Решение № 1962 от 11.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11563/2012 г.
ВАСI отделение11.02.2013 г.докладчик т Румяна Монова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1100 от 18.06.2012 г. по адм. дело № 361/2011 г. на Административен съд - Бургас, IV състав. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 1962 от 11.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11563/2012 г., I о., докладчик председателят Румяна Монова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Кронос Петролиум" ЕООД гр. София, подадена чрез адв. Христо Милчев, срещу Решение № 1100 от 18.06.2012 г. по адм. дело № 361/2011 г. на Административен съд - Бургас, IV състав, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт № 02-00-10001162/ 16.11.2010 г., издаден от гл. инспектор по приходите при ТД на НАП гр. Бургас и потвърден с Решение № РД-10-24/20.01.2011 г. на Директор на дирекция "ОУИ" гр. Бургас при ЦУ на НАП, с който на "Кронос Петролиум" ЕООД са определени задължения по ЗДДС за данъчен период 01.08.2006 г. - 31.08.2006 г. в размер на 21 381,36 лв. и лихва в размер на 6 371,52 лв.; за данъчен период 01.10.2006 г. - 30.04.2007 г. в размер на 112 084,10 лв. и лихва в размер на 46 267,27 лв.; за данъчен период 01.06.2007 г. - 30.06.2007 г. в размер на 2 080,00 лв. и лихва в размер на 743,13 лв.; за данъчен период 01.08.2007 г. - 31.08.2007 г. в размер на 32 654,32 лв. и лихва в размер на 10 632,02 лв.; за данъчен период 01.10.2007 г. - 29.02.2008 г. в размер на 166 855,98 лв. и лихва в размер на 62 731,07 лв.; за данъчен период 01.11.2008 г. - 31.01.2009 г. в размер на 38 035,70 лв. и лихва в размер на 4 230,94 лв. и за данъчен период 01.03.2009 г. - 30.04.2009 г. в размер на 12 660 лв. и лихва в размер на 1 518,55 лв. Касаторът поддържа, че съдебното решение е неправилно и незаконосъобразно. Моли да бъде отменено решението на административния съд и съответно РА. Ответникът по така подадената касационна жалба - директор на Д "ОУИ" Бургас при ЦУ на НАП не взема становище по нея. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, първо отделение, като взе предвид разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред административния съд е бил Ревизионен акт № 02-00-10001162/16.11.2010 г., издаден от гл. инспектор по приходите при ТД на НАП гр. Бургас и потвърден с Решение № РД-10-24/20.01.2011 г. на Директор на дирекция "ОУИ" гр. Бургас при ЦУ на НАП с който са определени задължения по ЗДДС за данъчен период 01.08.2006 г. - 31.08.2006 г. в размер на 21 381,36 лв. и лихва в размер на 6 371,52 лв.; за данъчен период 01.10.2006 г. - 30.04.2007 г. в размер на 112 084,10 лв. и лихва в размер на 46 267,27 лв.; за данъчен период 01.06.2007 г. - 30.06.2007 г. в размер на 2 080,00 лв. и лихва в размер на 743,13 лв.; за данъчен период 01.08.2007 г. - 31.08.2007 г. в размер на 32 654,32 лв. и лихва в размер на 10 632,02 лв.; за данъчен период 01.10.2007 г. - 29.02.2008 г. в размер на 166 855,98 лв. и лихва в размер на 62 731,07 лв.; за данъчен период 01.11.2008 г. - 31.01.2009 г. в размер на 38 035,70 лв. и лихва в размер на 4 230,94 лв. и за данъчен период 01.03.2009 г. - 30.04.2009 г. в размер на 12 660 лв. и лихва в размер на 1 518,55 лв. С процесния РА е отказано право на приспадане на данъчен кредит на "Кронос Петролиум" ЕООД в размер общо на 85 991,36 лв. по фактури, издадени от "Титул 2000" ЕООД с предмет на доставка горива - общо 341 970 литра (244 970 литра евродизел, 45 000 литра газьол 0,2% сяра и 52 000 литра промишлен газьол за данъчни периоди м. 08. и м. 12.2006 г., м. 02, 03, 04, 06.2007 г. За данъчни периоди м. 10 и м. 11.2006 г., м. 01.2007 г. не е признато право на данъчен кредит по фактури, издадени от "Алексис сист" ЕООД с предмет на доставка общо 221 252 литра горива (135 652 литра газьола 0,2% сяра и 85 600 литра промишлен газьол): - в размер общо на 49 554,10 лв. За данъчните периоди м. 08, м. 10, м. 11 и м. 12.2007 г. и м. 01.2008 г. на дружеството не е признато право на данъчен кредит в размер общо на 166296,30 лв. на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС по фактури, издадени от "Аванти ойл" ЕООД с предмет на доставка общо 560 730 литра горива (246 380 литра евродизел, 167 850 литра дизелово гориво 0,005% сяра и 146 500 литра промишлен газьол), както и по фактури, издадени от "Енерги петрол 2000" ЕООД през м. 02, м. 11, м. 12.2008 г. и м. 04.2009 г. с предмет на доставка общо 295 000 литра горива (7 000 литра евродизел, 109 000 литра дизелово гориво 0,005 % сяра, 15 000 литра дизелово гориво 0,001 % сяра, 60 000 литра дизелово гориво и 104 000 литра промишлен газьол). Съдът е приел, че РА е издаден от компетентен орган и в съответната форма, при спазване на процесуалните и материалноправни разпоредби на приложимия закон. За да отхвърли жалбата на дружеството, съдът е анализирал приложимите в случая правни норми, а именно чл. 6 и чл. 63, 64 от ЗДДС (отм.), както и чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, действащ след 1.1.2007 г. и е приел, че ангажираните от касатора доказателства не могат да обосноват извод за реалност на доставките по фактурите, издадени от "Титул 2000" ЕООД, "Алексис сист" ЕООД, "Аванти ойл" ЕООД и "Енерги петрол 2000" ЕООД. В мотивите си съдът е посочил, че наличието на счетоводна отчетност на ревизираното лице, не е доказателство за изпълнението на задълженията по процесните сделки, чрез доставката на посочените във фактурите стоки и то именно от сочените за доставчици търговци. Неприложима според съда в случая е и разпоредбата на чл. 65, ал. 8 от ЗДДС (отм.) независимо, че е налице плащане на данъка, посочен в част от процесните фактури по ДДС-сметка на доставчика, тъй като разпоредбата на чл. 65, ал. 8 от ЗДДС има приложение само в случаите, когато издадените фактури са свързани с реално извършени облагаеми доставки, по смисъла на чл. 6 от ЗДДС (отм.), каквито в случая липсват. Фактите, въз основа на които са определени данъчните задължения с оспорения ревизионен акт, не са опровергани от жалбоподателя включително и чрез заключението на ССЕ, тъй като вещото лице е посочило, че не може да даде отговор на поставените му въпроси, тъй като въпреки положените усилия не е могло да намери доставчиците, респ. да извърши проверка на счетоводството им. Така постановеното решение е правилно. Касационната жалба е бланкетна, не са изложени никакви съображения относно поддържаната от касатора неправилност и незаконосъобразност на съдебното решение, постановено от Административен съд Бургас. Съдът правилно е установил спорните по делото факти и като е обсъдил всички събрани доказателства правилно е приел за недоказано, че спорните доставки по фактури, издадени от "Титул 2000" ЕООД, "Алексис сист" ЕООД, "Аванти ойл" ЕООД, "Енерги петрол 2000" ЕООД не са реално осъществени. За данъчни периоди м. 08. и м. 12.2006 г. по фактури с издател "Титул 2000" ЕООД, както и за м. 10 и м. 11. 2006 г. по фактури с доставчик "Алексис сист" ЕООД, приходният орган е отказал право на приспадане на данъчен кредит на дружеството на основание чл. 65, ал. 4, т. 4 ЗДДС (отм.). Съгласно цитираната разпоредба данъчният орган отказва правото на приспадане на данъчен кредит на ревизиран данъчен субект по всяка доставка в размера по ал. 5, когато установи, че за нея или по предходна доставка доставчикът не е представил доказателства от значение за определянето на данъчните му задължения в указания му от данъчните органи срок, включително доказателства за извършване на доставката, за счетоводната отчетност във връзка с доставката, за определяне на предходните доставки, по които лицето е получател по отношение на доставката, когато за това е бил уведомен по реда на ДОПК. За да обоснове наличието на хипотезата на чл. 65, ал. 4, т. 4 ЗДДС (отм.) приходният орган и съда са приели, че въз основа на доказателствата по делото не може да бъде обоснован извод за наличие на реално осъществени доставки на процесните горива, както и липсват доказателства за начисляване на данъка по реда на чл. 55 ЗДДС (отм.). Начисляването на ДДС от доставчика в счетоводството като задължение към бюджета може да бъде установено единствено след проверка в счетоводството на доставчика. Такава проверка в конкретния случай не е осъществена както по време на ревизията, така и в хода на съдебното производство. Във връзка с назначената ССчЕ, вещото лице също не е извършило проверка в счетоводството на доставчиците, тъй като не е открил представител на дружествата "Титул 2000" ЕООД и "Алексис сист" ЕООД. В случая не намира приложение и нормата на чл. 65, ал. 8 от ЗДДС (отм.) и съответно признаване на право на данъчен кредит, тъй като същата е приложима само ако е доказана реалността на извършената доставка, а в процесния случай реалност на доставката по смисъла на чл. 6 от ЗДДС (отм.) не е налице. За да е осъществена доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС (отм.) е необходимо освен сключването на сделката, да бъде прехвърлена и собствеността върху стоката срещу насрещната престация или да се извърши услуга срещу такава. В конкретния случай от значение за установяване реалността на доставките е вида на стоката - дизелово гориво. Касае се за родово определени вещи, правото на собственост върху които се счита прехвърлено при определянето им - по съгласие на страните или при предаване на вещите /чл. 24, ал. 2 ЗЗД/. Релевантно за спора е да се установи дали и как са индивидуализирани стоките, за което от значение е местонахождението им, обстоятелствата във връзка с превоза, получаването на доставките и др. От данните по делото правилен се явява изводът на съда, че липсват доказателства за предаване на процесните стоки. Приложените по делото договори доказват наличието на облигационна връзка между страните, но не и реално предаване стоките. Още повече, че типовите договори са представени от касатора, но не и доставчиците. В обясненията на управителите на дружествата доставчици никъде не се твърди за наличието на сключени договори, поради което обосновано е прието от органите по приходите, че същите са новосъздадени за целите на ревизионното производство. Следва да се посочи също така, че е налице е и нормативно изискване по чл. 12 от Наредбата за изискванията и качеството на течните горива, условията, реда и начина за техния контрол, в документите, придружаващи течните горива да се вписва номер и дата на декларацията за съответствие на горивото, която също придружава всяка партида гориво при разпространението му. Касаторът /като търговец на течни горива/ следва да съхранява копия от протоколи от изпитвания, от декларациите за съответствие на разпространяваните, както от доставчиците, така и от него партиди течни горива, с вписани в тях количество и лицето, на което течното гориво се предоставя за последващо разпространение, датата и номера на документа за експедиция, които би следвало да са издадени от доставчика във връзка с императивното изискване на чл. 12, ал. 2 от цитираната по-горе наредба. В случая тези изисквания не са спазени, тъй като такива документи не са представени нито в хода на ревизията, нито в съдебното производство, както от страна жалбоподателя така и неговите доставчици, което обстоятелство, освен нарушение на наредбата, е индиция и за липса на реалност на доставката. По отношение на доставките, извършени от "Титул 2000" ЕООД, "Алексис сист" ЕООД, "Аванти ойл" ЕООД и "Енерги петрол 2000" ЕООД при действието на новия ЗДДС, обосновано е прието от съда, че в случая не са изпълнени изискванията за възникване право на данъчен кредит по смисъла на чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, свързани с наличие на облагаема доставка. Предвид липсата на осъществени облагаеми доставки, начисления данък по процесните фактури е начислен неправомерно, поради което е налице ограничението на правото на приспадане на данъчен кредит по чл. 70, ал. 5 от ЗДДС. Като е достигнал до законосъобразни правни изводи, административният съд е постановил, без да допусне процесуални нарушения, правилно, обосновано и законосъобразно решение, което следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК Върховният административен съд, първо отделение,