по фактури издадени през 2006 г. от "ГИВАН" ЕООД и "АКСУН - АА" ЕООД, в общ в размер на 33500 лв., ведно със законните лихви върху тази сума и е изменил същия РА в частта, относно допълнително установен данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г. в размер на 44355,19 лв., ведно със законните лихви в размер на 20658,94 лв., като е намалил така определения данък от 44355,19 лв. на 37155,19 лв., ведно с прилежащите лихви върху тази разлика, като е отхвърлил жалбата в останалата част. И в двете жалби се съдържа становище за неправилност на решението като се релевира необоснованост и нарушение на материалния закон.. По изложени подробни съображения се моли, решението на съда да се отмени и вместо него постанови друго, с което РА се потвърди или отмени изцяло. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Счита, че не са налице касационни основания за отмяна на обжалваното съдебно решение. Настоящият състав на Върховният административен съд, осмо отделение намира и двете касационни жалби, подадени от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК за процесуално допустими. Разгледани по същество те са неоснователни по следните съображения: За да постанови описания по-горе резултат първоинстанционният съд е приел, че относно непризнатия данъчен кредит в размер на 27500 лв. по фактури № 49/09.03.2006 г., № 58/23.03.2006 г., № 63/27.03.2006 г. и № 65/29.03.2006 г., издадени от "ГИВАН" ЕООД с предмет на доставките "СМР по договор" и непризнат данъчен кредит в размер на 6000 лв. по фактура № 0000000040/05.05.2006 г., издадена от "АКСУН - АА" ЕООД с предмет на доставките "СМР съгласно договор" няма съмнение, че всички строително монтажни работи са фактически осъществени. Установил е също, че възнаграждението - паричните суми по процесните доставки са заплатени от едноличния търговец на съответните дружества-доставчици и данъкът по фактурите е платен по "ДДС-сметка" на съответния доставчик. След анализ на представените доказателства - договори, актове обр. 19 и др., както и непредставянето на ДКИ към фактура № 0000000040/05.05.2006 г. съдът е стигнал до извода, че в процесното ревизионно производство, органите по приходите не са изпълнили задълженията си за обективно /чл. 3 от ДОПК/; служебно /чл. 5 от ДОПК/ и добросъвестно /чл. 6, ал. 1 от ДОПК/ установяване на фактите и обстоятелствата, които са от значение за установяване на задълженията на задълженото лице към бюджета, поради което е отменил оспореният РА в тази му част. Относно непризнатия данъчен кредит в размер на 8 500 лв. по фактури № 0000000079/25.07.2008 г., издадена от "КИВАГ БГ" ЕООД с предмет на доставките "Ламарина - черна - 1мм франко клиента" и непризнат данъчен кредит в общ размер на 71 100 лв. по осем фактури издадени от "ЕМИЛИ ТЕКС" ЕООД през различни данъчни периоди на 2007 г., 2008 г. и 2009 г. с предмет на доставките черна ламарина, ПВЦ - тръби и изкопни работи съдът е приел, че фактическите констатации на органите на приходната администрация по отношение на посочените данъчни периоди са истинни, а направените въз основа на тях правни изводи, са съответни на материалния закон. Приел е за правилни и изводите на приходната администрация относно именно липсата на доказване на фактическото получаване и транспорта на процесните количества стоки, както и материална, техническа и кадрова обезпеченост на доставчика за осъществяване на спорните доставки. Въз основа на същите обстоятелства е потвърдил и РА в частта му за преките данъци. Решението е правилно. Съдът се е съобразил с представените по делото договори, които са били сключени между "Гиван" ЕООД и "Аксун -АА" ЕООД от една страна и от друга страна ЕТ "ВАС - ВЕС -МИК Васил Гулеков", както и процесните фактури, издадени от първите две дружества и е приел за доказано наличието на твърдените от едноличния търговец, търговски правоотношения. В подкрепа на горното са и отчетите за извършени строителни работи между едноличния търговец в качеството му на възложител и другите две горецитирани дружества в качеството им на изпълнители. Съвсем правилно съдът е приел, че изводът на приходната администрация за липсата на доставки на спорните СМР-та е фактически необоснован и органът по приходите не е изпълнил задълженията си, съгласно чл. 3 от ДОПК във връзка с чл. 5 и чл. 6, ал. 1 от същия, като в тази насока съдът е изложил обширен и правно аргументиран коментар към мотивите на съдебния акт и изводите му следва да бъдат напълно споделени. В касационната жалба на ЕТ "ВАС - ВЕС -МИК Васил Гулеков", също така не се сочат конкретни касационни основания, като общо се твърди нарушаване на съдопроизводствените правила и на материалния закон. В същата се правят тълкувания, както на събрания доказателствен материал, така и на законови разпоредби, според вижданията на касатора. Относно непризнатия данъчен кредит по фактурите, издадени от "Киваг БГ" ЕООД и от "Емили Текс" ЕООД и касаещи доставките на черна ламарина и изкопни работи за данъчни периоди 2007, 2008 и 2009 години, правилно съдът е достигнал до извода, че фактическите констатации на РА, относно липсата на реалност на гореспоменатите доставки, не са били оборени от този жалбоподател в хода на съдебното производство. Предмет на процесните доставки са както услуги - СМР, така и родовоопределени вещи - черна ламарина, ПВЦ - тръби, маркучи, поради което тяхното индивидуализиране става чрез отделянето и предаването им на получателя по доставката. Във връзка с получаване на описаната по - горе стока в хода на ревизията и съдебното обжалване са представени процесните фактури, и заключение на ССЕ, досежно осчетоводяване при получателя и доставчика, като липсват други доказателства, които следва да се съхраняват при получателя-касатор. Приемо-предавателни протоколи, стокови разписки, доказателства за заприходяване, транспортни документи и други, между преките доставчици и касатора не са представени от същия, поради което законосъобразно АС е достигнал до извода, че не е налице първата предпоставка за упражняване правото на данъчен кредит, а именно реалното прехвърляне на собствеността върху стоката или фактическото й предаване, поради което не е възникнало данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал. 1 от ЗДДС, респективно изискуемост на данъка. Тук съдът се е съобразил и с приетите по делото и неоспорени от страните две съдебно-счетоводни експертизи и една СТЕ, като обаче съдът правилно е изтълкувал и приложил в настоящия случай две решения на СЕС по дела № С-642/11 г. и С-643/11 г., като е приел, че само от фактът, че в съставен на издателя на фактурата РА, данъчната администрация не е извършила корекция на декларирания от него данък върху добавената стойност не може да се направи изводът, че посочената администрация е признала, че фактурата съответства на действително извършената облагаема сделка. Тук съдът правилно не е кредитирал двете горецитирани ССЕ, като е изложил подробни мотиви и не е необходимо тяхното приповтаряне. Неоснователни са и другите възражения, развити в касационните жалби, поради и същите следва да се оставят без уважение, като неоснователни. Предвид гореизложеното обжалваното съдебно решение е правилно постановено и не са налице сочените от касаторите нарушения, поради което следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Предвид на изложеното Върховният административен съд, Осмо отделение