Решение № 12965 от 30.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5826/2016 г.

Решение № 12965 от 30.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5826/2016 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на К. Т. Д., чрез адв. К. Т. като процесуален представител, против решение № 433/11.03.2016 г., постановено по адм. дело № 1731/2015 г. по описа на Административен съд - Б.. И. се доводи за неправилност на решението и се иска неговата отмяна. Ответникът - директорът на дирекция "Строителство" при община Б. не изразява становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за който съдебният акт е неблагоприятен. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на К. Т. Д. срещу заповед № 1998/14.08.2015 г., издадена от директора на дирекция "Строителство" при община Б., с която на основание чл. 225а, ал. 1 във вр. с чл. 225, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУТ й е разпоредено премахването на незаконен строеж, представляващ полумасивна едноетажна постройка, разположена в улична регулация между кв. 32 и кв. 47 по плана жк Меден рудник с описани в нея параметри. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон и неговата цел. Обосновал е извод за извършен незаконен строеж без строителни книжа, който не е търпим съгласно § 16 ПЗР ЗУТ. Решението е правилно. Съдът е обсъдил всички доказателства по делото, вкл. приетото без оспорване от страните заключение на съдебно-техническата експертиза. Въз основа на правилно установените релевантни за спора факти е направил законосъобразни правни изводи. Спазена е предвидената в чл. 225а, ал. 2 ЗУТ процедура. Констатациите, съдържащи се в съставения констативен акт не са оборени както пред административния орган, така и в съдебното производство. Разпореденият за премахване обект е в достатъчна степен индивидуализиран с посочване на местонахождението му и конкретните размери. Представлява полумасивна едноетажна постройка, изпълнена от тухлена зидария и се използва като жилище. Извършителството на строежа не е било оспорено от жалбоподателката, която е твърдяла единствено, че постройката е изпълнена след отстъпено от държавата право на строеж и че е търпима. Безспорно е установено, че постройката е строеж по смисъла на § 5, т. 38 ЗР ЗУТ от пета категория, изградена без издадени строителни книжа. Няма данни и твърдения да попада в изключенията, предвидени в ЗУТ, за които не се изисква одобрен инвестиционен проект, съответно разрешение за строеж. Съгласно заключението на съдебно-техническата експертиза строежът не е бил нанесен в предходния план от 1960 г. Поземленият имот, върху който е извършен, е държавна собственост (АДС от 01.07.1970 г. с пореден № 3728) и според действащия ПУП - ПРЗ, одобрен със заповед № 361/14.04.1997 г., попада в уличната регулация между кв. 32 и кв. 47, както и в два урегулирани поземлени имоти - общинска собственост. При тези данни обосновано съдът е приел, че е налице незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗУТ, изпълнен без строителни книжа и в несъответствие с предвижданията на действащия подробен устройствен план, който подлежи на премахване по реда на чл. 222, ал. 1, т. 10 ЗУТ. Законосъобразен е направеният извод, че не са налице условията за търпимост предвид доводите за изграждането на строежа преди 1987 г., тъй като не е бил допустим по градоустройствените планове и по правилата и нормативите, действали преди 1987 г., както и по сега действащия ЗУТ. Като се е позовал на заключението на вещото лице, съдът е изследвал и предпоставките на правилата на § 184 и § 16, ал. 2 и ал. 3 ПЗР ЗУТ и аргументирано е приел, че няма основание за приложението им. По тези съображения и като извърши проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да се остави в сила. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,