Решение № 15040 от 14.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5245/2013 г.

Решение № 15040 от 14.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5245/2013 г., VII о., докладчик председателят Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Данко Борисов Върбанов от с. Алеково, чрез адв. Маринова, срещу решение № 27 от 7.03.2013 г., постановено по адм. дело № 11 от 2013 г. по описа на Административен съд Силистра. Касационният жалбоподател излага съображения за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди, че в рамките на административното производство не е посочена точната концентрация на взетата алкохолна проба, поради което жалбоподателят не е могъл да организира защитата си. Съдът не е обсъдил защитната теза, че е бил на посещение при зъболекар, където е извършено зъболечение с използване на чист спирт, което може да даде отражение при проверка за алкохол. В заповедта за прилагане на процесната ПАМ лисват конкретни мотиви и съдът не може да провери съответствието й с целта на закона. Решаващият състав не е взел предвид и съображенията на жалбоподателя за необходимостта от СУМПС предвид тежкото му социално положение. Всичко изложено е довело до неправилния извод за законосъобразност на приложената ПАМ. Иска отмяна на първоинстанционното решение и произнасяне по съществото на спора с отмяна на атакуваната заповед. Ответникът началник сектор "Пътна полиция" към Областна дирекция на МВР Силистра не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. При безспорно установеното нарушение по чл. 174, ал. 1 от ЗДвП са възникнали материалноправните предпоставки за прилагане на ПАМ по чл. 171, ал. 1, б. "б" от ЗДвП. Върховният административен съд, VII отделение, намира касационната жалба за допустима, като подадена в срок от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. С оспореното решение Административен съд Силистра е отхвърлил жалбата на Данко Върбанов срещу заповед № 16 от 14.01.2013 г. на началника на сектор "Пътна полиция" към Областна дирекция на МВР Силистра, с която е приложена ПАМ, изразяваща се във временно отнемане на свидетелството за управление до решаване на въпроса за отговорността му на основание чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП. За да постанови този резултат, съдът е приел за установено, че на 11.01.2013 г. в 12.25 ч. в гр. Силистра по ул. "Симеон Велики" в посока бензиностанция "OMV" жалбоподателят е управлявал лек автомобил и при предприето изпреварване на друг лек автомобил (учебен) е причинил ПТП, след употреба на алкохол. Последното е установено с техническо средство "Алкотест-дрегер" 7510, фабр. № ARBB0044, което е отчело 0.64 промила алкохол в издишания от същия въздух. Издаден е талон за медицинско изследване, но такова не е било направено. Съставен е АУАН, който е връчен на касатора на 11.01.2013 г., а впоследствие е издадена и заповед за прилагане на ПАМ № 16 от 14.01.2013 г. При тези фактически обстоятелства съдът е приел, че законосъобразно на касатора е приложена ПАМ по реда и на основание чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП. Решението е правилно. Съгласно цитираната разпоредба, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения спрямо водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско изследване или с техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, се прилага принудителна административна мярка "временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство", до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца. При тази законова регламентация необходимите материалноправни предпоставки за прилагане на мярката е установено по надлежен ред управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена по разписания в закона ред. При спазване на чл. 170, ал. 1 от АПК и разпределението на доказателствената тежест, административният орган е доказал обстоятелствата, които изискват налагане на принудителната административна мярка по чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДП. В тежест на жалбоподателя е да установи факти, въз от които черпи права като обори констатациите относно стойности на концентрацията на алкохол в кръвта, измерени с техническо средство, начин допустим по закона. Жалбоподателят не е направил медицинско изследване за кръвна проба по реда на чл. 174, ал. 4 от ЗДвП, макар да му е издаден талон за такова изследване. Поради това обосновано и законосъобразно Административен съд- Силистра е приел за доказана фактическата обстановка, установена с констативен акт за установяване на административно нарушение. Констативният акт е допустимо доказателствено средство по смисъла на чл. 39, ал. 1 от АПК. Представеният частен документ, с който жалбоподателят е удостоверил, че е претърпял дентално лечение, включващо употреба на спирт, не оборва резултата от техническото средство относно концентрацията на алкохол в кръвта към момента на направеното измерване. При установена концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 %, с техническо средство, са възникнали материалноправните предпоставки за налагане на ПАМ по чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП. Касае се за административна принуда, предвидена в специалния закон, с оглед спецификата на регулираните от него обществени отношения, която се прилага при изрично предвидени условия. След като те са налице, правилно административният орган е приложил мярката. Доводите за нарушение на принципа на съразмерност при действията на административния орган са неоснователни, тъй като административният акт е издаден при обвързана компетентност при правилно изяснени факти за прилагане на принуда съобразена с целта на закона, поради което няма нарушение на чл. 6 от АПК. Заповедта за прилагане на принудителната административна мярка съдържа необходимите реквизити, визирани в разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, вр. с чл. 59, ал. 2 от АПК. Актът е мотивиран, мотиви има изложени и в съставения констативен акт за установяване на административно нарушение . Предвид изложеното, обжалваното решение се явява правилно и обосновано, не са налице сочените касационни основания за отмяната му и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, седмо отделение, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК