Решение № 8005 от 18.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5261/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Е. К. Р. гражданин на Сирия, чрез процесуалния си представител адв. С. Йорданов срещу решение 3213/02.04.2025 г., постановено по адм. дело 484/2025 г. по описа на Административен съд Хасково, с което е отхвърлена жалбата му против решение 1183/03.02.2025 г., издадено от председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет на Република България (ДАБ) за отказ от предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Релевират се оплаквания, че обжалваното решение е неправилно поради допуснати нарушения от съда на материалния закон, но тъй като в обстоятелствената част на касационната жалба се съдържа и оплакване, че съдът не е преценил правилно всички факти и обстоятелства, настъпили в хода на съдебното производство по обжалване на административния акт, поради което наред с изрично посоченото в касационната жалба е налице и оплакване за съществени нарушения на съдопроизводствените правила, а това са отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора с оглед специалната разпоредба на чл. 9, ал. 3 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) наличието или липсата на реална опасност от тежки посегателства на чужденеца, следва да бъде преценявана и на база събития, настъпили след като същият е напуснал държавата си по произход, т.е. и към момента на евентуалното му бъдещо връщане в Сирия. Касаторът излага и оплакване, че решението на административния орган не съдържа позоваване на относима информация относно държавата на произход на кандидата, въз основа на която да се преценят част от кумулативните изисквания, транспонирани от чл. 8, § 1 от Директива 2011/95/ЕС дали кандидатът има достъп до закрила срещу преследване или тежки посегателства и той може сигурно и законно да пътува и да получи достъп до тази част на държавата, както и може ли основателно да се очаква да се установи там. Касационният жалбоподател счита, че единствено въз основа на данните, че подкрепяните от ВКБООН обществени центрове в Сирия, възобновявайки дейността си, завръщането на определен брой сирийски бежанци в страната, както и посочването на други обстоятелства за подобряване на обстановката, не може да се приеме, че са изпълнени предпоставките по чл. 8, § 1 от Директива 2011/958ЕС. В касационната жалба подробно са изложени доводи относно публикуваните в различни публикации в печатни издания за обществено политическата обстановка в Сирия. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания, се съдържат в касационната жалба, с която се иска отмяна на обжалваното съдебно решение, както и отмяна и на решението на председателя на ДАБ, както и да се върне преписката на административния орган за ново произнасяне. В депозирана по делото молба от адв. С. Йортданов , се поддържа касационната жалба. Ответникът по касационната жалба председателят на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет на Република България, чрез процесуалния си представител юриск. Е. Хичовски, я оспорва и представя два броя справки от 03.04.2025 г. и от 19.05.2025 за актуалната обществено политическа обстановка в Сирия. Представителят на Върховна касационна прокуратура в писмено заключение счита, че касационната жалба е неоснователна, а обжлаваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила., Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: За да отхвърли жалбата на Е. К. Р. гражданин на Сирия първоинстанционният съд е приел, че правилно административният орган е преценил че при проведеното с жалбоподателя интервю не е установено спрямо него да е било осъществено, визираното в чл. 8, ал.1 ЗУБ преследване, релевантно за предоставянето на бежански статут. Затова според съда преценката на ответника, че изложените от кандидата мотиви за напускането на страната му по произход не са правно значими за търсената защита, са напълно обосновани. Сочи се в обжалваното решение, че жалбоподателят е заявил, че спрямо него не е било осъществено преследване от държава, партии или организации нито от недържавни субекти в страната му по произход. Освен това според съда основният мотив, който кандидатът за закрила изтъква за напускането на Сирия, е общата обстановка на несигурност заради войната. Сочи се в решението на съда, че макар административният орган да е приел за достоверни тези страхове, правилен е изводът, че в конкретния случай не е налице преследване по смисъла на чл. 8, ал. 2 5 ЗУБ, тъй като жалбоподателят не е бил заплашван, върху него не е оказвано насилие, не е осъждан, нито е преследван от официалните власти, вкл. и по етнически, и религиозни причини. Според съда по делото няма данни спрямо него властите или армията да са предприели действия, които да се определят като преследване с цел да отслужи в армията военната си служба. Съдът се е позовал в тази връзка на Глава V, В от Наръчника по процедури и критерии за определяне на статут на бежанец, издаден от Службата на върховния комисар на Организацията на Обединените нации (ВКБООН). С оглед установената фактическа обстановка съдът се е позовал и на представените по делото от ответника справки, вх. МД 02 160/14.03.2025 г. и МД 02 159/14.03.2025 г. за обстановката в Сирия, но и посочвайки изрично, че се съобразява и с информацията от общодостъпни източници за общото положение в страната след оттеглянето (свалянето) от власт на Б. А., съдът е приел, че тези нови факти по смисъла на чл. 142, ал. 2 АПК не водят до такава промяна в обществено политическия живот в Сирия, която да рефлектира негативно върху гражданите й, в т. ч. върху Е. К. Р. по смисъла на чл. 8 ЗУБ. Относно хуманитарния статут, съдът е приел, че правилно административният орган е приел, че не са налице законовите предпоставки по чл. 9, ал.1 ЗУБ, тъй като в настоящата хипотеза не се твърди и не се установява от събраните доказателства в държавата си по произход жалбоподателят да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства или смъртно наказание или екзекуция, или изтезание, или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, а това съдът е счел, че е сериозна индиция, че няма да понесе такива посегателства и при завръщането си там. Според съда липсват твърдения и данни за наличието на обстоятелствата, предвидени в чл. 9, ал. 6 и 8 ЗУБ, както и, че административният орган е извършил правилна преценка и относно предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал.1, т. 3 ЗУБ. Съдът се е позовал на относимата разпоредба на чл. 15, буква в) от Директива 2004/83/ЕО относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци, или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на тази закрила (аналогичен на чл. 40 от Директива 2011/95/ЕС). Освен на Директивата съдът се е позовал и съдебна практика на Съда на Европейския съюз (СЕС) по дело С 465/07. Съдът е приел в решението си, че липсват предпоставките за приложение на принципа забрана за връщане (non refoulment) предвид обсъдените бежанска история на чужденеца и актуалната обстановка в страната му по произход. Въз основа на посоченото и подробно развитите в обжалваното решение мотиви на съд, неговият краен правен извод е, че жалбата на Е. К. Р., е неоснователна, а решението на административния орган е законосъобразно. Обжалваното решение е правилно постановено. Правилно първостепенният административен съд е приел, че решението на председателя на ДАБ е издадено от компетентен орган, който съгласно чл. 48, ал.1, т.1 ЗУБ има законоустановено правомощие да отказва международна закрила в Република България. Обжалваният акт според съда е издаден в изискуемата писмена форма и той съдържа фактически и правни основания за издаването му, каквито са изискванията на закона. Затова и изводите на съда, че не са допуснати при издаване на оспореното решение нарушения на административнопроизводствените правила, са правилни. По материалната законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт, правилно в обжалваното решение е прието, че правилно административният орган е извършил преценка на предпоставките и законовите изисквания на ЗУБ и на Директива 2022/95/ЕС за предоставяне, както на бежански статут, така и на хуманитарен статут на Е. К. Р., който при пристигането си в България търси международна закрила. Правилно е прието в обжалваното решение, че при постановяване на административният акт председателят на ДАБ е взел предвид данните от проведеното на чужденеца интервю, от което става ясно, че същият е влязъл нелегално в България през турската граница на 17.08.2024 г, като стигайки до гр. Харманли, се е предал на полицията, като не е имал в себе си лични документи. Относно неговото лично положение в Сирия, в интервюто е заявено от него, че в държавата си по произход той не е бил осъждан, нито преследван от властите поради раса, националност, нито за политическо убеждение или принадлежност. В интервюто касаторът е посочил, че е [етническа принадлежност] [вероизповедание], като в [населено място], където е роден и живял [етническа принадлежност] са мнозинство и не обичали [етническа принадлежност], казва и, че дори един [етническа принадлежност] го е набил. По този начин е обяснил, че е имал проблеми с това, но не е участвал в политическа партия и партийни мероприятия, нито в религиозни организации. Правилно съдът е обсъдил и е извършил преценка на общодостъпни информационни източници, според които обстановката в Сирия е започнала да се стабилизира, особено след сваляне от власт на Б. А.. Обстоятелството, че семейството на чужденеца, кандидат за международна закрила родителите му, братята и сестрите му, както и годеницата му и понастоящем живеят в Сирия, показва, че ако се завърне в страната си по произход Е. К. Р. няма да е изложен нито на преследване, нито на тежки посегателства. Обстоятелството, че не е осъждан показва, че касаторът не е имал проблеми с властите, като правилно и в решението на административния орган, а впоследствие и от съда е установено, че не са налице предпоставките по чл. 8, ал. 1 и чл. 9, ал.1, т. 3 ЗУБ и правилно му е отказан и бежански статут, и хуманитарен статут. Неоснователно в касационната жалба в голямата си част оплакванията не са насочени към обжалваното съдебно решение, а към административния акт. В същото време следва да се отбележи, че първостепенният съд за да мотивира акта си, се е позовал не само на бежанската история на касатора, вследствие на проведеното в административното производство интервю с него, която сочи, че той в страната си по произход не е бил заплашван, нито е осъждан, което сам е потвърдил и не може да се приеме в такъв случай, че срещу него е имало преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 и 5 ЗУБ във връзка с чл. 15, буква в) от Директива 2011/95/ЕС. Относно хуманитарния статут в обжалваното решение мотивирано е прието, че не са установени спрямо жалбоподателя тежки посегателства и липсват твърдения от негова страна за наличие на обстоятелствата по чл. 9, ал. 6 и 8 ЗУБ, респ. чл. 9 от цитираната Директива. За приложението на чл. 9, ал.1, т. 3 ЗУБ, че хуманитарен статут се предоставя на чужденец, за който не са налице предпоставките за бежански статут, когато може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт . Такива данни по делото липсват, както поради липса на такива твърдения на лицето в интервюто му, така и от представените справки от дирекция Международна дейност на ДАБ. Съдът пространно е проследил информационните източници, както от Български печатни медии, от БНР, а така също и от Свободна Европа, DW, според които въпреки военната намеса в Сирия от страна на Израел, то заявките на министър председателя, целта на армията й е унищожаване на тежки оръжия, които се намират в Сирия, а и целите на израелската армия са военни обекти, а не мирното население. На тези информационни източници, посочени в обжалваното решение съответстват и представените и пред първоинстанционния съд справки на ДАБ от 14.03.2025 г. и от 03.05.2025 г., а в касационното производство и от 03.04.2025 г. и 19.05.2025 г. От всички тях се установява, че след напускането на Сирия от Б. А., в Сирия е назначен временен президент А. Ш., отменена е Конституцията от времето на управлението на Б. А., разпуснат е парламента, армията и службите за сигурност на бившия режим. Пак в тези справки се съобщава за завърнали се в страната по произход 481 730 сирийци, като общият им брой от началото на 2024 г. е достигнал до 842 570 души. Налице е и вътрешно разселване в Сирия, което към 08.05.2025 г. е 1 186 147 души. Всичко това наистина показва, че е налице подобрение на живота в Сирия. Относно принудителната военна служба, от която опасения има и касационния жалбоподател, следва да се посочи, че той не е получавал призовка да влезе в армията и да отбие военната си служба. От представените справки от ДАБ, се установява, че отбиване на военна служба се приемат младежи от 18 г. до 22 г., а касаторът е на [възраст]., което обяснява и обстоятелството, че той не е получил призовка за армията. В същото време правилно и административния орган, и първостепенния съд са се позовали в решенията си приетото в цитирания по горе Наръчник, че дезертьорството от военна служба се счита за криминално престъпление, но не се счита за преследване, вследствие на което да се даде бежански или хуманитарен статут. Освен това в интервюто касационният жалбоподател не е твърдял, че е бил наказателно преследван за това, че не иска да влезе в армията и няма такова твърдение от него. В този смисъл е и решение по дело С 238/19 на СЕС. С оглед изложеното по горе настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение е постановено без да са допуснати сочените от касатора отменителни основания, поради което като правилно следва да бъде оставено в сила съгласно чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение