Решение № 348 от 14.08.2026 г. на ВКС по н. д. № 240/2026 г.

Производството пред ВКС е образувано по касационна жалба (озаглавена частна жалба) от защитника на подсъдимия Ф. С. Ч. срещу определение от 12.02.2026 г., постановено по ВНОХД №111/2025 г. по описа на Окръжен съд - Русе. С определението въззивният съд е приел, че са налице основанията за спиране на наказателното производство по чл.25, ал.1, т.2 НПК, тъй като въпроса за вменяемостта на подсъдимия Ч. е от съществено значение за изхода на делото. Съдът е преценил, че следва да бъде изготвена комплексна съдебна психологична и психиатрична експертиза, която след като извърши личен преглед на подсъдимия да даде категоричен отговор на този въпрос. На това основание съдът е спрял производството по делото и с цел осигуряването на участието на подсъдимия Ч. в процеса е постановил да бъде изготвена и изпратена в Република Франция европейска заповед за арест по реда на ЗЕЕЗА и Рамково решение 2002/584/ПВР на Съвета от 13.06.2002 г. В касационната жалба защитникът се е съгласил с изводите на въззивния съд, че въпроса за вменяемостта на подсъдимия Ч. има централно значение за изхода на производството, но предлага да бъде прието, че съгласно разпоредбите на Наредба №2/26.20.2022 г. е възможно извършването на съдебно- психиатрична и психологична експертиза по писмени данни. Моли да бъде отчетено това, че към момента Ч. пребивава в Република Франция, където се лекува, като във връзка със заболяването си е бил хоспитализиран повече от тридесет пъти. Твърди, че ако бъде спряно производството по делото и подсъдимият бъде задържан по издадената ЕЗА, това би се отразило изключително неблагоприятно на неговото лечение и не би допринесло за правилното решаване на делото. На това основание моли да бъде отменен постановения въззивен съдебен акт за спиране на наказателното производство и изготвяне и изпращане на ЕЗА за подсъдимия Ч.. В касационното съдебно заседание защитникът на подсъдимия пледира да бъде уважена частната жалба, като заявява, че изцяло поддържа, отразените в нея доводи. Предлага атакуваното определение да бъде преценено като неправилно и незаконосъобразно. Представителят на държавното обвинение предлага частната жалба да бъде преценена като неоснователна. Обръща внимание на това, че постановения въззивен съдебен акт, с който е потвърдена първоинстанционната осъдителна присъда, е атакуван от подсъдимия по реда на възобновяването пред Апелативен съд- Пловдив, като съдът е уважил искането и е върнал делото да ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, като е посочил, че следва да бъдат изпълнени указанията на касационното решение, с което е отменен постановената присъда при първото разглеждане на делото пред въззивната инстанция. Моли да бъде отчетено, че подсъдимият Ч. не се е явявал по време на воденото за пореден път въззивно производство и това прави невъзможно изпълнението на дадените указания. Пледира, че спирането на производството е единствена възможност те да бъдат изпълнени, което е обосновало спирането на делото и издаването на ЕЗА за подсъдимия. Предлага частната жалба да бъде оставена без уважение. Подсъдимият Ч., редовно призован не се явява и не взима становище по частната жалба. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на въззивния съдебен акт, намери следното: Касационната жалба е неоснователна. В жалбата са отразени оплаквания относими към спирането на воденото наказателно производство по реда на чл.25, ал.1, т.2 НПК и издаването на ЕЗА по ЗЕЕЗА и Рамково решение 2002/584/ПВР на Съвета от 13.06.2002 г. Касационният съд приема, че атакувания въззивен съдебен акт следва да бъде проверен единствено по отношение на спирането на наказателното производство, но не и по отношение на издадената ЕЗА, тъй като в тази му част атакуваното определение не подлежи на касационнен контрол. В настоящото наказателно производство е постановен първоинстанционен съдебен акт- присъда №20 от 14.02.2023 г. по НОХД №1115/2022 г. по описа на Районен съд - Русе, с която подсъдимият е бил признат за виновен в това, че на 25.06.2022 г.в [населено място] е управлявал моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 промила- 1,76 промила, като на основание чл.343б, ал.1 НК са му наложени наказания „лишаване от свобода“ за срок от една година, изпълнението на което е отложено по реда на чл.66, ал.1 НК за срок от три години, „глоба“ в размер на 200 лева и по реда на чл.343г НК е бил лишен от право да управлява МПС за срок от една година, като на основание чл.59, ал.4 НК е приспаднато времето, през което е бил лишен от това право по административен ред. С въззивна присъда №22 от 26.10.2023 г. по ВНОХД №605/2023 г. по описа на Окръжен съд - Русе е отменена постановената първоинстанционна присъда и подсъдимият Ч. е бил признат за невиновен и изцяло оправдан по обвинението да е извършил престъпление по чл.343б, ал.1 НК, като въззивният съд е приел, че той не може да носи наказателна отговорност, тъй като е осъществил престъплението в състояние на продължително разстройство на съзнанието, като е нямал психична годност да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. С решение №99 от 06.02.2024 г. постановено по КНД№ 1121/2023 г. по описа на ВКС, НК, 2 НО постановената въззивна присъда е била отменена, като делото е било върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. В това производство касационната инстанция не се е съгласила с изводите на въззивния съд, че подсъдимият е бил невменяем към момента на извършване на престъплението и е отчела, че експертното заключение, кредитирано от въззивния съд, не почива на пълен анализ на доказателствата и защото при изготвянето му вещите лица не са извършили личен преглед на Ч. и не са отграничили ясно проявите на алкохолното опиване от тези на манийната фаза на биполярното разстройство, от което е страдал подсъдимия. В решението си касационният съд е указал да бъде проведен повторен разпит на полицейските служители- разпитани като свидетели в производството и да бъде назначена нова (повторна или разширена експертиза), която да установи психичното състояние на Ч. към момента на извършване на престъплението. С решение №90 от 07.06.2024 г., постановено по ВНОХД№ 123/2024 г. по описа на Окръжен съд - Русе постановената първоинстанционна осъдителна присъда е била изцяло потвърдена. В хода на производството въззивният съд е изпълнил част от дадените с касационното решение указания, като е провел повторен разпит на част от свидетелите, но не е приел новоназначена комплексна съдебнопсихиатрично- психологична експертиза на подсъдимия, независимо, че същата е била допусната, защото определените експерти са отказали да я изготвят без да имат възможност да извършат личен преглед на подсъдимия Ч.. Такъв не е могъл обективно да бъде проведен, тъй като подсъдимият трайно се намирал извън страната. В мотивната част на решението си въззивният съд е приел, че липсва юридическия критерий за невменяемост за подсъдимия и на това основание е преценил, че престъплението е осъществено и от субективна страна. С решение №16 от 06.02.2025 г., постановено на основание чл.425, ал.1, т.1 НПК по НД№ 358/2024 г. по описа на Апелативен съд - Велико Търново, приключилото наказателно производство е било възобновено, а постановеното решение №90 от 07.06.2024 г., по ВНОХД№ 123/2024 г. по описа на Окръжен съд - Русе е било отменено, като съдът е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. В решението си съдебният състав е приел, че в хода на приключилото наказателно производство са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, като въззивният съд не е изпълнил задължителните указания на касационната инстанция, не е положил достатъчно усилия и не е взел необходимите мерки за разкриване на обективната истина по отношение на въпросите, свързани с вменяемостта на подсъдимия Ч.. След отмяната на постановеното решение по реда на възобновяването пореден трети въззивен състав е разглеждал делото. В хода на воденото въззивно производство съдът е провел допълнително въззивно съдебно следствие, като е назначил нова комплексна съдебно- психиатрична и психологична експертиза на подсъдимия Ч. с въпроси свързани с наличието на психично заболяване на подсъдимия, състоянието му към момента на извършване на инкриминираното деяние- дали е страдал от продължително разстройство на съзнанието, дали е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си и актуалното му психично състояние към момента. В хода на въззивното следствие повторно са разпитани свидетелите Д. Д., Е., С. Д. и Ч.- всичките полицейски служители, очевидци на инкриминираното деяние. Повторният разпит на тези свидетели е извършен съобразно указанията на касационната инстанция в присъствие на вещите лица, определени да изготвят заключението на допусната комплексна експертиза. В рамките на въззивното производство не е осъществен личен преглед на подсъдимия, тъй като той се е намирал трайно извън страната. След многократно отлагане на производството по делото вещите лица са изготвили заключението на назначената комплексна съдебно- психиатрична и психологична експертиза на подсъдимия Ч. по писмени данни, като са основали изводите си на проверена медицинска документация за заболяването на подсъдимия и събраните в хода на наказателно производство гласни и писмени доказателства. В заключението си са посочили, че подсъдимият страда от психично заболяване- биполярно афектативно разстройство регистрирано през 2003- 2004 г., като той се е водил на диспансерно наблюдение от 2007 г. и многократно след това е бил хоспитализиран в ЦПЗ Русе по повод заболяването си. Отразили са и това, че подсъдимият е злоупотребявал с психоактивни вещества- марихуана, хероин и впоследствие метадон, като се отчели наличие на синдром на зависимост, който има отношение към психичните му функции. По отношение на основните поставени въпроси, свързани с вменяемостта на Ч. експертите са приели, че към извършване на инкриминираното деяние подсъдимият вероятно е имал количествени разстройства в мисленето (тахипсия), емоциите (хипертимия) и волята (хипербулия) и наред с това се е намирал в състояние на средна степен на алкохолно опиване. Посочили са, че е бил наличен маниен епизод без психични симптоми, който е довел до количествени промени в базисната сфера на психичната дейност и е нарушил основните психични годности на индивида. На това основание са дали заключение, че към този момент подсъдимият Ч. се е намирал в състояние, което може да се приравни на продължително разстройство на съзнанието по смисъла на чл.33 НК (отговор на въпрос 3), като той не е имал психична годност да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си (отговор на въпрос 5). В заключението експертите са отграничили проявите, дължащи се на болестното състояние на Ч. от тези, свързани с алкохолното му опиване, като са приели, осъществените действия, които били квалифицирани като престъпление по чл.343б, ал.1 НК са били предизвикани не от алкохолното опиване, а от психическото му заболяване- биполярно разстройство и конкретно епизод- мания без психотични симптоми, като са се ангажирали с извод, че са налични данни за продължителен маниен епизод при подсъдимия. Експертите са защитили заключението си пред въззивният съд, като са изключили възможността да се дадат категорични отговори на поставените въпроси предвид липсата на проведен личен контакт с освидетелствания. Изрично са посочили, че не са в състояние да дадат категорично становище по поставените им въпроси без да имат личен контакт с подсъдимия и без той да им съдейства и им даде информация за преживяванията си към момента на инкриминираното деяние и мотивите за постъпките му. Уверяват съда, че ако имат възможност да извършат такова изследване биха дали категорични отговори. Касационният съд прецени, че не са налице основанията за отмяна на въззивното определение в атакуваната му част. Законосъобразно съдът е приел, че въпроса за вменяемостта на подсъдимия към момента на извършване на инкриминираното деяние е централен за изхода на делото, като решаването му по несъмнен и категоричен начин е невъзможно без провеждането на личен преглед на Ч. от експертите, които са изготвили заключението на комплексната съдебно- психиатрична и психологична експертиза. Вярно е, че те са се ангажирали със становище, че към момента на извършване на деянието той е страдал от продължително разстройство на съзнанието по смисъла на чл.33 НК и не е имал психична годност да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, но са дали това заключение при степен на вероятност- като възможна хипотеза. В хода на защитата му са изразили мнение, че могат да бъдат категорични в отговорите си само при провеждане на лична среща с освидетелствания Ч.. Касационният съд отчете доводите на защитата, отразени в частната жалба за това, че преустановяването на лечението на подсъдимия е възможно да му се отрази неблагоприятно, но прие, че този резултат би настъпил не в резултат на спирането на наказателното производство, което е предмет на осъществявания касационен контрол, а в следствие на евентуално изпълнение на издадената ЕЗА - акт, който не подлежи на съдебен контрол. В рамките на проведеното трето по ред въззивно производство съдът е положил всички възможни усилия да осигури участието на подсъдимия Ч. и да изясни единствения спорен въпрос по него - този за вменяемостта му, но при депозираните отговори от вещите лица, които не са категорични, а представляват единствено вероятни хипотези няма друга възможност да реши далото при спазване на изискванията на чл.14 НПК и чл.303 НПК освен да спре производството по него и да осигури възможността подсъдимият да вземе лично участие в процеса. Назначаването на нова разширена комплексна съдебно- психиатрична и психологична експертиза отново по писмени данни не би гарантирала изясняване на релевантните за изхода на делото факти, тъй като няма основание да се приеме, че замяната на вещите лица или увеличаване на числеността им би променила изводите им и основно би допринесла да бъде даден категоричен отговор на поставените въпроси. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение