Решение № 107 от 21.03.2015 г. на ВКС по н. д. № 83/2015 г.

Решение № 107 от 21.03.2015 г. на ВКС по н. д. № 83/2015 г., III н. о., НК, докладчик съдията Цветинка Пашкунова Касационното производство е образувано по жалба на частния тъжител Г. Н. Н. срещу въззивна присъда № 272 от 30.10.2014 г. на Софийски градски съд, обявена по внчхд № 3952/2014 г. Подадената жалба обективира израз на недоволство от постановения съдебен акт, поради налични основания по чл. 348, ал. 1, т. т. 1 и 2 от НПК - нарушения на материалния и процесуален закон. В подкрепа на релевираните оплаквания в представено към жалбата допълнение се излагат съображения за пороци в доказателствената дейност на въззивната инстанция, изразяващи се в превратно тълкуване на гласните доказателствени средства и на изслушаните съдебномедицински експертизи, и в непълнота на доказателствата, обусловили постановяването на оправдателна присъда. Поставя се акцент на безрезервното кредитиране на свидетелските показания на Б. Б. и на необоснованото игнориране на разказа на сина на пострадалото лице - Н. Н., и се обръща особено внимание на обстоятелството, че решаващият орган не се е възползвал от процесуалната възможност да допусне и извърши следствен експеримент за изясняване на обективната истина по делото, което е довело до погрешно заключение за субективната престъпна несъставомерност на инкриминираното деяние и до приложение на института на чл. 15 от НК. В съдебно заседание на 17.03.2015 г., частният тъжител Н. и неговият повереник поддържат касационната жалба и допълнението към нея, и пледират за отмяна на атакувания въззивен акт. Подсъдимият Н. Т., редовно уведомен, не участва в инициираната от частния тъжител касационна процедура и се представлява от упълномощения си защитник К. М. Договорният адвокат устно и в депозирано писмено възражение убедително аргументира правилност на оправдателната присъда, като моли за оставянето й в сила и претендира за направените разноски. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата на тъжителя. Върховният касационен съд в пределите на проверката по чл. 347 от НПК, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда от 12.06.2014 г. на Районен съд - София, по нчхд № 21586/2012 г., Н. Т. Т. е признат за виновен в осъществено на 27.05.2012 г., в [населено място], престъпление по 130, ал. 1 от НК, чрез нанасяне на удар в лицето на Г. Н. Н., причинило му временно разстройство на здравето, неопасно за живота, обективирано в кръвонасядане, разкъсно контузна рана на лигавицата на долната устна и счупване на коронка на втори горен зъб вдясно, поради което при условията на чл. 78а от НК, същият е освободен от наказателна отговорност, с налагане на административно наказание ГЛОБА, в размер на 1000 /хиляда/ лева в полза на държавата. По жалба на подсъдимото лице визираният съдебен акт е отменен с въззивна присъда № 272 от 30.10.2014 г. на Софийски градски съд, по внчхд № 3952/2014 г. и Н. Т. Т. е признат за невиновен, и оправдан по повдигнатото обвинение за престъпно посегателство по чл. 130, ал. 1 от НК, на основание чл. 304 от НПК. Касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. При реализирания контрол, настоящият състав не констатира допуснати от въззивната инстанция нарушения на процесуалните предписания на чл. чл. 13, 14 и чл. 107 от НПК за обективно, всестранно и пълно изследване на значимите по наказателното дело обстоятелства, предпоставили неправилно правоприлагане на материалния закон. Въззивният съд, по предвидения в чл. 313 - чл. 340 от НПК ред е проверил изцяло първоинстанционната присъда, като след проведено съдебно следствие, последвано от прецизен и всеобхватен анализ на надлежно приобщения доказателствен материал, е изградил своите изводи по фактите и приложимото право. В обсега на инкорпорираната доказателствена съвкупност, Софийски градски съд с демонстриран юридически усет и проявен професионализъм е подложил на задълбочено обсъждане визираните от повереника на частния тъжител Г. Н. показания на свидетелите-очевидци Б. Б. и Н. Н. за случилото се на 27.05.2012 г., като при стриктно съблюдаване на отношенията на разпитаните лица с подсъдимия и пострадалия; компетентна преценка на възможността им за възприемане и отразяване на обстоятелствата, релевантни за инкриминирания инцидент; и обективно съотнасяне на съдържимите се в гласните доказателствени източници фактически данни, формирал заключение за тяхната доказателствена стойност и сила. Обоснована е предложената от Софийски градски съд интерпретация на депозирания от Б. Б. разказ. Очертаните от решаващия орган обстоятелства, сочещи на непредубеденост и безпристрастност на ангажирания от Н. Т. за извършване на определена работа водопроводчик; на правдиво и безпротиворечиво възпроизвеждане на спомените за хронологията на инкриминирания конфликт и за конкретиката на действията на съпричастните към него лица в тяхната динамика, обективирано в ясен и стегнат словесен изказ; и на съществуваща корелация с останалата доказателствена маса, са предпоставили безусловен кредит на доверие. Незаинтересован от изхода на наказателното дело, свидетелят Б. еднопосочно и последователно пресъздава възникналия и ескалирал между Г. Н. и подсъдимия спор, по повод предприетата от наетия работник по молба на Н. Т. и в изпълнение на предписания на "С. в." за смяна на водомер, находящ се в шахта, разположена в дворното място на тъжителя. След изложени подробности и детайли за разменените реплики между участниците във вербалната разправа; за точното им разположение един спрямо друг, визуализирано от намиращия се в непосредствена близост Б. Б.; за извършените от Г. Н. действия по отместване на капака на канализационна шахта, с цел затварянето й и преустановяване на демонтажа, на които бил противопоставен отказът на Н. Т. да го направи, разпитаният описва загуба на равновесие от подсъдимото лице, съпроводена от инстинктивни движения с ръце, търсейки опора "за да не падне", като коректно допълва, че той не е "видял удар", но предполага, че пострадалият е наранен при осъщественото "замахване", защото веднага след това възприел "кръв по устата му". В кореспондираща връзка със заявеното са и обясненията на подсъдимия, индициращи на защитна реакция, насочена към запазване равновесното положение на тялото, при неговия опит да избегне падане в отворената шахта; показанията на Н. Н. за механизма на нанасяне на травмата - с гръбната повърхност на разтворена длан на ръката; и категоричните мнения на изготвилите съдебномедицинските експертизи вещи лица за възможност инкриминираната телесна повреда да е причинена от рефлексен удар, което е научно мотивирано с генерираната сила от 200-300 нютона, характерна при залитането на човек с телосложението на Н. Т. и инерцията на горните крайници в подобна ситуация. Убедителни са аргументите на въззивната инстанция и за неистинността на несъответстващите на коментирания доказателствен материал твърдения на сина на частния тъжител. Волеизявленията на низходящия родственик на пострадалия - Н. Н., отличаващи се променливост, непоследователност и вътрешна противоречивост по отношение на инкриминирания инцидент, ролята на участниците в него, предхождащите го и последващи събития; и очертаващи тенденциозност, произтичаща от афиширания стремеж да омаловажи опасността за падане на подсъдимия Т. в отворената шахта и от житейски логичното желание да установи умишлено нанесен удар в главата на баща му, не предпоставят оценка за достоверност. Не е налице и релевираната в касационната жалба доказателствена непълнота, изразяваща се в недопускането на следствен експеримент за изясняване на фактологията по делото. Съгласно визирания в чл. 166 от НПК нормативен регламент, този способ за доказване се използва за проверка и уточняване на данни, получени при разпит на обвиняемия /подсъдим/ или свидетелите. Изложеното от контролирания съд при доказателствения анализ досежно характера, особеностите и значението на обясненията на Н. Т., на свидетелските показания и на експертните заключения, в процеса на доказване на релевантните за повдигнатото обвинение обстоятелства, обезпечава липса на необходимост от провеждане на претендираното процесуално-следствено действие. При приетата за доказана конкретика на разглеждания случай, очертаваща предшестващото инкриминираното посегателство против личността преместване на капака от Г. Н. към тялото на Н. Т.; местонахождението на последния в непосредствена близост до отвора на канализационната шахта, застрашаващо неговата телесна неприкосновеност; и механизма на реализирания удар при опита му да задържи капака и попречи на затварянето на шахтата - с гръбната повърхност на ръката, обосновава по несъмнен начин рефлексна реакция за възстановяване на равновесното положение на лицето, която изключва умисъла и непредпазливостта като форми на вина, и предпоставя прилагане на института на случайното деяние, с произтичащите от това последици - оправдаване на подсъдимия за престъпление по чл. 130 от НК, поради субективна несъставомерност. По предложените съображения, настоящият състав намира, че в пределите на предоставената при касационния контрол компетентност, следва да остави в сила атакуваната от частния тъжител въззивна присъда, с която е отменен първоинстанционния съдебен акт от 12.06.2014 г. на Софийски районен съд, обявен по нчхд № 21586/2012 г. В съответствие с изискванията на чл. 190, ал. 1 от НПК, съдът възложи направените в това производство от Н. Т. разноски за договорен адвокат, в размер на 500 лева, на тъжителя Н.. Воден от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение