Решение № 3796 от 28.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13616/2015 г.

Решение № 3796 от 28.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13616/2015 г., V о., докладчик председателят Йовка Дражева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от пълномощник на главен секретар на министерството на културата, срещу решение № 6586 от 29.10.2015 г. постановено по адм. дело № 7553/2015 г. на Административен съд С. - град, в частта, с която е отменено решение № 97-00-56/29.06.2015 г. на главния секретар на министерство на културата и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне с доводи за неправилност поради необоснованост, отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяна.

О. С. И. А. изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, пето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение съдът е оставил без разглеждане жалбата на С. И. А. от гр. С. срещу решение № 97-00-56/29.06.2015 г. на главния секретар на министерство на културата в частта, с която е отказан достъп до обществена информация по т. 1 от заявление № 97-00-56/19.06.2015 г. на жалбоподателката и е прекратил производството по делото в тази част. За да мотивира този резултат съдът е установил, че с последващо решение поисканата информация по т. 1 от заявлението е предоставена на лицето и оспореният административен акт е оттеглен.

Съдът е отменил решение № 97-00-56/29.06.2015 г. на главния секретар на министерство на културата в останалите части по т. 2 и т. 3 от заявлението и върнал делото като преписка на административния орган за ново произнасяне съобразно указанията по приложението на материалния закон. За да мотивира този резултат съдът е приел, че е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и предписаната от закона форма.

Решението е правилно в оспорената част.

Административният орган е сезиран със заявление по реда на чл. 24 от ЗДОИ с три искания:

1. да бъде предоставена заповед за участие на Панагюрско златно съкровище за изложба в "Лувъра" на 15.04.2015 г.,

2. сертификат за износ,

3. договор с НИМ и приложенията към него.

Правилно съдът приема, че отказът по т. 2 от заявлението е незаконосъобразен. Предоставената информация е непълна и по този въпрос няма спор. Спорът касаторът дължи предоставяне и на друга информация. Съгласно чл. 38 от ЗДОИ задълженият административен орган е длъжен да се произнесе с решение с предвидените от закона реквизити. Разпоредба е императивна и предвижда задълженият субект да посочи фактическите и правни основания, поради които исканата информация не е възможно да бъде предоставена или същата не се предоставя в пълен обем. Липсата на мотиви в отказа за предоставяне на информация по т. 2 от заявлението, препятства съдебния контрол за неговата законосъобразност и обуславя отмяната му само на това основание, в какъвто смисъл е решението.

Правилно е прието от съда, че отказът по т. 3 от заявлението е незаконосъобразен, защото видно от водената кореспонденция задълженият субект е приел заявеното искане за непълно и необосновано, поради което е следвало да изпълни задълженията си по чл. 29, ал. 1 ЗДОИ като укаже в какво се изразяват нередовностите и в какъв срок следва да бъде отстранени, или да остави заявлението без разглеждане и да прекрати административното производство. Като не е направил това е допуснал нарушение на процесуалните правила, водещо също до отмяна на оспорвания акт.

Първоинстанционният съд е постановил обоснован и материално законосъобразен съдебен акт, който следва да се остави в сила.

Предвид изхода на делото претенцията на С. И. А. за присъждане на понесените по делото разноски е основателна и следва да бъде уважена като касационният жалбоподател следва да заплати направени по делото разноски в размер общо на 500 лв., от които 300 лв. по договор за изготвяне на писмен отговор по касационна жалба от 27.11.2015 г. и 200 лв. по договор за процесуално представителство от 18.11.2016 г. .

В касационното производство ответникът представя с молба от 9.01.2017 г. решение № 97-00-79/26.10.2015 г. на министъра на културата за предоставяне на договора с НИМ за изложбата в "Лувъра" и решение № 97-00-83/2.11.2015 г. за предоставяне на приложенията към договора с НИМ. Тези решения не се представят от касационния жалбоподател по реда на чл. 218 от АПК, а от ответника, който обаче в настоящото съдебно производство не може да представя нови писмени доказателства. Освен това решенията са издадени след приключване на съдебното дирене пред административния съд на 19.10.2015 г. и по същество представляват оттегляне на отказ по смисъла на чл. 156, ал. 2 от АПК, което за да има правно действие трябва да стане със съгласието на оспорващия. В случая такова няма.

Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, пето отделение