Решение № 873 от 1.02.2022 г. на ВАС по адм. д. № 6864/2021 г.

Решение № 873 от 1.02.2022 г. на ВАС по адм. д. № 6864/2021 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационната жалба на Oryzon Genomics S. A, с адрес в гр. Мадрид, Кралство Испания, подадена чрез пълномощник, против решение № 774 от 11.02.2021 г., постановено по адм. д. № 10250/2020 г. по описа на Административен съд София-град, с което съдът е отхвърлил жалбата на дружеството срещу решение от 23.09.2020 г. на председателя на Патентното ведомство (ПВ). Според касационния жалбоподател решението е неправилно поради постановяването му в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът твърди, че съдът не е обсъдил неправилното указание на експерта в решението за прекратяване на производството по отношение на реда за обжалване. Оспорва извода за отсъствие на предпоставките за възобновяване на производството пред административния орган. Твърди, че съдът е тълкувал и приложил разпоредбата на чл. 99 АПК формално и стеснително, тъй като актът за прекратяване на административното производство е обжалван пред съд само с оплакване за неговата нищожност и не е извършвана проверка на основанията за неговата законосъобразност. Според дружеството съдът не е преценил в съвкупност релевантните за спора факти и не е изследвал относимото обстоятелство за редовността на връченото съобщение за изпълнение указанията на Патентното ведомство относно редовността на подаденото искане за признаване действието на европейски патент. Иска отмяна на обжалваното решение и произнасяне по съществото на спора. Ответникът председателят на Патентното ведомство, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: По делото няма спор за факти. Спорът е по приложението на закона. Първоинстанционният съд е установил подробно и обсъдил всестранно и пълно релевантната за спора фактическа обстановка, която не следва да бъде излагана повторно и към която касационният съд препраща на основание чл. 221, ал. 2, пр. второ АПК. Производството пред Патентното ведомство е образувано по отправено от Oryzon Genomics S. A на 27.02.2020 г. искане за възобновяване на производството пред същия орган, което е било образувано по заявление от 7.03.2019 г. за признаване действието на европейски патент рег. № 2776394 "(Хетеро)Арил циклопропиламинови съединения като LSDI инхибитори" и е било прекратено с решение на председателя на ПВ от 3.09.2019 г. поради невнесена дължима такса. Алтернативно дружеството е отправило и искане за възстановяване на двумесечния срок за доплащане на дължимата такса за валидизация на патента съгласно изпратените до дружеството указания с писмо от 9.04.2019 г. В хода на производството председателят на Патентното ведомство е установил, че постановеното от него решение от 3.09.2019 г. е обжалвано от дружеството по съдебен ред пред Административния съд София-град, поради което е приел, че е налице преюдициалност на спора и е спрял производството по искането от 27.0.2020 г. до приключване на делото с влязъл в сила съдебен акт. С влязло в сила определение № 4791/01.07.2020 г. по адм. д. № 813/2020 г. административният съд е отхвърлил жалбата срещу решението от 03.09.2019 г. на председателя на ПВ. С обжалваното пред първоинстанционния съд решение от 23.09.2020 г. председателят на Патентното ведомство е възобновил спряното пред него административно производство и се е произнесъл по направените от дружеството искания. Приел е, че искането за възобновяване на производството за признаване на европейски патент на посоченото от дружеството основание по чл. 99, т. 6 АПК е недопустимо, тъй като не е изпълнена една от абсолютните предпоставки на чл. 99 АПК, а именно актът, с който е прекратено производството, да не е обжалван пред съд, поради което го е оставил без разглеждане. Приел е за неоснователно искането за възстановяване на срока за внасяне дължимата такса за валидизация на патента съгласно дадените с писмо от 9.04.2019 г. указания в предходното производство, тъй като дружеството не е посочило и доказало пропускането на срока поради особени непредвидени обстоятелства предвид чл. 49 ЗПРПМ. Първоинстанционният съд се е обосновал, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в установената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните разпоредби, поради което е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е правилно. Производството пред Патентното ведомство за признаване на правото на патент е специфично производство, регламентирано изрично в чл. 34 – 53 ЗПРПМ. То представлява динамичен фактически състав, което значи, че включва извършването на поредица от правни действия и настъпването на юридически факти. Неизвършването на съответното правно действие е свързано със санкционни последици. В случая за заявителя са настъпили такива по искането му от 7.03.2019 г.: производството пред ПВ е прекратено поради невнасяне на дължима такса в пълен размер, за което задължение дружеството е получило указания. Решението на председателя на ПВ за прекратяване на производството от 3.09.2019 г. е обжалвано пред съд с доводи за неговата нищожност и по него съдът се е произнесъл с влязъл в сила акт. Неоснователно е възражението на касатора, че решението на председателя на ПВ за прекратяване на административното производство, чието възобновяване се иска, не е обжалвано пред съд досежно неговата законосъобразност, поради което е изпълнена предпоставката на чл. 99 АПК и производството по възобновяване е допустимо. Производството по чл. 99 АПК е извънреден способ за контрол на влязъл в сила индивидуален административен акт. Възобновяването по тази глава от Кодекса е възможно при наличието на фактически състав, изискващ: влязъл в сила административен акт, необжалван по съдебен ред; наличие на някое от предвидените в чл. 99 АПК основания. Формалната законна сила, с която се ползва влезлият в сила и неоспорен пред съда административен акт, налага да се гарантира, в съответствие с принципите на законност и съразмерност на субектите, определени в чл. 100 АПК, правен инструмент за преразглеждане на въпроса, решен с акта. Тази правна възможност, тъй като посяга на невъзможността да се постави отново за разглеждане материалноправният въпрос, предмет на приключилото производство и на издадения акт, законодателят е допуснал при лимитативно изброени правни предпоставки - чл. 99, т. 1 - 7 АПК. Само когато тези предпоставки са налице, органът може да възобнови приключилото административно производство, да преодолее формалната законна сила на вече издадения акт и да се произнесе отново по вече решения от него въпрос. С производството по възобновяване законодателят цели да преодолее допусната неправилност на акта към момента на неговото произнасяне. Възобновяване на административното производство на основанията на чл. 99 АПК е средство да се отмени или измени влязъл в сила индивидуален административен акт, но неговата допустимост е обусловена от липсата на съдебно оспорване на акта. В случая актът на председателя на ПВ, чиято отмяна се иска по реда на чл. 99 АПК, е обжалван пред съд. Ирелевантни са основанията на оспорващия, с които е сезирал съда, защото производството по възобновяване е правен способ органът сам да премахне от правния мир един незаконосъобразен административен акт. Формалната законна сила, с която се ползва влезлият в сила административен акт, налага да се гарантира, в съответствие с принципите на законност и съразмерност, на определените в чл. 100 и 101 АПК субекти правен инструмент за преразглеждане на въпроса, решен с акта, което изключва правната възможност да е бил оспорен пред съд. Ето защо неоснователен е доводът на касатора, че първоинстанционният съд е тълкувал стеснително и формално приложимата правна норма. Тълкуването на разпоредбата е стриктно. Законодателят, предвиждайки този извънреден контролен способ, е допуснал възможност за преразглеждане на въпрос, вече решен с влязъл в сила административен акт, без да разграничи нормативно отделните основания за съдебното оспорване на акта. Това е продиктувано именнно за защита стабилитета на действието на волеизявлението, което се съдържа в административиня акт. Що се отнася до второто отправено до органа искане на дружеството, а именно да възстанови срока за доплащане на дължимата такса, то също е неоснователно. Както органът, така и съдът са разгледали основателността на искането в контекста на липсата на особени непредвидени обстоятелства за пропускането на срока, предвидени в чл. 49 ЗПРПМ. Наведените от жалбоподателя и поддържани в производството твърдения са за липса на надлежно връчване на изпратеното до дружеството писмо с указания за доплащане на дължимата такса в производството пред Патентното ведомство. Тази претенция обаче, макар и алтернативна, е направена в подаденото от дружеството искане по чл. 99 АПК, по отношение на вече приключило производство пред органа. Това искане следва да се разглежда като функция на искането за отмяна на решението от 3.09.2019 г. в производството по възобновяване, защото искане за възстановяване на срок за заплащане на такси може да се прави само при продължаващо, а не при прекратено административно производство, каквото е предходното. Всички наведени от дружеството твърдения касаят именно искането по чл. 99 АПК, поради което доводите му по отношение редовността на връченото на 19.04.2019 г. писмо са ирелевантни, тъй като това действие е извършено в рамките на вече приключило предходно административно производство. Предвид изложеното, ирелевантни за спора са твърденията на касатора пред кой орган и по какъв ред следва да бъде оспорено решението на председателя на ПВ от 3.09.2019 г. за прекратяване на административното производство. Като е приел извод за законосъобразност на обжалвания административен акт, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Разноски по делото не се претендират. Воден от горното, Върховният административен съд Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 774 от 11.02.2021 г., постановено по адм. д. № 10250/2020 г. по описа на Административен съд София-град. Решението е окончателно.