Решение № 7140 от 14.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2821/2019 г.

Решение № 7140 от 14.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2821/2019 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на "Улусой Бг" ООД против решение № 9/07.02.2019 г. на Административен съд – Разград, постановено по адм. д. № 183 по описа за 2018 г. на този съд, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт /РА/ № №Р-03001717008452-091-001/25.06.2018 г. на органи по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с решение № 220/14.09.2018 г. на директора на дирекция "ОДОП" – Варна при ЦУ на НАП, с който е определен допълнителен корпоративен данък по ЗКПО, дължим от дружеството за 2014 г., 2015 г. и 2016 г. общо в размер на 63 846, 25 лв., като и начислена и лихва за това в размер на 13 865, 64 лв. В съдържанието на касационната жалба се съдържат доводи за наличие на основание по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на първоинстанционното решение, поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касаторът моли решението да бъде отменено, като бъде отменен и ревизионния акт. Ответникът по касационната жалба – директор на дирекция "ОДОП" – Варна при ЦУ на НАП, чрез юрк. Димова, оспорва касационната жалба и моли да бъде оставено в сила решението на административния съд. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 2 861. 36 лв. Прокурорът от ВАП дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК приема следното: Касационната жалба е подадена от страна по делото, в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна. Със своето решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на "Улусой Бг" ООД против ревизионен акт /РА/ № №Р-03001717008452-091-001/25.06.2018 г. на органи по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с решение № 220/14.09.2018 г. на директора на дирекция "ОДОП" – Варна при ЦУ на НАП, с който е определен допълнителен корпоративен данък по ЗКПО, дължим от дружеството за 2014 г., 2015 г. и 2016 г. общо в размер на 63 846, 25 лв., като и начислена и лихва за това в размер на 13 865, 64 лв. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията и съдебното производство доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. Първоинстанционният съд е приел, че правилно е установено от органите по приходите, че са налице обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ДОПК за определяне на данъчната основа за облагане по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК. Стигнал е до извод, че за сумите по банкови преводи от PAYPER LOGISTIEK не са издадени фактури/инвойси от ревизираното дружество, като те не са отразени и в отчетните регистри по ЗДДС- дневник за продажби. Приел е, че твърдението на ревизираното дружество, че сумите са получени по договор за заем, е необосновано, тъй като такъв не е представен. Относно увеличението на финансовия резултат на дружеството с начислените разходи за амортизации на леки автомобили, съдът е приел, че по делото не са представени доказателства, които да установяват, че жалбоподателят е избрал да облага разходите си в натура по реда и при условията на чл. 204, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 215 а, ал. 2 от ЗКПО. Относно непризнатите разходи в размер на 270 000 лв. за изплатени командировки/заплати на наетите в дружеството работници административният съд е стигнал до извод, че в нарушение на чл. 3 от ЗСч отразените суми във фишовете не са осчетоводявани хронологично/текущо събразно посочената в тях дата, а са отчетени с един счетоводен запис на 31.12.2016 г. Установил е, че в случая липсват заповеди (или други документи), от които да е видно къде е било командировано лицето и за какъв период от време. Първоинстанционното решение е валидно, допустимо и правилно. Касационната жалба е неоснователна. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. От правилно установените факти съдът е направил обоснован извод за законосъобразност на ревизионния акт. Касационният съд намира изводите на АС – Разград за обосновани и законосъобразни. Решението е правилно и следва да се остави в сила като на основание чл. 221, ал. 2, изр. последно от АПК касационният съд препраща към мотивите на АС - Разград. За пълнота следва да се акцентира върху обстоятелството, че от представените доказателства, включително и от изготвеното заключение на ССчЕ, се констатират обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2, т. 4 и т. 5 от ДОПК. При изчерпателно посочените предпоставки на чл. 122, ал. 1 от ДОПК е невъзможно да се определи данъчната основа по друг начин освен, чрез анализ на обстоятелствата визирани в ал. 2 на същата разпоредба, което е в съответствие с разпоредбата на чл. 273 от Директивата за ДДС и установените в него условия държавите членки да предвидят други задължения, за да предотвратят данъчни измами. Правилно извършената от ревизиращия орган по приходите проверка е завършила с констатациите, че е налице основание на чл. 122, ал. 1, т. 2, т. 4 и т. 5 от ДОПК, поради което данъчната основа за облагане за ревизирания период правилно е определена по реда на чл. 122 от ДОПК. В хода на ревизионното производство от страна на представляващите дружеството са били налице твърдения, че заведените в ДАП активи – Ауди А7, БМВ Х5, Ауди А7 3. 0 и Опел Мокка, са използвани единствено за стопанската дейност на дружеството. Едва в хода на съдебното производство са изложени твърдения, че процесните превозни средства се използват както за служебни цели, така и за лични пътувания, като тези твърдения не са подкрепени с доказателства. От дружеството не са представени доказателства за въвеждането в експлоатация и използването за целите на стопанската дейност на горепосочените автомобили. След като липсват доказателства за използването на автомобилите в независимата икономическа дейност на дружеството правилно при определянето на данъчния финансов резултат на дружеството не са признати данъчни амортизации на автомобилите. Относно отчетения разход за командировки през м. 12. 2016 г. в размер на 270 000 лв. В хода на административното производство се установява направен запис единствено по Дебита на см. 609 и Кредита на см. 501 със сумата от 270 000 лв. с дата 31.12.2.0016 г. Съгласно изискванията на ЗСч, за да се изплатят суми с основание заплати, основанието за определяне на размера им е разчетно-платежна ведомост. За да се изплатят суми на основание командировка следва да се установи основанието за командироването, следва да се представят документи, удостоверяващи размера на сумата за командировка съгласно Заповед за командировка, времетраенето на командировката, пропътувани километри. Не са представени горепосочените документи, които да удостоверят разходи за командировка на шофьори на ревизираното дружество. Не е без значение и факта, че представените фишове не са осчетоводени в съответните периоди, а с един запис през м. 12. 2016 г. за сумата от 270 000 лв. Предвид гореизложеното обжалваното съдебно решение е правилно постановено, не са налице сочените от касатора нарушения и затова следва да бъде оставено в сила. Разноски: С оглед неоснователността на касационната жалба, на дирекция "ОДОП" Варна при ЦУ на НАП като ответник по касация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 2 146 лв. съобразно чл. 9, ал. 3 вр. чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение,