Решение № 15036 от 6.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8812/2019 г.

Решение № 15036 от 6.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8812/2019 г., VI о., докладчик председателят Любомир Гайдов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. Цветанкова срещу Решение № 364 от 31.05.2019 г. по адм. д. № 409/2019 г. по описа на Административен съд Пазарджик, с което е била отхвърлена жалбата й срещу Решение № 1012-12-28#1/22.03.2019 г. на директора на ТП на НОИ Пазарджик, потвърждаващо Разпореждане № 4021-12-2/11.02.2019 г. на началник отдел "Пенсии" при ТП на НОИ Пазарджик. С последното е разпоредено от пенсията на Цветанкова, считано от 1.03.2019 г. да се удържа сума в размер на 94,52 лева месечно, както и дължимата лихва до окончателното погасяване на задължението. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението. Не оспорва, че Разпореждане № РВ-3-21-00371493/6.02.2018 г. на ръководителя на контрола по разходите за ДОО в ТП на НОИ – София град подлежи на предварително изпълнение, но оспорва извършеното прихващане по чл. 114, ал. 5 от КСО, тъй като няма влязло в сила разпореждане и липсва плащане в срока за доброволно изпълнение. Прихващането като форма на принудително изпълнение, щеше да е възможно, ако разпореждането беше влязло в сила Моли да бъде отменено съдебното решение и вместо него да се постанови отмяната на оспорения административен акт. Ответникът – директорът на ТП на НОИ Пазарджик, редовно призован, не се явява, не се представлява в съдебно заседание и не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С разпореждане № 4021-12-2/11.02.2019 г. на началник отдел "Пенсии" при ТП на НОИ Пазарджик, на основание чл. 114, ал. 5 от КСО е наредено да се извърши прихващане от изискуемо вземане на лицето от държавното обществено осигуряване, представляващо лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, със вземане по разпореждане № РВ-3-21-00371493/6.02.2018 г. на ръководителя на контрола по разходите за ДОО в ТП на НОИ – София град, за периода от 1.02.2017 г. до 18.07.2017 г., на сумата 4055, 40 лв., от които 3774, 66 лв. главница и 280, 74 лв. лихва. Определено е, че към момента на издаване на разпореждането длъжникът има изискуемо вземане от ДОО в размер на 3774, 66. 20 лв., лихва – 280, 74 лв., лихва просрочие - 386, 82 лв., общо 4442, 22 лв. Съгласно Разпореждане № РВ-3-21-00371493/6.02.2018 г. на ръководителя на контрола по разходите за ДОО в ТП на НОИ – София град, издадено на основание чл. 114, ал. 1 и 3 от КСО, Цветанкова следва да възстанови сума, представляваща парично обезщетение поради общо заболяване в размер на 4055. 40 лв. /от които 3774. 66 лв. главница и 280, 74 лв. лихва/, начислена към датата на издаване на разпореждането. Разпореждане №РВ-3-21-00371493/6.02.2018 г. не е влязло в сила, по жалба на Цветанкова е отменено с решение № 6657 от 14.11.2017 г. по адм. д. № 5651/2018 г. по описа на Административен съд София град, което е обжалвано пред Върховния административен съд по адм. д. № 101/2019 г., на ВАС, VІ отд., висящо към датата на постановяване на настоящото решение. Неоснователни са доводите в касационната жалба за незаконосъобразност на оспореното решение на Административен съд Пазарджик. С решението на съда правилно е отхвърлена жалбата срещу решението на директора на ТП на НОИ Пазарджик. С разпореждане на Ръководителя на контрола по разходите за ДОО при ТП на НОИ София-град, подлежащо на предварително изпълнение е определено, че Цветанкова дължи възстановяване на сумите получени по болничните листа и този въпрос не следва да бъде разглеждан и решаван отново в настоящото съдебно производство, тъй като не представлява предмет на спора по настоящото административно дело. Поради това са неотносими въпросите относно недължимост на сумите, подлежащи на възстановяване от Цветанкова, както и това, че решението за възстановяването им не е влязло в сила. С процесното решение на директора на ТП на НОИ Пазарджик е потвърдено само разпореждането за прихващане на определеното с подлежащ на предварително изпълнение акт вземане със вземането, което Цветанкова има към ТП на НОИ за лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Както е установил и първоинстанционният съд, няма данни допуснатото по закон предварително изпълнение на Разпореждане № РВ-3-21-00371493/6.02.2018 г. да е било спряно при условията на и по реда на чл. 117а, ал. 2 от КСО. Съгласно чл. 117а, ал. 1 от КСО, обжалването на разпорежданията по чл. 114 и чл. 117, ал. 1, т. 2 от КСО не спира изпълнението им. Съгласно чл. 114, ал. 5 от КСО дължимите суми по разпореждания, които не са погасени доброволно в срока по ал. 3, подлежат на принудително изпълнение по реда на чл. 110, ал. 5, т. 1 от този кодекс или по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, освен в случаите, когато могат да бъдат прихванати от изискуеми вземания на осигурения от държавното обществено осигуряване. Прихващането се извършва с разпореждане на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт, или на друго длъжностно лице, определено от ръководителя на поделението. Уреденият в чл. 114, ал. 5 от КСО способ за принудително изпълнение е специален по отношение на общия ред за прихващане и принудително изпълнение на публични вземания по ДОПК. Закрилата по чл. 114а, ал. 1 от КСО, която е в сила от 1.01.2014 г. не се разпростира до задълженията, които осигурените лица имат към държавното обществено осигуряване, вкл. до дължими суми по реда на чл. 114 от КСО. Забраната за принудително изпълнение върху пенсията до 250 лева месечно, установена в чл. 213, ал. 2, т. 5 от ДОПК, се прилага в производствата за принудително изпълнение по реда на ДОПК, но не намира субсидиарно приложение при принудително изпълнение по реда на чл. 114, ал. 5 КСО. В този смисъл и съдебната практика – решение № 14440 от 29.10.2019 г. по адм. д. № 3035/2019 г, VІ отд. ВАС. Разпореждане № РВ-3-21-00371493/6.02.2018 г. е оспорено по административен ред като впоследствие е обжалвано и решението на директора на ТП на НОИ- София- град. Съгласно разпоредбата на чл. 117а, ал. 1 от КСО обжалването не спира изпълнението и принудително изпълнение може да бъде проведено. В аналогичен смисъл е решение № 14280 от 24.10.2019 г. по адм. д. № 3198/2019 г., VІ отд. на ВАС. Евентуалната отмяна на Разпореждане № РВ-3-21-00371493/6.02.2018 г. с влязло в сила съдебно решение, би имала за последица възможността за възстановяване на неоснователно удържаните суми на Цветанкова. Решението на Административен съд Пазарджик е валидно, допустимо и правилно, поради което следва се остави в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, състав на шесто отделение,