Решение № 2572 от 1.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2493/2016 г.

Решение № 2572 от 1.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2493/2016 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 от ДОПК и чл. 208 и сл. от АПК. К. Д. на Дирекция "ОДОП"-П. моли да бъде отменено решение № 2511/14.12.2015 г. по адм. д. № 3026/2014 г. на Пловдивския административен съд в частта, с която е отменен РА № 161401606/08.07.2014 г. на ТД на НАП-П. като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си Моли адвокатското възнаграждение да бъде намалено като прекомерно и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Втора касационна жалба е подадена от П. С. против решението в частта, с която е отхвърлена жалбата против ревизионния акт в частта, с която са определени задължения по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г. 2908,05 лв. с лихви. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата и в писмено становище, в което оспорва жалбата на другата страна и моли да бъде оставена без уважение. Моли определеният данък с лихви за 2007 г. да бъде намален. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационните жалби и изложените в тях отменителни основания по чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационните жалби са допустими и подадени в срок. С обжалваното решение административният съд е отменил РА № 161401606/08.07.2014 г. на ТД на НАП-П. във частта, с която са определени задължения по чл. 48 от ЗДДФЛ: за 2007 г. от 2908,05 лв до 5335,20 лв със съответни лихви, за 2008 г. от 350,40 лв до 860,76 лв със съответните лихви, за 2011 г. от 1910,52 лв до 6973,74 лв със съответните лихви, в частта, с която са определени задължителни вноски за ДОО: за 2007 г. 2795,88 лв с лихви, за 2008 г. - 895,40 лв с лихви и за 2010 г. 285,27л с лихви, за 2011 г. от 2178,55 лв до 2426,88 лв със съответните лихви, в частта, с която са определени вноски за ДЗПО-УПФ: за 2007 г. 788,30 лв с лихви, за 2008 г. - 265,35 лв с лихви, за 2010 г. - 98,37 лв с лихви и за 2011 г. от 640,75 лв до 948 лв със съответните лихви, в частта, с която са определени вноски за ЗО: за 2007 г. - 926,16 лв с лихви, за 2008 г. - 315,82 лв с лихви, за 2010 г. - 157,39 лв с лихви и за 2011 г. от 1025,20 лв до 1516,80 лв като е отхвърлена жалбата в останалата й част. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. От правилно установените факти съдът е достигнал до обосновани правни изводи за незаконосъобразност на РА в частта, с която са определени задължителни вноски за ДОО, ДЗПО-УПФ и ЗО с лихви за 2007 г., 2008 г. и 2010 г. по реда на чл. 124а от ДОПК. В този смисъл е тълк. р. № 1/18.05.2016 г. по тълк. д. № 3/2015 г. на ВАС. Р. в частта, с която задължителните осигурителни вноски са отменени за 2007 г., 2008 г., и 2010 г. следва да бъде оставено в сила. След правилна преценка на събраните по делото доказателства обосновано съдът е приел, че са налице основанията по чл. 122, ал. 1, т. 2, 4 и 5 от ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред по чл. 122 и сл. от ДОПК и определяне на данъчната основа по чл. 122, ал. 2 от ДОПК. Правилно в РА е определена облагаема основа за облагане по чл. 48 от ЗДДФЛ като разликата между себестойността и продажната цена на изградените от ревизираното лице апартаменти и ателие в жилищна сграда, построена от него по стопански начин. Обосновано съдът е определил облагаемата основа по приетите в съдебно заседание оценителна и счетоводна експертизи, които правилно е възприел като обосновани и съобразени с допустимите методи за определяне на себестойност и пазарни цени на продадените обекти по § 1, т. 10 от ДР на ДОПК. Заключението на ревизионната експертиза не е обосновано и правилно не е възприето от съда. В заключението е посочено, че за определяне на пазарни цени на продадените обекти е ползвана собствена база данни и данни от агенциите за недвижими имоти по реални сделки, без да са посочени аналозите, обосноваващи изводите на експерта. Правилно съдът е приел, че по банкова сметка на ревизираното лице са превеждани значителни суми в годините, в които са изповядани двете дарения на чуждестранни граждани, поради което правилно в РА в изчисленията на облагаемата основа са включени и двата апартамента, обект на дарения по нотариални актове, за които има значителни преводи по сметката на ревизираното лице. Законосъобразен е изводът на съда, че по чл. 122, ал. 2, т. 2 от ДОПК при определяне на данъчната основа неправилно органите по приходите са спаднали дължимите задължителни вноски за ДОО, ДЗПО-УПФ и ЗО за всяка от годините, след като цитираната разпоредба изисква спадане от данъчната основа само на платените задължителни вноски. Независимо от този правилен извод предвид чл. 160, ал. 5 от ДОПК съдът следваше при определяне на данъчната основа за всяка от годините да спадне задължителните вноски, както са приспаднати в РА, за да не влоши положението на обжалващия. Като се спаднат задължителните вноски за 2007 г., както са определени в РА - общо 4830 лв от данъчната основа, определена от съда остава данъчна основа от 13 557 лв, за която дължимият данък е 2033,55 лв, а съответните лихви са в размер 1385,38 лв. Решението в тази част следва да бъде отменено в частта, с която е отхвърлена жалбата против РА в частта, с която е определен данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г. от 2033,55 лв до 2908,05 лв и лихви над 1385,38 лв и вместо него следва да се постанови отмяна на РА в тази част. За 2008 г. съдът при определяне на дължимия данък не е спаднал определените и спаднати в РА вноски за ДОО, ДЗПО-УПФ и ЗО от определената от съда данъчна основа на основание чл. 122, ал. 2, т. 2 от ДОПК. В тази част решението е обжалвано само от директора на Дирекция "ОДОП"-П. и на основание чл. 160, ал. 5 от ДОПК решението следва да бъде оставено в сила, за да не се влоши положението на обжалващия. За 2011 г. съдът е приспаднал определените от него задължителни вноски, които са неправилно определени в общ размер от 3844,50 лв, като не е отчетено обстоятелството, че чл. 124а от ДОПК е приложим от 15.02.2011 г. - за 320 дни от годината, поради което определените осигуровки от вещото лице във вариант 3 за 2011 г. са в следните размери: за ДОО - 2031,11 лв с 564,74 лв лихви, за ДЗПО-УПФ - 793,56 лв с 220,65 лв лихви и за ЗО - 1269,69 лв с 267,32 лв лихви. За да не се влоши положението на обжалващия решението следва да бъде оставено в сила в частта, с която съдът е определил вноски за ДОО за 2011 г. с лихви, и следва да бъде отменено в частта, с която за 2011 г. е отменен РА в частта, с която са определени вноски за ДЗПО-УПФ в размер 640,75 лв до 793,56 лв със съответните лихви до 220,65 лв, и в частта, с която са определени вноски за ЗО 1025,20 лв до 1269,69 лв със съответните лихви до 267,32 лв и вместо него в тази част следва да се постанови отхвърляне на жалбата против РА. За 2011 г. вноските за ДОО, ЗДПО-УПФ и ЗО, които съдът е следвало да спадне за периода от 15.02.2011 г. до 31.12.2011 г. са в общ размер 4094,36 лв при спаднати от съда 3844,50 лв, поради което ако се спадне действителният размер на осигуровките от 4094,36 лв се получава по-малка данъчна основа и намаление на данъка, което на основание чл. 160, ал. 5 от ДОПК не следва да се прави, за да не се влоши положението на обжалващия. Решението в частта, с която е определен дължим данък за 2011 г. с лихви по чл. 48 от ЗДДФЛ като правилно следва да бъде оставено в сила. Решението в останалата му част като правилно следва да бъде оставено в сила. Решението следва да бъде отменено и в частта за разноските, които следва да бъдат преизчислени поради промяната в резултата. Първият касатор има право на юрисконсултско възнаграждение за всяка инстанция по 699,44 лв - общо 1398,88 лв. Неоснователен е доводът за прекомерност на адвокатският хонорар от 1600 лв предвид сложността и обема на спорните въпроси по делото. Вторият касатор има право на разноски за първата инстанция съразмерно на уважената част от жалбата в размер 1770,50 лв, разноски за касационната инстанция не е поискал, поради което по компенсация първият касатор следва да заплати на ревизираното лице 361,62 лв разноски по делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, I отделение,